Европейският съюз вероятно ще предложи отсрочка на румънското правителство за въвеждането на мерки, целящи да намалят прекомерния бюджетен дефицит, преди да премине към потенциални наказателни мерки срещу Румъния, информира агенция Блумбърг, цитирана от телевизия Диджи 24 и в. „Адевърул“.

Европейската комисия ще даде на Букурещ известно време, преди да предприеме мерки за спиране на еврофондовете, според запознати с темата източници, цитирани от Блумбърг. Вместо да инициира незабавно санкции или да спре фондовете, ЕК ще публикува утре доклад за напредъка, който ще даде на румънските власти допълнително време, за да изготвят конкретен план с фискални мерки, посочват цитираните източници.

Очаква се Комисията да оцени развитията в Румъния в рамките на процедурата за прекомерен дефицит и да отложи драстично решение с надеждата, че Букурещ ще представи в скоро време надеждна стратегия за намаляване на бюджетните дисбаланси, се отбелязва в материала на Блумбърг.

Информацията идва от източници, запознати с вътрешните дискусии в Брюксел, които са пожелали анонимност, тъй като дебатите се водят при закрити врата, отбелязва „Адевърул“.

Румъния се сблъсква с най-високия бюджетен дефицит в ЕС, а усилията за финансово възстановяване бяха затруднени от продължителната политическа криза, предизвикана след анулирането на президентските избори през 2024 г., напомня американската агенция.

Новоизбраният президент Никушор Дан заяви, че бюджетът на Румъния е приоритет номер едно в мандата му на държавен глава. Той обаче призна, че Румъния няма да успее да постигне целта си за намаляване на дефицита на 7 процента от БВП през 2025 г., както се ангажира в договорен с Брюксел седемгодишен план.

Страната се намира в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г., като според данни на Евростат от април 2025 г. в края на миналата година дефицитът е достигнал 9,3 процента от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия прогнозира, че дефицитът ще достигне 8,6 процента през тази година и 8,4 процента през следващата.

Източник: БТА

Министърът на отбраната на Хърватия Иван Анушич представи днес пред хърватския парламент Годишния доклад за отбраната за 2024 г., обявявайки продължаване на увеличаването на инвестициите в отбрана и в оборудването на хърватските въоръжени сили, предаде агенция ХИНА.

Той заяви също, че в следващия период ще бъде обърнато специално внимание на подобряването на материалното положение и статута на войниците.

„Бюджетът за отбрана за 2024 г. нарасна с 22,2% в сравнение с предходната година, а бюджетът за 2025 г. се очаква нарасне с още 18,2% спрямо 2024 г. В този контекст Хърватия продължи положителната си тенденция в разходите за отбрана и в началото на 2025 г. достигна насоката на НАТО за отделяне на 2% от БВП за отбрана“, каза Анушич при представянето на доклада в хърватския парламент.

В допълнение към продължаващите инвестиции във въоръжение, оборудване и модернизацията на трите вида въоръжени сили на хърватската армия, Анушич подчерта, че ще бъде поставен особен акцент върху подобряването на условията и материалното положение на всички членове на хърватската армия.

Повишен интерес към доброволно военно обучение и активна военна служба

Министърът на отбраната Иван Анушич също отбеляза, че през 2024 г. е имало значителен ръст на интереса към доброволното военно обучение.

Общо 656 наборници успешно завършиха програмата за обучение в рамките на четири набора, което е увеличение със 113% в сравнение с 2023 г., каза Анушич.

Той добави, че има и нарастваща тенденция на интерес към постъпване на активна военна служба.

Увеличените инвестиции в хърватските въоръжени сили бяха приветствани от повечето депутати, въпреки че не липсваха политически спорове относно минали отбранителни политики.

Докато обсъждаха Доклада за отбраната за 2024 г., депутатите определиха инвестициите в оборудването на хърватските въоръжени сили като положителна стъпка напред, като същевременно предупредиха за недостиг на персонал.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

Косовският президент Вьоса Османи и косовският премиер Албин Курти посетиха днес войниците от Косовските сили за сигурност (КСС) и американските военни, които участват в дейности в рамките на учението на НАТО Defender Europe 25, предаде Косовското радио и телевизия.

Османи, която е върховен главнокомандващ на КСС, подчерта, че това сътрудничество показва, че Косово е готово не само да допринася за подобни операции, а и да бъде страна членка на НАТО.

По нейни думи Defender Europe 25 е силно доказателство за непоколебимия съюз между САЩ и Косово.

Тя благодари на американските генерали, че не само днес, а от дълго време помагат на военните от Косово при учения и подготовка.

Косовският министър-председател Албин Курти заяви, че участието на КСС в Defender Europe 25 е доказателство за тясното сътрудничество на Косово със съюзниците в НАТО и ангажимента на страната за присъединяване към алианса.

Курти подчерта, че чрез това учение се показва също оперативната мощ на Косово и способността му да допринася за регионалната сигурност и не само.

„В този конкретен случай Република Албания, Хърватия, Северна Македония и България и ние (Косово) успяхме да докажем и да демонстрираме силата на оперативната съвместимост, която имаме с НАТО. По този начин укрепваме каузата ни, че присъединяването на Косово към НАТО не е единствено от полза за страната ни, а и за приноса, който сме способни да дадем“, заяви косовският премиер.

Курти допълни, че за провеждането на учението на НАТО с участието на 29 държави са отчуждени 4500 хектара земя, които вече са на разположение на косовското Министерство на отбраната.

Източник: БТА