Професор Кузьо, измина година и половина, откакто френският президент Еманюел Макрон за първи път обяви идеята за западни миротворци в Украйна. Тогава предложението беше възприето като фантастика – нещо почти невероятно и невъзможно. Но напоследък отново се заговори за това, появиха се и подробности. Кои са реалистичните формати за разполагане на европейски военни в Украйна?

– Все още няма яснота. Военна сила – или както и да я наричаме – може да влезе в Украйна само след подписване на мирно споразумение, но силно се съмнявам, че Русия ще подпише нещо такова. Разбира се, те биха могли да влязат и сега – както посочва и бившият британски премиер Борис Джонсън. Русия заплаши да ги атакува, но мисля, че това е самохвалство, тъй като Москва твърде много се страхува от пълномащабна война с НАТО. Тези войски не биха били миротворци, тъй като не биха участвали в налагането на мир. Те биха помогнали на Украйна, ако се разположат в Западна и Централна Украйна, което би позволило украинските части от тези региони да бъдат използвани в югоизточните области.

Друга интересна идея е някакъв вид зона, забранена за полети. За нея се говори от 3 години. Но и тук възникват въпроси. Изисква ли се съгласие от всички членки на НАТО и ако да – то какво ще направи Унгария? Ами Тръмп ще се съгласи ли? Зона, забранена за полети, е в интерес на Европа, тъй като руските дронове и ракети биха били унищожавани над Украйна, тоест, преди да достигнат Източна Европа.

А какви други гаранции за сигурност за Украйна са приемливи?

Украйна е много скептична към всякакви смътни „гаранции“, тъй като повечето украинци смятат, че са били „прецакани“ през 1994 г., когато се отказаха от своя ядрен арсенал, трети по големина в света (с меморандума от Будапеща, по който гаранти за украинската териториална цялост са Русия, САЩ и Великобритания – бел. ред.). През 2014 г., когато Русия за първи път нахлу в Украйна, американският президент Барак Обама и британският премиер Дейвид Камерън игнорираха ангажиментите си по Будапещенския меморандум. Така че остава неясно какви гаранции може да предостави сега Западът. Чухме различни предложения, ала всички те бяха мъгляви и размити. Особено когато украинците, а и Западът, нямат никакво доверие във Владимир Путин, който не спазва подписаните задължения и е сериен лъжец.

Източник: Капитал

Малко след тази публикация компанията обяви, че се оттегля от плана си за придобиване на международните активи на „Лукойл“. По-рано Gunvor предупреди, че отказът от сделката може да доведе до загуба на работни места в Европа.

Какво ще предприеме България

„Лукойл“ потърси купувачи за своите международни активи, включително активи в България, след като администрацията на Доналд Тръмп наложи мащабни санкции срещу руския петролен гигант миналия месец. Тези мерки, които засегнаха и контролираната от Кремъл „Роснефт“, засилиха американския натиск върху Путин да прекрати войната в Украйна.

Решението на американското финансово министерство означава, че България има по-малко от две седмици преди крайния срок 21 ноември, когато санкциите влизат в сила. През тази седмица стана ясно, че държавата готви национализация на активите на „Лукойл“. Предвижда се да бъде назначен особен управител на активите на руската компания „Лукойл“ в България. Той ще може да се разпорежда с активите ѝ, включително ще може да ги продава. Получените при евентуална сделка с активи приходи, която засега изглежда малко вероятна, ще се депозират в специална сметка на разпореждане на министъра на финансите в Българска банка за развитие.

Собственикът, от друга страна, няма да има право на глас и дори да обжалва решенията пред съда. Заради решението на Вашингтон се очаква промените да бъдат приети бързо от парламента.

Позицията на Gunvor

Gunvor определи изявлението на министерството като „по същество невярно и заблуждаващо“, добавяйки, че „повече от десетилетие активно се дистанцира от търговията с руски петрол“, продала e руските си активи и публично е осъдила пълномащабното нахлуване в Украйна. „Приветстваме възможността това недоразумение да бъде изяснено. Междувременно Gunvor се отказва от предложението си за международните активи на ‘Лукойл’.“

„Лукойл“ засега не е коментирала какво ще предприеме след решението на Вашингтон.

Източник: Капитал

Двете страни потвърдиха и че САЩ ще намалят наполовина 20-процентното мито, наложено по-рано заради предполагаемия неуспех на Китай да ограничи износа на химикали, използвани за производство на фентанил – синтетичен наркотик, причинил множество смъртни случаи в Северна Америка. Тръмп заяви, че Китай ще положи допълнителни усилия за борба с тази нелегална търговия. Той също така обяви, че Китай е възобновил покупките на американска соя, спрени през май в опит да се засили натискът върху Белия дом от страна на американските фермери. Пекин потвърди, че двете страни са се договорили да разширят земеделската си търговия.

Продължилата час и половина среща показва ясно промяната в баланса на силите между двете най-мощни супердържави. За разлика от преди близо десетилетие, когато първата търговска офанзива на Тръмп изненада Пекин, този път по-подготвен и икономически по-мощен Китай успя да се противопостави на някогашния си далеч по-силен противник.

„Вашингтон приема факта, че вече има работа с равностоен съперник, способен да му нанесе реална икономическа вреда – относително нова ситуация за САЩ и развитие, което, поне според нас, потвърждава възхода на Китай до статута на световна икономическа свръхсила“, заявиха анализатори от BNP Paribas в бележка до клиенти.

Въпреки оптимизма на Тръмп, който заяви на борда на Air Force One при отпътуването си от Пусан в Корея как „имаме сделка“, засега не е ясно какво точно ще включва тя. Тръмп каза, че не е обсъждал въпроса с Тайван и не е одобрил продажбата на най-новите чипове Blackwell на Nvidia за Китай. Но спомена, че е дискутирал достъпа до някои други чипове на компанията – нещо, което според него трябва да се договаря между Китай и Nvidia, като неговото правителство действа като „съдия“. В изявленията си пред репортери Тръмп не спомена нищо за сделка, която да прехвърли американските операции на TikTok – платформата за кратки видеа с китайски собственик, под американски контрол. Китайското министерство на търговията обяви, че ще работи със САЩ за окончателно разрешаване на въпроса със социалната мрежа.

Прецедент от страна на Вашингтон

Перспективата за споразумение се приема с облекчение от много компании и правителства, уловени в капана на търговската война. Някои анализатори смятат, че Пекин е постигнал голяма победа в търговските си преговори: успял е да накара САЩ да оттеглят мярка на тема национална сигурност, която преди това не е била предмет на обсъждане. И това е прецедент. Администрацията на Тръмп се съгласи да спре за една година правило, което разширяваше списъка на китайски компании, на които е забранен достъп до авангардни технологии. Правилото, въведено само преди четири седмици, разширяваше обхвата на черния списък за чуждестранни фирми, представляващи заплаха за националната сигурност.

Източник: Капитал