Икономика
Икономическите загуби от природни катастрофи през първата половина на годината възлизат на 135 милиарда долара, съобщи „Суис Ре“

Икономическите загуби, причинени от природни бедствия, се очаква да възлизат на 135 милиарда долара (116 милиарда евро) през първите шест месеца на годината, като пожарите в Лос Анджелис са увеличили значително разходите за застрахователите. Това се посочва в първоначална оценката на швейцарския презастраховател „Суис Ре“ (Swiss Re), цитирана от Франс прес.
Тази сума е по-висока от отчетената през първата половина на 2024 година, когато щетите са били на стойност около 123 милиарда долара, като загубите през първата половина на 2025 г. надвишават 10-годишната средна стойност с 36 на сто, обяви в прессъобщение швейцарският презастраховател.
Само пожарите в Лос Анджелис представляват загуби в размер на 40 милиарда долара, покрити от застрахователни компании.
„Суис Ре“ определи загубите като „изключително тежки“, тъй като пожарите са възникнали в гъсто населена част на САЩ с концентрация на застраховани активи на висока стойност.
Тези пожари повишиха загубите, понесени от застрахователите през първата половина на годината до 80 млрд. долара спрямо 62 млрд. долара през първата половина на 2024 г., според първоначалната оценка на „Суис Ре“.
Към това се добавят и 31 млрд. долара щети, покрити от застрахователи, за силни гръмотевични бури в САЩ. Тази сума не е толкова висока, колкото през 2023 г. и 2024 г., и е по-ниска от дългосрочната тенденция с разходи за застрахователите от около 35 млрд. долара, според швейцарския презастраховател.
Въпреки това, тези силни гръмотевични бури, които са съпроводени с градушка и торнадо, са все по-голям източник на загуби за застрахователните компании.
Швейцарският презастраховател обаче посочва, че сметките на застрахователите за пожари са се увеличили рязко през последните 10 години.
Преди 2015 г. пожарите са представлявали само около 1 на сто от застрахователните загуби, но в резултат на „повишаването на температурата, по-честите периоди на засушаване и промените в режима на валежите“, съчетани с разрастването на градовете, те представляват 7 на сто от застрахованите загуби, отчита „Суис Ре“.
Първата половина на годината бе белязана и от земетресение в Мианма през март, което беше усетено чак в Тайланд, Индия и Китай. Само в Тайланд застрахованите загуби достигнаха 1,5 млрд. долара.
Като се вземат предвид т. нар. антропогенни загуби (загуби, причинени от човешка дейност), като например производствени аварии, застрахованите загуби възлизат на 87 млрд. долара през първата половина на годината спрямо 69 млрд. долара през първата половина на 2024 г.
Разходите на застрахователите през втората половина на годината обикновено са по-високи заради щетите по време на сезона на ураганите в Северния Атлантически океан.
Но ако разходите продължат да нарастват със същия темп като през първата половина на годината, размерът на покритите от застрахователите щети може да надхвърли прогнозите им за природните бедствия през 2025 г., които понастоящем възлизат на 150 млрд. долара.
Източник: БТА
Икономика
Европейските борси приключиха днешните търговски сесии предимно с ръстове на индексите

Водещите борсови индекси в Европа закриха търговията днес предимно с повишения, предаде Ройтерс.
Във Франкфурт DAX се повиши със 78,29 пункта или 0,33 на сто до 23 924,36 пункта.
Парижкият CAC 40 нарасна с 13,99 пункта или 0,18 на сто до 7635,03 пункта.
Лондоският FTSE 100 се увеличи с 21,58 пункта или 0,24 на сто до 9164,31 пункта, а швейцарският индекс SMI приключи сесията с понижение от 103,01 пункта или 0,87 на сто до 11 755,32 пункта, след като акциите на швейцарските фармацевтични компания „Новартис“ (Novartis) и „Рош“ (Roche) поевтиняха съответно с 3,3 и 2,6 на сто.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 също е надолу с 0,33 пункта или 0,06 на сто до 5451,07 пункта, след като акциите на компаниите в сектора на здравеопазването понесоха основната тежест от последната заплаха на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи по-високи мита върху вноса на фармацевтични продукти.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Сирия подписа инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара, включително проекти за изграждане на летища и метро

Сирия подписа днес 12 инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара на церемония, на която присъства временният президент Ахмед Аш Шараа, предаде Ройтерс. Споразуменията включват проекти в областта на инфраструктурата, транспорта и недвижимите имоти, насочени към съживяване на пострадалата от войната икономика.
Споразуменията включват сделка за 4 милиарда долара за изграждане на ново летище в Дамаск, подписана с катарска международна компания за енергетика, концесии и строителство “Ю Си Си Холдинг“ (UCC Holding), както и сделка за 2 милиарда долара за изграждане на метро в сирийската столица с Националната инвестиционна корпорация на Обединените арабски емирства (National Investment Corporation – NIC).
Други важни проекти включват построяването на набостъргача „Дамаск Тауърс“ (Damascus Towers) на стойност 2 милиарда долара, подписан с италианската инженерна компания УБАКО (UBAKO). През юли Сирия подписа инвестиции на стойност 6,4 милиарда долара със Саудитска Арабия, в опит да се възстанови след 14-годишна гражданска война.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
САЩ удвояват митата върху индийски стоки заради внос на руски петрол, Ню Делхи определи решението като „несправедливо“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни 25 на сто мита върху вносни стоки от Индия, с което общото облагане на индийския износ към американския пазар достига 50 на сто. Мярката е мотивирана с твърдението, че Индия „пряко или косвено“ продължава да внася руски петрол, въпреки западните санкции срещу Москва.
„Установих, че правителството на Индия директно или индиректно внася петрол от Руската федерация. Съответно, и в съответствие със закона, вносът на индийски стоки ще бъде обложен с допълнителна ставка от 25 на сто“, се казва в заповедта на президента Тръмп, публикувана от Белия дом.
Новата тарифа ще влезе в сила след 21 дни, което според някои анализатори оставя отворена врата за преговори. Въвеждането на санкцията съвпадна по време с края на среща между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин относно евентуално споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна.
В бърза ответна реакция външното министерство на Индия определи решението като „несправедливо, неоправдано и неразумно“, и подчерта, че страната ще предприеме „всички необходими мерки за защита на националните си интереси“. Индийските власти заявиха, че позицията им по отношение на вноса на руски петрол е била изяснена многократно, а обвиненията на САЩ не отразяват реалното състояние на енергийната им политика.
Икономисти в Индия, цитирани от Ройтерс, предупреждават, че мярката може да нанесе удар върху някои от ключовите износни сектори, особено в сферата на бижутерията и текстила. Според търговски анализатори, повишението на митата ще постави Индия в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти като Виетнам и Бангладеш, които поддържат по-добри търговски отношения със САЩ.
Според данни на правителството в Ню Делхи, износът на индийски стоки към САЩ възлиза на около 87 милиарда долара годишно, което е приблизително 2 на сто от БВП на страната. Макар и ударът да не е катастрофален за цялата икономика, той се оценява като значителен риск за растежа на износа и БВП през 2025–2026 г.
Индийските експерти посочиха още, че ако новите мита останат в сила до март 2026 г., негативният ефект върху растежа може да достигне 0,3 – 0,5 процентни пункта, допълва Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Бизнеспреди 3 месеца
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами