Европа
Игра на мита и дали ще се „настани“ икономическият протекционизъм в Европа

В епизода коментираме икономическия протекционизъм и каква е предисторията му в Европа. С двама икономисти от Стопанския факултет на Софийския университет търсим ефекта върху европейския икономически климат на промените на митата, които американският президент Доналд Тръмп въвежда, и общата несигурност, до която водят импулсивните му (може би само наглед решения). Подготвена ли е Европа, трябва ли да има огледални действия и има ли реален единен пазар в европейското пространство?
Ето и две от гледните точки:
Доц. д-р Тодор Ялъмов, преподавател и заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет, с дългогодишен опит като предприемач и мениджър:
„Развитието на икономическите теории ясно показва, че богатството се създава чрез свободна търговия, а Европа е печелила именно когато е търгувала свободно. Протекционизмът е съществувал, съществува и ще продължи да съществува в Европа по редица политически причини — свързани например със селското стопанство и определени индустрии, които могат да бъдат обяснени и приети въз основа на неикономически съображения. Пример за това са стандартите за качество на храните, изискванията за използването на определени торове или за наличието/отсъствието на определени елементи в храненето на животните и др.
Когато говорим за влиянието на митата, наложени от Доналд Тръмп, ситуацията е значително по-сложна, защото е динамична. Тръмп действа като в игра на криеница или „тука има — тука нема“, популярна в началото на 90-те години — което очевидно представлява заблуда. Напълно естествено е това да води до повишена несигурност. Дали Европа ще промени митата си спрямо трети страни обаче, все още е рано да се каже. Възможно е отговорът да бъде в посока на разширяване на свободната търговия.“
На заседанието на Федералния комитет на ХДС в Берлин (28.4.2025 г.), т.нар. „малка партийна конференция“, бъдещият канцлер Фридрих Мерц предложи да се избегне открита търговска война и вместо това да се предложи вариант с 0% мита.
Фридрих Мерц предложи също взаимно признаване на всички технически стандарти.
„Трябва да преодолеем това, което преживяхме през последните години и десетилетия – все по-нарастващите технически бариери между основните търговски нации в света. А това може едновременно да допринесе и за устойчивото намаляване на бюрокрацията в Европа. Какво всъщност пречи на взаимното признаване на технологичните стандарти между Америка и Европа до такава степен, че да се въздържаме от провеждане на мащабни изпитвания, обстойни технологични тестове и други подобни преди навлизането на съответните пазари? Ако предложим това на американците, това може да се превърне в шанс да превърнем настоящата търговска криза в голяма възможност както за Америка, така и за Европа – и така да покажем на света, че не митата и издигнатите граници създават просперитет за всички участници, а свободната търговия и отворените пазари.“
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от
“ target=“_blank“>европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Зависима ли е Европа от суровините?

Суровините винаги са били ресурс, за който са се водили войни. През последните години у нас се повтаря, че страните членки на Европейския съюз се нуждаят от много суровини и няма как сами да задоволят тези нужди, като това прави Евросъюза много зависим от суровини. Истина ли е това и има ли други сценарии за задоволяване на нуждата от суровини, коментират Генади Кондарев, енергиен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, и Данита Заричинова от екип „Нулеви отпадъци“ на неправителствената организация „За Земята“. Те разказват каква е ситуацията в момента в България, но също и дали можем да разчитаме предимно на собствени суровини и какви алтернативи има пред нас.
Чуйте също румънския министър на икономиката Богдан Иван в интервю за Румънското радио, както и Леа Зубер от Европейската комисия, продукция на Радио 100,7 Люксембург.
Генади Кодарев: „За България е много важно да осъзнаем, че сме държава с около 6 милиона население и не можем в съвременната икономика да изпълняваме всички функции. Идеята, че можем да сме самодостатъчни на собствената си територия, е абсолютно нереалистична. Ние сме част както от по-голямата икономика на Европейския съюз, така и от глобалната икономика. Зависими сме от много от тези вериги на доставки по един или друг начин. Мисълта трябва да бъде насочена към това как да не зависим само от един източник и как да заемем достатъчно важно място във веригата, за да не се окаже, че в кризисна ситуация България може лесно да бъде пренебрегната или оставена да догонва останалите.“
Данита Заричинова: „Много е важно всеки продукт, който е на пазара, да може да бъде рециклиран. Още по-добре е, ако може да бъде поправян и използван отново. Със сигурност в момента не се справяме добре с това. За съжаление, когато говорим за рециклиране, първата ни мисъл е за пластмасата, а всъщност пластмасовите продукти са сред най-трудните за рециклиране. Това е доказано и в голяма степен твърденията за рециклируемост на пластмасите са резултат от маркетинг на компаниите, които произвеждат пластмасови опаковки. Много повече трябва да говорим за продуктите, които реално подлежат на рециклиране.“
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от
“ target=“_blank“>европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Министрите на външните работи и на отбраната от ЕС се събират в Брюксел

Министрите на външните работи и отбраната на Европейския съюз се събират в Брюксел, за да обсъдят продължаващите сражения в Украйна, отбранителните способности на обединението и ескалиращото напрежение в Близкия изток.
В днешното редовно месечно заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС ще участва министърът на външните работи Георг Георгиев, съобщиха от ведомството на своя сайт.
Министрите на външните работи ще подпишат официално 17-ия пакет от санкции на ЕС за Русия заради войната ѝ в Украйна. Те са насочени към така наречения „руски сенчест флот“.
Тези често незастраховани кораби с неясна собственост помагат на Русия да избягва западните ограничения върху износа ѝ на петрол.
Лични санкции, като забрани за влизане в ЕС и замразяване на авоари, са предвидени за повече от десет случая. Има и планове да се наложат ограничения на няколко десетки компании, които участват в заобикалянето на руските санкции.
Очаква се украинският външен министър Андрий Сибига да се срещне със своите колеги от ЕС чрез видеовръзка, след като преговорите в Истанбул между украински и руски пратеници за прекратяването на бойните действия, предложено от Киев, не доведоха до конкретни резултати.
Министрите на външните работи ще обсъдят последните събития в Близкия изток, включително в ивицата Газа и Сирия.
Министрите на отбраната ще проведат дискусия относно военната подкрепа на ЕС за Украйна.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров ще се присъедини към консултациите чрез видеовръзка, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте се очаква да се присъедини лично към разговорите в Брюксел, отбелязва ДПА.
Министрите на отбраната ще обсъдят и как да подобрят отбранителния капацитет на ЕС и да увеличат военните разходи, включително предложението за фонд за отбрана в размер на 150 млрд. евро.
Източник: Offnews.bg
Европа
Бивш шеф на НАТО настоява Европа да отделя за отбрана по 4% от БВП
Снимка БТА/АП
Андрес Фог Расмусен
Европа трябва драстично да увеличи разходите си за отбрана, обяви бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от ДПА и БТА.
Военните разходи трябва да бъдат увеличени до 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), каза Расмусен в речта си при откриването на осмата Копенхагенска годишна среща на високо равнище за демокрация.
Той не спести критики към политиката на САЩ.
„Днес ценностите, които защитаваме заедно, биват заменяни с думи от нашите учебници по история: териториална експанзия, сфери на влияние, историята се пише от победителите, и разбира се, Америка на първо място“, каза бившият премиер на Дания, без да назовава американския президент Доналд Тръмп.
Расмусен коментира и руския лидер Владимир Путин.
„Познавам Путин. Той е насочил поглед към територията на НАТО. Нашето разузнаване казва същото. Не можем да го спрем само с укрепване на нашите способности за възпиране“, обяви Расмусен.
Форумът, за чиято организация бившият генерален секретар на НАТО има основен принос, е днес и утре. Сред лекторите са върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас и бившият премиер и министър на външните работи на Великобритания Дейвид Камерън.
Расмусен беше премиер на Дания от 2001 до 2009 г. и след това генерален секретар на алианса до 2014 г.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Българияпреди 1 седмица
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Българияпреди 1 седмица
Здравната инспекция наложи забрана върху питейната вода в хасковското село Големанци
-
Бизнеспреди 1 седмица
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Спортпреди 1 седмица
Националът Иван Алипиев и Стяуа направиха обрат в серията с Динамо Букурещ в румънския баскетболен елит
-
Българияпреди 1 седмица
Карнавално шествие ознаменува втория ден на Националния фестивал на детската книга в Сливен
-
Бизнеспреди 6 дни
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Политикапреди 1 седмица
Искането за референдум е като малка дупка по пътя, каза Филип Димитров
-
Българияпреди 1 седмица
Общинският съвет в Ихтиман ще разгледа бюджета на общината на днешното си заседание