Балкани
ХИНА: Средната нетна заплата през август в Хърватия възлиза на 1446 евро

Средната месечна нетна заплата през август на работещите в хърватските юридически лица възлиза на 1446 евро, което е с 0,6% повече номинално и с 0,5% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,2% повече номинално и с 4,9% повече в реално изражение спрямо август 2024 г., предаде хърватската агенция ХИНА, позовавайки се на Хърватското статистическо бюро.
Медианната нетна заплата за август в Хърватия е била 1245 евро, което е с 0,3% по-малко от юли, но с 9,8% повече в сравнение с август миналата година.
Най-висока е била средната нетна заплата на работещите във въздушния транспорт (2430 евро), а най-ниска – в производството на облекло (918 евро).
Средната брутна месечна заплата за август в Хърватия е била 2015 евро, което е с 0,8% повече номинално и с 0,7% повече в реално изражение спрямо юли, и с 9,6% повече номинално и с 5,3% повече в реално изражение спрямо август 2024 г.
За периода от януари до август средната месечна нетна заплата на служител в хърватските юридически лица е била 1434 евро, което е с 10,1% повече номинално и с 6,2% повече в реално изражение в сравнение със същия период на 2024 г. Средната брутна заплата за същия период е била 1993 евро, което е с 10,8% повече номинално и с 6,8% повече в реално изражение.
Две трети от работещите печелят под средното ниво
Анализът на нетните заплати по децили показва, че малко под две трети от служителите са получавали заплати под средното ниво за август.
Шестият децил е 1400 евро, което означава, че 60% от работещите са получили заплата до тази сума. Средната нетна заплата от 1446 евро е с 3,3% по-висока от това число в шестия децил.
Разпределението показва също, че заплатата на 30% от работещите е до 1000 евро, на 40% – до 1112 евро и на 50% – до 1245 евро, което съответства на медианата. Около 40% от работещите са получили месечно възнаграждение повече от 1400 евро, 30% – повече от 1567 евро, 20% – повече от 1794 евро и 10% – повече от 2222 евро.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Албания и Черна гора отхвърлят схемата за „центрове за връщане“ на мигранти, търсещи убежище

Албания и Черна гора подчертаха, че няма да приемат „центрове за връщане“ на търсещите убежище, на които не е предоставено такова, преди срещата на върха в Лондон с британския премиер Киър Стармър, предаде ДПА.
Разговорите с държавите в региона ще продължат относно евентуалното им действие като трети страни за обработка на молбите за убежище на лица, на които не е предоставено убежище в Обединеното кралство, преди да бъдат депортирани, посочва агенцията.
Не се очаква да бъдат обявени споразумения на срещата на върха утре, на която Стармър ще бъде домакин на шестимата лидери, тъй като Обединеното кралство се стреми да постигне допълнителни мерки за намаляване на броя на мигрантите, пристигащи нелегално.
На събитие в „Чатман Хаус“ днес албанският премиер Еди Рама повтори по-ранното си отхвърляне на подобно споразумение.
„Що се отнася до центровете за връщане, или както и да се наричат, аз го казах и повтарям – никога в Албания“, каза той, цитиран от ДПА.
Министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич заяви, че страната му не е част от „контрабандата на мигранти“ в Западните Балкани, защото железопътната инфраструктура не е достатъчно развита.
Рама го попита дали би бил домакин на хъб, ако Обединеното кралство построи железопътни линии в страната му, на което той отговори, че „определено го приемаме, ако те инвестират 10 милиарда евро в изграждането на железопътни линии.“
Обединеното кралство вече работи с партньори в региона – Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Косово – като част от обещанието на Лейбъристката партия на Стармър да се насочи към бандите за трафик на хора и да намали броя на пристигащите малки лодки през Ламанша, посочва ДПА.
Около 22 000 души са били преведени контрабандно от банди по маршрути през Западните Балкани миналата година и това става все по-важно за справяне с незаконната миграция в цяла Европа, припомня агенцията.
Източник: БТА
Балкани
Ердоган подари турски автомобил на емира на Кувейт; двамата подписаха четири споразумения

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган подари турски електрически автомобил „ТОГГ“ (TOGG) на емира на Кувейт шейх Мешаал ал Ахмад ас Сабах при посещението су в страната, което е част от тридневната му обиколка на Персийския залив, съобщи турската държавна телевизия „ТРТ Хабер“.
Ердоган беше посрещнат в страната с държавни почести. По време на разговорите с емира на Кувейт турският президент подчерта, че общата позиция на Ислямския свят е от ключово значение за решаването на Палестинския въпрос чрез признаване на две независими държави (Израел и Палестина – бел. ред.).
Турският президент заяви, че следи със задоволство усилията, които Кувейт полага за стабилността в региона в качеството си на председателстваща страна на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Той изрази надежда, че Споразумението за свободна търговия със страните от Персийския залив, по което текат преговори, ще допринесе за развитието на отношенията с Турция.
Ердоган каза, че Турция би искала да работи заедно с другите арабските държави за изграждането на по-светло бъдеще за сирийския народ и подчерта, че Анкара е решена да подкрепя териториалната цялост и политическото единство в Сирия.
При срещата между турската и кувейтската делегация бяха подписани четири споразумения. Сред тях са Спогодба за морски транспорт между Турция и Кувейт, Споразумение за реципрочно признаване на удостоверенията на моряците, Меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката и Меморандум за сътрудничество при насърчаването на преките инвестиции.
Утре предстоят официалните срещи на Ердоган в Катар, а в четвъртък – в Оман.
/С-АМ/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Над 300 лица, свързани с организираната престъпност в Черна гора, са получили разрешителни за огнестрелно оръжие

Над 300 лица, вписани в полицейските досиета на Черна гора като „оперативно интересни“ или свързани с организирани престъпни групи, са получили разрешителни за носене на оръжие през изминалите години, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на анализ на Управлението на полицията.
Полицията обяви, че чрез разузнавателния проект „Браунинг“ провежда подробен и всеобхватен анализ на издаването на разрешителни за огнестрелно оръжие на лица, представляващи интерес, и лица, свързани с организирани престъпни групи, през изминалите години.
„Събраните досега данни показват, че стотици огнестрелни оръжия са били дадени на повече от 300 лица, вписани в полицейските досиета като оперативно интересни или свързани с организирани престъпни групи“, се казва в прессъобщението.
Както се посочва, по време на операциите на правоохранителните органи на Черна гора, някои огнестрелни оръжия не са открити у лицата, на които са регистрирани, и в съответствие със закона са започнали административни процедури за отнемане на незаконно издадените разрешителни и конфискация на оръжията.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 3 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 3 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месеца
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието