Добре, а каква е политическата цена на по-високите разходи за отбрана?

– Преминаването към военна икономика, разбира се, носи със себе си и сериозни политико-икономически последици. ЕС облекчава бюджетната дисциплина за разходите за отбрана, но въоръжаването ще увеличи публичния дълг. След четири години разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж отново ще влязат в пълна сила, което означава, че по-високите разходи за отбрана може да доведат до орязване на всички други разходи. Ето ви един пример: само увеличението от 1.5% от БВП е повече от това, което страните от ЕС харчат за висше образование. Освен това кейнсианският ефект от тези по-високи разходи ще остане малък. Пакетът на ЕС включва и 150 млрд. евро евтини заеми за военни инвестиции, които са обвързани със съвместни обществени поръчки в рамките на общността. Тази част е по-малко от 20% от целия пакет. Поради тази и друга причина ми се струва, че европейският план вероятно ще е от полза повече за военнопромишления комплекс на САЩ, отколкото за европейската икономика. И накрая – тази тенденция означава, че единството и идентичността на ЕС се изграждат чрез секюритизация и милитаризация.

ЕС вече не е проект на мира. От космополитна гледна точка едно от противоречията на съюза винаги е била възможността той да генерира собствен национализъм и да се превърне във военна велика сила. Сега ЕС се стреми да се изравни със САЩ, Русия и Китай – да стане военна суперсила в глобална среда на несигурност, която може допълнително да се дестабилизира от нови сривове и кризи в световната икономика и от ескалация на регионални конфликти. Това не е добър сценарий за света като цяло.

А съгласен ли сте, че основният проблем на НАТО сега е военното производство? Има ли алиансът капацитета да произвежда оръжията, необходими за възпиране на Русия, Китай, Северна Корея и други потенциални агресори?

– Не бих формулирал проблема така. Щом обаче Европа харчи пари за въоръжаване, няма смисъл да бъде зависима от САЩ. Частта от плана на ЕС, отнасяща се до изграждането на независим производствен капацитет, изглежда оправдана. Най-важното би било да се изгради институционална рамка за обща фискална политика, която би улеснила мащабните публични инвестиции, чието легитимиране от своя страна изисква развитието на демокрацията в ЕС.

Според мнозина наблюдатели европейските съюзници от НАТО трябва да разработят формати извън пакта, които да им позволят да обсъждат бъдещето на европейската отбрана без САЩ и да се подготвят и за лошия сценарий – оттегляне на Вашингтон. Какво мислите за т.нар. група Е3+1(Франция, Германия, Великобритания и Полша): може ли тя да бъде ядрото на бъдещо „европейско НАТО“?

– Преди половин век известният изследовател на мира Йохан Галтунг (норвежки социолог и основоположник на изучаването на мира и конфликтите, живял от 1930 до 2024 г. – бел. ред.) предвижда разделение на задачите между европейската левица и десница при изграждането на европейска суперсила, в което „левицата се грижи за очернянето на САЩ, а десницата го използва, за да защити своите военни, политически и бизнес интереси от американско проникване“. Реалността обаче се оказа малко по-сложна. Самите Съединени щати се промениха по начин, който ги направи нестабилни и ненадеждни, докато левицата стана маргинална в европейската политика. И все пак Галтунг се оказа прав, предсказвайки стремежа за превръщане на ЕС в суперсила, макар и това да се случи по-бавно и по-реакционно, отколкото той очакваше. Също така е вярно – и това може да се тълкува като критична бележка към предишния ми отговор – че съществуват различни бизнес и други интереси в изграждането на европейски военнопромишлен комплекс.

Източник: Капитал

Ръководителите на телевизионните мрежи трябва да правят сложни изчисления по отношение на вечерните програми, за да удовлетворят едновременно няколко групи: зрителите, рекламодателите, местните телевизионни станции и правителството.

В бъдеще големият въпрос за медийните конгломерати като Disney и NBCUniversal, които притежават всичко от стрийминг услуги до увеселителни паркове, е дали изобщо си струва да поддържат късните телевизионни шоута, при положение че това им носи толкова проблеми.

Рейтингите на късните шоута продължават да спадат

В разцвета си предавания като „Шоуто на Джонни Карсън“, което излезе от ефир през 90-те години, и „Късното шоу на Дейвид Летърман“, чийто финален епизод беше през 2015 г., привличаха аудитории от над 10 млн. зрители. През второто тримесечие на тази година средно Colbert е имал около 2.42 млн. зрители, а Кимъл – 1.77 млн., сочат данни на Nielsen. С намаляването на аудиторията се свиват и приходите от реклама. Разходите на рекламодателите за късни шоута в линейните ефири на ABC, CBS и NBC паднаха до 221 млн. долара през 2024 г., спрямо 439 млн. долара през 2018 г., според Guideline, аналитична компания, която обработва данни от най-големите медийни агенции в света.

Медийният анализатор Брайън Уайзер от Madison & Wall твърди пред Business Insider, че новинарските и актуалните предавания, включително късните шоута, формират „ниска двуцифрена част от рекламните приходи“ за индустрията, което се равнява на няколко милиарда долара в средата на единичните цифри. Ситуацията може да се влоши, тъй като правителството на САЩ планира да засили контрола върху телевизионните реклами на фармацевтични продукти, ключов източник на приходи за телевизионните новини.

Въпреки спада на зрителите, късните шоута като това на Кимъл запазват културната си значимост и продължават да служат като средство за брандиране за мрежите и рекламодателите. Кимъл, водил церемонията по връчването на наградите „Оскар“ четири пъти – събитие, излъчвано по ABC, е също така ключова фигура за Disney извън собственото си токшоу.

Източник: Капитал

Ръководителите на телевизионните мрежи трябва да правят сложни изчисления по отношение на вечерните програми, за да удовлетворят едновременно няколко групи: зрителите, рекламодателите, местните телевизионни станции и правителството.

В бъдеще големият въпрос за медийните конгломерати като Disney и NBCUniversal, които притежават всичко от стрийминг услуги до увеселителни паркове, е дали изобщо си струва да поддържат късните телевизионни шоута, при положение че това им носи толкова проблеми.

Рейтингите на късните шоута продължават да спадат

В разцвета си предавания като „Шоуто на Джонни Карсън“, което излезе от ефир през 90-те години, и „Късното шоу на Дейвид Летърман“, чийто финален епизод беше през 2015 г., привличаха аудитории от над 10 млн. зрители. През второто тримесечие на тази година средно Colbert е имал около 2.42 млн. зрители, а Кимъл – 1.77 млн., сочат данни на Nielsen. С намаляването на аудиторията се свиват и приходите от реклама. Разходите на рекламодателите за късни шоута в линейните ефири на ABC, CBS и NBC паднаха до 221 млн. долара през 2024 г., спрямо 439 млн. долара през 2018 г., според Guideline, аналитична компания, която обработва данни от най-големите медийни агенции в света.

Медийният анализатор Брайън Уайзер от Madison & Wall твърди пред Business Insider, че новинарските и актуалните предавания, включително късните шоута, формират „ниска двуцифрена част от рекламните приходи“ за индустрията, което се равнява на няколко милиарда долара в средата на единичните цифри. Ситуацията може да се влоши, тъй като правителството на САЩ планира да засили контрола върху телевизионните реклами на фармацевтични продукти, ключов източник на приходи за телевизионните новини.

Въпреки спада на зрителите, късните шоута като това на Кимъл запазват културната си значимост и продължават да служат като средство за брандиране за мрежите и рекламодателите. Кимъл, водил церемонията по връчването на наградите „Оскар“ четири пъти – събитие, излъчвано по ABC, е също така ключова фигура за Disney извън собственото си токшоу.

Източник: Капитал