Балкани
ХИНА: Нова платформа „Дива Хърватия“ ще помага за опазване на биоразнообразието

Тази седмица стартира нова платформа „Дива Хърватия“, hrvatskadivlja.hr, в подкрепа на опазването на биоразнообразието в Хърватия и ангажиране на обществеността в проекти за защита на природата, предаде хърватската агенция ХИНА.
Сайтът предоставя информация за застрашени и защитени растителни и животински видове, тяхното географско разпространение и екологични характеристики.
„Хърватия е на трето място в Европа по биоразнообразие, което ни поставя сред ключовите световни горещи точки за природно богатство. Платформата „Дива Хърватия“ предлага практически инструменти на гражданите, за да участват в усилията за опазване и възстановяване“, каза Дубравка Сандев, президент на Хърватското ботаническо дружество.
В Хърватия са регистрирани близо 40 000 растителни и животински вида и подвида, много от които са застрашени и живеят в увредени местообитания. Платформата обръща внимание на тази криза в съответствие с новото законодателство на ЕС, което задължава държавите членки да възстановяват увредените екосистеми.
Инициативата обединява редица партньори, включително Загребската ботаническа градина, WWF Adria, Rewilding Velebit, публичната институция „Зелен пръстен“ на окръг Загреб, както и компании като „Баухаус“ (Bauhaus), основният спонсор на проекта, и компанията Go2Digital, която стартира платформата.
Пример за целенасочена защита е Самоборската метличина (Centaurea samnitica), рядко растение, срещано само на две места по света, едното от които близо до Самобор. Опазването му се ръководи от публичната институция „Зелен пръстен“, партньор по проекта.
„Зелените местообитания не са непременно отдалечени или недостъпни, те са част от нашето ежедневие и идентичност. Проектът „Дива Хърватия“ може да помогне за повишаване на осведомеността за това“, каза директорът на Зелен пръстен“ Татяна Мастен Милек.
„Rewilding Velebit“, организация, която възстановява природните местообитания в Лика и региона Велебит, разглежда проекта като възможност да разшири дейността си в градски условия.
„Искаме да покажем, че дивата природа не е заплаха, а съюзник. Чрез „Дива Хърватия“ ние осъществяваме концепцията за възстановяване на дивата природа по-близо до хората в градовете“, каза Круно Бошнякович.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)
Източник: БТА
Балкани
Бивш румънски здравен министър е осъден на три години и половина затвор за вземане на подкуп

Бившият румънски министър на здравеопазването Сорина Пинтя беше осъдена на три години и шест месеца затвор за вземане на подкуп, съобщава новинарският сайт Хотнюз. Изданието отбелязва, че присъдата е окончателна.
Апелативният съд в Клуж отхвърли днес обжалването на бившия министър на здравеопазването от Социалдемократическата партия и потвърди ефективната присъда от три години и шест месеца затвор, произнесена на 26 април 2024 г. от Букурещкия съд.
Сорина Пинтя ръководеше здравното министерство в правителството на Виорика Дънчила от 29 януари 2018 г. до 4 ноември 2019 г. Деянията, за които е осъдена, не са извършени по време на мандата ѝ като министър, а по времето, когато е била мениджър на болница, отбелязва сайтът.
Тя беше изпратена на съд от прокурорите от Националната дирекция за борба с корупцията през април 2020 г. по обвинения, че е получила подкуп от 10 000 евро и 120 000 леи (около 23710 евро), докато е била мениджър на Болницата за спешна помощ в северния град Бая Маре в периода ноември 2019 г. – февруари 2020 г.
Парите представлявали 7 процента от договор за обществена поръчка за проектиране и изграждане на хирургичен блок на болницата, който лечебното заведение сключва през 2019 г. с едно търговско дружество. Пинтя беше заловена при получаването на подкупа от 120 000 леи в офиса си болницата на 28 февруари 2020 г., напомня Хотнюз.
/С-АМ/
Източник: БТА
Балкани
Мъж от сръбския град Лесковац е заподозрян в ощетяване на бюджета с 45 милиона динара чрез онлайн продажби

Мъж от южния сръбски град Лесковац беше арестуван по подозрение в ощетяване на държавния бюджет с близо 45 милиона динара (близо 400 хил. евро) чрез незаконни онлайн продажби, съобщи ТАНЮГ. Арестът е извършен при съвместна операция на инспектори от сектор „Данъчна полиция“ и служители на Министерството на вътрешните работи.
Задържаният е заподозрян в престъплението данъчна измама във връзка с данък върху добавената стойност, съобщи Данъчната администрация, цитирана от сръбската агенция. С намерението да избегне напълно плащането на данък върху добавената стойност през предходните 12 месеца, той е извършвал незаконни онлайн продажби на стоки в голям мащаб, се казва в съобщението.
Използвайки куриерски услуги, той е доставил над 75 900 пакета с различни търговски стоки (инструменти, домакински стоки, мобилни телефони, аксесоари) на клиенти, постигайки оборот от 223 513 856 динара (1,9 млн. евро). Заподозреният е имал законово задължение като физическо лице да подаде декларация за регистрация в Данъчната администрация и да се регистрира като платец на ДДС, което не е направил и по този начин е избегнал изчисляването и плащането на данък върху добавената стойност в размер на 44 702 772 динара, като по този начин е ощетил държавния бюджет за посочената сума.
Наложено му е задържане до 48 часа и ще бъде отведен в компетентната прокуратура.
/ВН/
Източник: БТА
Балкани
До 2027 г. Дания ще изпрати затворници в Косово по силата на споразумение за отдаване под наем на килии в Джилян, Източно Косово

Дания ще изпрати затворници в Косово в първата част на 2027 г. по силата на споразумение за отдаване под наем на килии в Джилян (Гниляне), Източно Косово, потвърдиха от датските затворнически служби пред албанската редакция на Радио Свободна Европа (РСЕ).
Постигнатото през 2022 г. споразумение предвижда отдаване под наем на 300 килии от затвора в Джилян на Дания за срок от десет години, като се очаква за това Косово да получи 210 милиона евро. Тези средства ще бъдат вложени в изправителните институции на страната и в проекти за възобновяеми източници на енергия.
Според плана Дания няма да може да изпраща престъпници, обвинени в тероризъм или военни престъпления, както и психично болни затворници, отбелязва Асошиейтед прес. Датски надзирател ще управлява сградата с 300 килии, като ще бъде придружаван от косовски надзирател и местен екип.
Косовският парламент ратифицира споразумението на 23 май 2024 г., две години след като то беше подписано, припомня Радио Свободна Европа. Съгласно сделката лицата, които ще бъдат трансферирани в Косово, няма да бъдат датски граждани.
Затворниците ще напускат Косово, след като излежат присъдите си, информира вестник „Коха диторе“. Според Франс прес след изтърпяване на наказанията лицата ще бъдат изпращани по родните си страни.
От датските затворнически служби заявиха още пред РСЕ, че към Косово са подадени специфични изисквания за реновиране и приспособяване на затвора в Джилян. Те ще включват нова сграда за работниците и нови пространства за свиждания, като се очаква работата по тях да започне това лято.
Според датските затворнически служби това е сложна задача, тъй като косовски затвор ще трябва да започне да функционира по датските правила. Датски представители редовно посещаваха затвора в Джилян с цел планиране на предстоящата работа по затвора.
Генералният директор на Косовските изправителни институции (SHKK) Исмаил Дибрани потвърди в края на май пред медията, че първите затворници от Дания се очаква да бъдат трансферирани в затвора в град Джилян „през април 2027 г.“.
Съгласно споразумението Дания е обещала начална сума от пет милиона евро за покриване на разходите по време на преходния период – от влизането в сила на споразумението до пълното започване на работа на затвора.
Датските затворнически служби потвърдиха пред РСЕ, че средствата са били изплатени. Плащанията от тук насетне ще се осъществяват на всеки три месеца в зависимост от настанените в институцията затворници от Дания.
Сградата, в която ще бъдат държани затворниците, се намира в село Пасяк близо до Джилян, на 50 километра южно от столицата Прищина, информира АФП. Тясната пътека, водеща от главния път до центъра за задържане, разделя селото на две, като оставя около 1500 негови жители от едната страна, докато училището, джамията и гробището са от другата, близо до самия затвор, ограден с бодлива тел и високи наблюдателни пунктове.
Проектът озадачава местното население. „Не знаем кого ще доведат или дали ще представляват заплаха за селото“, чуди се Зеке Зека, 57-годишен фермер, който заема и кметския пост. „Ако бяха добри, Дания щеше да ги задържи и да не ги премества“ извън своята територия, смята той. Съпругата му, 57-годишната Хасиме, съжалява, че затворът е практически на прага ѝ, но признава пред АФП, че никой не ги е попитал за мнението им.
Съмнението се е разпространило дори и в самата институция, където надзирателите се чувстват дискриминирани, отбелязва АФП. „Ще продължим да работим за същата заплата, но по датска система, която е по-взискателна и има едни от най-строгите стандарти в Европа“, обясни един от тях пред АФП по време на обиколка на затвора, като предпочете да остане анонимен.
Директорът на затворническите служби на Косово Исмаил Дибрани заяви пред агенцията, че адаптирането на изправителната институция в Джилян ще включва също „работилници, където затворниците могат да работят в печатарство, шиене, дизайн и т.н.“.
Датското правителство назначи през април висш служител – Мадс Байер – за съвместно управление на затвора в сътрудничество с местните власти. Неговата работа, потвърди той пред Франс прес, ще бъде „да гарантира, че затворниците изтърпяват присъдите си в съответствие с датските правила и при условия, сравними с прилаганите в датските затвори“.
Въпреки че Комитетът на ООН срещу изтезанията, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и няколко други неправителствени организации изразиха загриженост относно този проект, косовският пример представлява голям интерес в Европа, отбелязва агенцията.
Преместването на затворници е тема, която „не е табу“, заяви наскоро френският президент Еманюел Макрон, а Швеция обяви във вторник намерението си да наеме затворнически пространства в Естония.
„За разлика от повечето европейски държави, които са изправени пред пренаселеност на затворите, ние разполагаме с достатъчен капацитет“, заяви Дибрани. Той допълни, че капацитетът на косовските затвори е 2800 места, а към момента в страната има около 1800 затворници.
„След подписването на споразумението (с Дания) получихме множество искания от европейски държави за огромни суми. Но все още не сме го обсъждали“, добави той.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 1 седмица
Илон Мъск заяви, че е разочарован от проекта за бюджет на Доналд Тръмп
-
Политикапреди 1 седмица
Митов с втори брифинг за иконите. Настоява, че Рашков е дал заповед да се купят
-
Икономикапреди 1 седмица
Полезащитните горски пояси спират ветровата ерозия, убежище са на биоразнообразието, коментира доц. Георги Костов в Добрич
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Илън Мъск напуска администрацията на Тръмп; Shein обмисля листване в Хонконг заради несигурността в Лондон
-
Спортпреди 1 седмица
Карлос Алкарас се класира за третия кръг на „Ролан Гарос“
-
Икономикапреди 1 седмица
Асоциацията на световните тенис серии и „Албена“ АД подписаха споразумение за сътрудничество
-
Спортпреди 1 седмица
Гергана Топалова достигна до третия кръг на турнира по тенис в Санто Доминго
-
Бизнеспреди 1 седмица
Превъоръжаването на Европа: от зелени регулации към военен ренесанс