Балкани
ХИНА: Затоплянето на Адриатическо море в дълбочина достига ниво, прогнозирано за края на века

Международно проучване, в което участват учени от Института „Руджер Бошкович“ (ИРБ) в Хърватия, показва, че най-дълбоките части на Адриатическо море се затоплят много по-бързо от очакваното, като промените, прогнозирани едва за края на века, настъпват днес, предаде хърватската агенция ХИНА.
Изследователи от ИРБ са анализирали данни, събрани от Южноадриатическия басейн, най-дълбоката част на Адриатическо море, и са установили ускорено затопляне и засоляване на дълбоките води, със скорост, далеч надвишаваща климатичните прогнози. „Това означава, че промените, очаквани едва към края на века, се случват сега, със сериозни последици за екосистемите, климата и крайбрежните общности“, заявиха от ИРБ.
Температурата на морето на 1000 метра дълбочина са е повишила с 0,8°C през последното десетилетие, а солеността се е увеличила с 0,2 PSU. Тези тенденции представляват най-бързо регистрираните промени в дълбоките води на Средиземно море и може да са знак за трайна промяна в климатичния режим на региона, се отбелязва в съобщението на ИРБ.
Работата на д-р Елена Терзич и д-р Ивица Вилибич, публикувана в „Лимнолъджи енд Оушънографи Летърс“ (Limnology and Oceanography Letters), е резултат от международно сътрудничество между хърватски, италиански и словенски учени, които анализират данни от различни океанографски платформи.
„Особено обезпокоителен е фактът, че промените се ускоряват. Това не е постепенна адаптация, а бърз преход към ново състояние, което все още не разбираме напълно“, подчерта Вилибич.
Ускореното затопляне и засоляване на дълбоките води имат значителни последици за биоразнообразието, климата и крайбрежните общности, което подчертава необходимостта от по-прецизно моделиране на промените в затворени морета като например Средиземно море.
Естественият термостат на Средиземно море се проваля
Адриатическо море може да се счита за естествения „термостат“ на Средиземно море, тъй като влияе върху температурните модели в целия басейн чрез топлообмен, обясняват от ИРБ. През зимата в плитката северна част на Адриатическо море се образува студена гъста вода. Тя потъва на дъното и оттича през Отрантския проток в дълбините на Средиземно море. В продължение на векове това е задвижвало течения, които стабилизират системата и доставят кислород на Средиземно море в дълбочина.
Тази природна система сега обаче се променя. Обичайно студените води край хърватското крайбрежие стават по-топли и по-солени, така че вместо да охлажда дълбоките средиземноморски води, Адриатическо море изпраща по-топли води, които допълнително затоплят системата.
Основните двигатели на промените са комбинация от глобалното затопляне и промените във валежите и речния отток. По-високите температури на въздуха означават по-малко студена вода на морската повърхност, а промените във валежите и речния отток водят до по-солени води в северната част на Адриатическо море.
От ИРБ отбелязват, че тази тенденция се ускорява: между 2012 и 2024 г. скоростта на затопляне на дълбоките води се е увеличила до 0,8°C на десетилетие, в сравнение с около 0,2°C на век преди това.
Промените в Адриатическо море са предизвикателство за Европа
Промените вече засягат живота в морето. Видовете, адаптирани към студени условия, които традиционно са обитавали дълбоки води, сега са изправени пред бързи промени в местообитанията си.
„Видовете, адаптирани към студени дълбоки води, няма къде да отидат“, обясни Вилибич, добавяйки, че заедно с това по-топлите води благоприятстват пристигането на тропически видове от източното Средиземноморие, като се променят цели екосистеми.
Промените в дълбоките води на Адриатическо море биха могли да повлияят и на европейската климатична система. Промените в плътността на дълбоките води влияят на покачването на морското равнище по средиземноморското крайбрежие на Европа, а учените изчисляват, че настоящите тенденции биха могли да доведат до допълнително покачване на морското равнище с 3,3 мм годишно.
Освен това промените в океанските течения биха могли да повлияят на метеорологичните модели, средиземноморската климатична система и крайбрежните общности в цяла Европа.
„Интердисциплинарният международен екип предостави цялостна перспектива върху проблем, който надхвърля националните граници. Изследването ясно показва, че промените в Адриатическо море не са просто регионален феномен, а европейско предизвикателство, изискващо координирани действия“, се подчертава в съобщението на ИРБ.
Учените от ИРБ продължават да наблюдават дълбините на Адриатическо море чрез постоянни измервателни станции и международно сътрудничество с партньори в Италия, Словения и други средиземноморски страни. Измерванията и изследванията са подкрепени от международни и национални проекти, включително европейските изследователски инфраструктури Euro-ARGO ERIC и EMSO ERIC, регионални проекти за сътрудничество по програмата Interreg Италия-Хърватия (AdriaClimPlus), национални изследователски проекти (GLOMETS, C3PO) и програми за мобилност от Хърватската научна фондация и словенските и италианските изследователски агенции.
Следващата стъпка ще бъде разработването на подобрени климатични модели, способни по-точно да предсказват темпа на промяна в затворени морета.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Турската полиция залови скъпоценни камъни за над 9 милиона евро при операция срещу нелегалната търговия

Турската полиция е заловила над 155 килограма скъпоценни камъни и накити, сред които диаманти, рубини, емералди и др., на обща стойност 9,4 милиона евро в рамките на специализирана операция срещу незаконната търговия, предаде ТРТ Хабер.
Според официално съобщение на Истанбулската главна прокуратура операцията е проведена на 41 отделни адреса, като наред с конфискуваните скъпоценни камъни и бижута са задържани и 35 души, обвинени в „нелегален внос и търговия със скъпоценни камъни“ и „създаване на организирана престъпна група“.
По информация на прокуратурата към момента продължава издирването на шестима от обвинените.
/ПК/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: НПО от Черна гора приветстват премахването на името на Радован Караджич от списъка на носителите на наградата за поезия „Ристо Раткович“

Група неправителствени организации и граждански активисти от Черна гора приветстваха решението на публичната институция „Вечер на поезията на Раткович“ да премахне името на Радован Караджич от списъка с носителите на награди на официалния уебсайт на институцията. Това предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
В прессъобщение, подписано от представители на пет неправителствени организации и двама граждански активисти, те припомниха, че Караджич е осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и нарушаване на законите и правилата на войната.
Те припомниха, че на 26 юни групата е изпратила инициатива до тази институция с искане Караджич да бъде лишен от наградата за поезия „Ристо Раткович“, която е получил през военната 1993 година.
Те изразиха съжаление, че институцията първоначално не е реагирала на инициативата и не е взела решение за оттегляне на наградата преди 11 юли – 30-годишнината от геноцида в Сребреница.
„Едва след второто ни писмо, в което посочихме, че името на Караджич все още е в списъка с лауреатите, беше взето решението името му да бъде премахнато, също без да се информира обществеността“, обясниха от групата неправителствени организации и граждански активисти.
Въпреки това те смятат подобен ход за важен, добавяйки, че той представлява първата символична стъпка към коригиране на грешката от 1993 г., която е навредила на репутацията на наградата, опетнила е наследството на Ристо Раткович и е опетнила имиджа на Биело Поле.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
Балкани
Главният изпълнителен директор на „Сърбиягаз“ заяви, че санкциите на САЩ срещу петролната компания НИС вероятно ще бъдат отложени отново

Главният изпълнителен директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович заяви, че санкциите на САЩ срещу петролната компания на Сърбия НИС вероятно ще бъдат отложени отново с месец или два, предаде Радио Свободна Европа.
„Санкциите са лесни за налагане, но трудни за отмяна. Ще има отлагане – с месец, може би два“, каза днес Баятович пред сръбската телевизия РТС.
Това би било шестото отлагане в прилагането на американските санкции, обявени заради руския дял в НИС, припомня РСЕ.
Срещу компанията бяха обявени санкции на 10 януари т.г. поради така наречения „вторичен риск“, т.е. връзките ѝ с руската „Газпромнефт“, която е под западни санкции заради руската инвазия в Украйна.
Междувременно „Газпромнефт“ прехвърли около пет процента от своя дял на „Газпром“ – руска компания, която не е обект на западни санкции, така че делът на „Газпромнефт“ в НИС сега е по-малко от 50 процента – 44,85%. Руски компании обаче все още имат мажоритарен дял в НИС, дори с променената структура на собственост.
Баятович заяви, че НИС в момента работи нормално и че доставките на гориво в Сърбия са достатъчни за шест до осем месеца.
„НИС може да продължи да работи на сръбския пазар. Плащанията са активирани – карти Visa, MasterCard, Dina. Можете да плащате с тези карти на всяка бензиностанция както обикновено“, поясни Баятович.
Той добави, че без сътрудничество с Русия е невъзможно да се осигури стабилно снабдяване с енергия в Европа и че мирът в Украйна е тясно свързан с отмяната на санкциите, а не само с края на войната.
Западът иска от Белград да диверсифицира енергийните си доставки, особено след нападението на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., и Сърбия да се присъедини към западните страни в налагането на санкции на Москва заради нахлуването ѝ в съседна държава.
Източник: БТА
-
Новинипреди 1 месец
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 4 седмици
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Балканипреди 4 седмици
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Спортпреди 3 седмици
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 3 седмици
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 седмица
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 седмица
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Технологиипреди 2 седмици
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации