/СГ/

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА

На брега на р. Сава, под Бранковия мост в центъра на сръбската столица Белград, се намира кафене, което носи името на абревиатура. Когото и да попитате наоколо без да се замисли ще ви преведе четирите букви, изписани на латиница SFRJ – Социалистическа федеративна република Югославия.

„Нашето заведение със символично име е предназначено за всички, които са обичали бивша Югославия, живели са в нея или са слушали с широко отворени очи разказите на по-възрастните за добрите стари времена. Тук е мястото за всички, които се смятат за югоносталгици и които дори днес с радост си спомнят времето, когато са живели в братство и единство“, казаха за БТА съдържателите на заведението.

Сервитьорката Елена сервира със синьо кепе на главата – отличителен атрибут на югославските пионери, известни като пионерите на Тито – президентът на федерацията от 1953 до 1980 г.

„Аз помня малко от това време, но всичко което са ми разказвали моите родители за Югославия е само в най-хубави краски. Вратите не се заключваха, всички живеехме като братя, без сръдни, без войни, без кръвопролития“, каза пред БТА Елена и уточни, че се надява това идилично време да се върне един ден.

Тя отваря специално една от витрините в кафенето, в което се пази оригинален порцеланов сервиз с лика на Тито и признава, че се е случвало и тя да изпие едно кафе от чашките с позлатен ръб.

Кафето в заведението се сервира с пакетче захар, на което е изобразена червена звезда, а ако кафето е турско, то се поднася в малко медено джезве, с бучки захар и парче локум отстрани.

В менюто има традиционните за местната кухня ястия, които и до днес се приготвят в делнични и празнични дни в Сърбия и в бившите югославски републики.  

„Когато идват българи, винаги ми оставят бакшиш в левове и ето, виждате, че имаме закачени над бара български банкноти от по пет и по двайсет лева. Тук оставяме банкоти и от най-очакваните посетители като българи и румънци, от всички от региона, както и от Швейцария, Бангладеш, Китай“, казва Елена. 

Кафенето приканва посетителите югоносталгици да донесат предмет, свързан с бивша Югославия или нейния президент, в замяна на което те ще получат чаша бира.

Снимки на Тито от времето му като партизанин, президент или маршал на югославската армия може да се видят по стените на кафенето. Гербът на бивша Югославия, телефони, магнетофони, касови апарати, стари музикални инструменти също са част от интериора.

На 4 май се навършиха 45 години от смъртта на Тито, който почина на 88 години в болница в Любляна. Той е генерален секретар на ЦК на Югославската комунистическа партия (1940-1952), председател на Съюза на югославските комунисти (СЮК – март 1939-4 май 1980), главнокомандващ на Народноосвободителната армия на Югославия (1941-1945), председател на Националния комитет за освобождение на Югославия (1943-1945), председател на Министерския съвет (2 ноември 1944-29 юни 1963) и Президент на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ – 14 януари 1953-4 май 1980) и един от основателите на Движението на необвързаните държави.

Йосип Броз Тито се превръща в жива легенда още като партизански лидер, но и до днес оценките на историците за неговата роля са противоречиви.

Роден в Северозападна Хърватия, която по това време е част от Австро-Унгария от баща хърватин и майка словенка, Тито получава прякора си в средата на 30-те години на миналия век. Той бързо получава световно признание, а ЦРУ разследва появилите се неясноти около етническия му произход и дали личността му е подменена по време на пребиваването му в Съветския съюз.

Сред заслугите на Тито коментатори посочват прекратяването на отношенията му със съветския лидер Йосиф Висарионович Сталин през 1948 г., ангажимента му за Движението на необвързаните страни и за Третия свят, както и относителната либералност на режима му.

Името на Тито обаче се свързва и с масовите убийства в Югославия след края на Втората световна война и концлагерът на остров Голи оток (днешна Хърватия), където в началото изпращат верните на СССР противници на Тито, а по-късно и политически дисиденти, а много от лагеристите на т.нар. остров на смъртта в Хърватия са българи от Македония и Западните покрайнини. През 2016-а г. в една пещера в Словения бе открит поредният масов гроб с над 3000 души, които са били бетонирани живи по време на неговото управление.

Миналата есен кметът на Белград Александър Шапич предложи мемориалът в сръбската столица, където е погребан Тито и съпругата му Йованка – „Къщата на цветята“ – да бъде преместен, но идеята не се осъществи, защото срещна остри критики. „Къщата на цветята“ е част от Музея на Югославия и един от най-посещаваните музеи в региона и по-специално в деня на смъртта на Тито – 4 май, когато входът е свободен.

Преди няколко дни в Белград почина внукът на Тито, който носи неговото име. Йосип Броз Тито-младши беше депутат в Народната скупщина на Сърбия, председател на сръбската комунистическа партия и ръководител на едноименната фондация на пожизнения президент на бившата федерация. 

Преди девет години социологическо изследване в Сърбия постави Йосип Броз Тито на първо място сред личности с високо обществено доверие. Според данните тогава, макар че са изминали 36 години от смъртта му, Тито води в класацията във всички групи, участвали в анкетата.

На територията на бивша Югославия името на Тито и до днес носят улици, булеварди, обществени сгради, хотели и ресторанти и всички те функционират благодарение на носталгията към федерацията от шест републики, просъществувала 47 години – от края на Втората световна война до 1992 г.

Източник: БТА