/ВН/

Източник: БТА

Бившият сръбски президент Борис Тадич, който заемаше този пост от 2004 до 2012 г., обяви, че „най-голямата ми грешка е, че не демонтирах системата на службите за сигурност“, предаде сръбският портал „Съвременна политика“.

Тадич участва в конференция, организирана от „Съвременна политика“, на тема 25 годишнината от падането от власт на бившия югопрезидент Слободан Милошевич на 5 октомври 2000 г. 

Той обаче подчерта, че благодарение на 5 октомври сръбското общество е натрупало демократичен опит.

На въпроса дали има прилика между днешното правителство и режима на Слободан Милошевич, Тадич оцени, че методите и техниките на манипулация са се променили, добавяйки, че всичко, което правителството прави днес, е „отмъщение за 5 октомври“.

„Сръбският народ е тръгвал в правилната посока няколко пъти в историята, но някак си винаги спираме. Мисля, че тези кратки моменти на демокрация все още са важни и че остават запомнени някъде в обществената  памет. Пети октомври е голяма травма, особено за Сръбската радикална партия и представителите на Социалистическата партия на Сърбия, затова те се опитват да омаловажат значението на тази дата. Днес ние преживяваме тяхното отмъщение за 5 октомври“, каза бившият сръбски президент.

Вчера се навършиха 25 години от големите демонстрации в Белград, които на 5 октомври 2000 г. сложиха край на управлението на президента на Съюзна република Югославия (СРЮ) Слободан Милошевич.

Преди четвърт век на този ден в Белград се проведоха големи демонстрации, защото Милошевич отказа да признае резултатите от президентските избори, на които загуби от кандидата на Демократическата опозиция на Сърбия (ДОС) и лидер на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница.

Източник: БТА

Лидерите на страните от Западните Балкани потвърдиха днес ангажимента си към съвместно европейско бъдеще, обещавайки да задълбочат сътрудничеството и да ускорят реформите, които биха доближили региона до Европейския съюз, предаде Асошиейтед прес.

Президентите на страните от Западните Балкани се събраха в Голем, Албания, на 50 километра западно от столицата Тирана, на ежегодна среща, известна като „Процесът Бърдо-Бриони“. Тя е част от дипломатическа инициатива, стартирана от членовете на ЕС Словения и Хърватия през 2013 г. в подкрепа на разширяването на ЕС към Западните Балкани – регион, който включва Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Косово.

В съвместна декларация лидерите подчертаха своята „споделена визия за европейската перспектива на целия ни регион“.

„Потвърждаваме ангажимента си да подкрепяме европейската интеграция и приобщаващото регионално сътрудничество с цел мирна, силна, стабилна, просперираща и обединена Европа“, се казва в декларацията.

Страните работят за присъединяване към ЕС, но са на различни етапи от пътя си към членство, като Черна гора и Албания са по-напред, а Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово и Северна Македония изостават, припомня АП.

Отвореността на ЕС за приемане на нови членове нарасна от началото на пълномащабната война в Украйна, започната на 24 февруари 2022 г, подчертава агенцията. Съществуват опасения, че войната в Украйна и задълбочаващата се конфронтация на Русия със Запада биха могли да се разпространят в региона, все още белязан от собствените си конфликти.

Страните приветстваха ролята на план за растеж на стойност 6 милиарда евро, насочен към напредък в реформите в региона. Но словенският президент Наташа Пирц Мусар призова Брюксел да ускори процеса, добавяйки, че „сигурността и мирът в Европа са заложени на карта“.

Годишната среща, която беше предимно церемониална, беше председателствана от албанския президент Байрам Бегай, Пирц Мусар и хърватския президент Зоран Миланович. Присъстваха и членове на тристранното председателство на Босна и Херцеговина, както и президентите на Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

Инициативата беше наречена „Процесът Бърдо-Бриони“ на името на две места – Бърдо при Кран в Словения и островите Бриони в Хърватия – които са символ на помирението и дипломацията.

Целта на инициативата е да се засили политическият диалог и да се насърчи помирението след войните от 90-те години на миналия век, в момент, когато напрежението все още тлее – например между Сърбия и Косово, посочва АП.

Източник: БТА