/ВС/

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Десет дни след като беше отстранен от поста си заради обявеното от него военно положение, вече бившият консервативен южнокорейски президент Юн Сук-йол се яви за първи път пред съда миналия понеделник по делото срещу него по обвинения в метеж, съобщи Асошиейтед Прес. Решението на Юн да обяви военно положение и да изпрати войски по улиците на Сеул миналия декември го направи първият президент на страната, срещу кого бяха повдигнати обвинения, докато все още е на поста си.

Когато Конституционният съд потвърди импийчмънта на Юн, гласуван му от парламента, и го отстрани от длъжност, магистратите заявиха, че нарушението на конституцията и други закони от страна на Юн е твърде сериозно, за да бъде толерирано, и че с действията си той „е предал общественото доверие“. В решението на съда се казва, че въвеждането на военно положение от страна на Юн е „предизвикало объркване в обществото, икономиката, политиката, дипломацията и всички други области“.

Като се има предвид решението на Конституционния съд, има „малка вероятност“ столичният окръжен съд да издаде различна присъда, така че Юн вероятно ще бъде признат за виновен по обвиненията в метеж, казва Пак Сунг-бае, адвокат, който специализира в областта на наказателното право.

Централният окръжен съд на Сеул ще разглежда въпроса дали въвеждането на военно положение от страна на Юн представлява акт на организиране на метеж – тежко обвинение, за което законът предвижда само две присъди – смъртно наказание или доживотен затвор, отбелязва АП.

Юн отхвърля обвиненията в метеж, повдигнати от прокурорите през януари. Той твърди, че указът за въвеждане на военно положение е бил отчаян, но мирен опит да бъде повишена обществената осведоменост относно това как „антидържавната“ либерална опозиция, по думите му, злоупотребява с парламентарното си мнозинство, за да възпрепятства програмата му и да пречи на изпълнението на държавните дела.

„Фактът, че те изградиха обвинение в метеж с помощта на събитие, което продължи само няколко часа и приключи без насилие, след като искането на Националното събрание за отмяна на мерките беше незабавно прието … не съответства на правилната правна аргументация“, заяви Юн в съда миналия понеделник, цитиран от агенция Йонхап.

Някои наблюдатели по-рано вече бяха посочили, че обвиненията срещу Юн в метеж са спорни, тъй като указът му не е довел до тежко насилие или до сериозни жертви сред цивилното население.

Миналата седмица няколко десетки студенти, бивши възпитаници и външни лица се събраха в женския университет „Ехва“ в Сеул, за да протестират срещу импийчмънта на президента, настоявайки че процедурата е „невалидна“, но влязоха в сблъсъци с друга група студенти, които по същото време провеждаха вътрешноучилищен митинг, подкрепящ отстраняването на Юн, отбелязва агенция Йонхап.

Сблъсъците бързо прераснаха в насилие, когато десетки инфлуенсъри и активисти нахлуха в кампуса, за да обединят усилията си с поддръжниците на Юн и веднага бяха последвани от група студентски активисти, настроени срещу Юн, въпреки правилата на университета, забраняващи каквито и да било външни лица да влизат в кампуса. Обстановката се успокои едва след като бяха мобилизирани служители на университета и полицията.

Импийчмънтът на Юн от Националното събрание заради неуспешния му опит за въвеждане на военно положение на 3 декември отвори политическа пропаст в страната, превръщайки обикновено мирните университетски кампуси в поле на политически пререкания, коментира корейската новинарска агенция.

Държейки плакати с лозунги като „Свобода на изразяването“ и „Спрете кражбата“, облечени в якета с емблемата и името на училището, протестиращите скандираха „Импийчмънтът е невалиден“, развявайки корейски и американски знамена.

„Събрахме се тук днес, за да защитим демокрацията на “свободната Република Корея„, защото смятаме, че (импийчмънтът на Юн) е несправедлив“, казва Ким Джу-а, 24-годишна студентка по специалността „Оркестрови инструменти“, участвала в митинга в университета „Ехва“ миналата сряда. Ким смята, че импийчмънтът на Юн трябва да бъде обявен за недействителен и той да бъде възстановен на власт.

Все по-голям брой представители на младото поколение, като Ким, се открояват сред участниците в митингите в подкрепа на Юн, които преди това са били доминирани от хора на 60 и повече години, посочва Йонхап.

Подобни протести в подкрепа на Юн имаше и в университетски кампуси в цялата страна, отбелязва агенцията. В Националния университет в Сеул, в университета „Йонсей“ и в Националния университет в Пусан през изминалия месец се проведоха протести, които често прерастваха в ожесточени сблъсъци със студенти, които подкрепят импийчмънта на президента.

За студенти като Ли, която се обучава в „Ехва“ и не пожела да сподели фамилното си име, подобни конфронтации в кампусите са сериозен повод за опасения, че учебното ѝ заведение вече не е „безопасно място“ и е податливо на нахлуване на външни лица.

Друга възпитаничка на „Ехва“, която е специализирала политически науки и също иска да остане анонимна, казва, че се е върнала в университета за първи път от 10 години, след като чула, че крайнодесни сили са организирали акции в нейната Алма матер.

„Шокиращо е да видиш тези хора да идват в училището, да твърдят, че подкрепят свободата на изразяване, и да се застъпват за превратаджиите“, казва тя.

Експерти изтъкват колко опасно е противозаконното нахлуване на външни лица в университетските кампуси с цел политическа пропаганда, коментира Йонхап.

Професор Ли На-йонг, която преподава социология в университета „Чунг-анг“, смята, че до голяма степен отговорност за това носят консервативните депутати, които по думите ѝ открито се присъединяват към митингите срещу импийчмънта на президента Юн и открито повтарят изявленията на крайнодесните инфлуенсъри, като по този начин подтикват поддръжниците на Юн към действия.

Верните последователи на Юн се радикализират чрез цифровите платформи като „ЮТюб“ и някои от тях вече изцяло отхвърлят демокрацията, отбелязва сп. „Форин Полиси“. То цитира задълбочено социологическо проучване, проведено през февруари от списание „СисаИн“, според което приблизително 40% от самоопределилите се като консерватори респонденти подкрепят въвеждането на военното положение на Юн и се противопоставят на неговия импийчмънт.

В рамките на тази група 42% са съгласни с твърдението, че „един силен лидер понякога трябва да наруши правилата, за да постигне целите си“, 65% са съгласни, че „едно спорно решение на либерален съдия не трябва да се спазва“, а 55% са съгласни, че „насилието е оправдано, защото корейската демокрация е в криза“.

Демокрациите по света са изправени пред криза, коментира „Форин Полиси“. Нагласата „да разрушим цялата система“ е повсеместна – най-вече сред крайната десница, но също и сред не малка част от левицата. Засилват се призивите за революционно разрушаване на системата, която изглежда е изоставила обикновените хора. В същото време други хора просто вече не се интересуват от политиката, смятайки, че тя не е от значение за живота им, и по този начин отстъпват определянето на дневния ред на гражданското общество на най-радикалните гласове.

Неотдавнашни проучвания на общественото мнение показват, че поддръжниците на партията на Юн най-силно подкрепят онези десни политици, които последователно защитават обявяването на военното положение, казва професорът по политически науки в сеулския университет „Сонкюнкуан“ Би Юн.

Предвид настоящата динамика мнозина наблюдатели се съмняват, че борещата се за оцеляване партия ще съумее да скъса изцяло връзките си с тези крайни сили, коментира професорът. Самият Юн Сук-йол, който носи най-голяма отговорност за настоящата криза, не показва признаци на разкаяние, посочва той. Вместо това той изпраща окуражителни послания към най-радикалните си поддръжници и обявява намерението си да продължи да се бори заедно с тях. По този начин южнокорейската демокрация продължава да бъде подложена на натиск – политическата буря далеч не е отминала, предупреждава Би.

Източник: БТА