/НВ/

Източник: БТА

Израелското правителство твърди, че знае къде Иран съхранява около 400 килограма уран, обогатен до нива, близки до необходимите за използване в ядрени оръжия, предаде ДПА.

„Ние със сигурност знаем къде се намира. Имаме доста добра представа за местонахождението му“, заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху пред американската телевизия „Фокс нюз“. Израел е споделил тази информация със САЩ, добави той.

Според доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в началото на лятото, преди началото на войната на Израел срещу Иран, страната е притежавала над 400 килограма уран, обогатен до 60% чистота. За производството на ядрени оръжия е необходимо допълнително обогатяване над 90%. Въпреки това остава спорно колко от този материал и от капацитета на Иран за обогатяване са останали непокътнати след атаките на САЩ и Израел през юни.

Иран отрича да се стреми към разработването на ядрени оръжия.

Нетаняху не даде пряк отговор на въпроса дали Израел, за който се смята, че разполага със собствен таен ядрен арсенал, планира да конфискува урана, отбелязва ДПА.

„Трябва да поддържаме дипломатически и икономически натиск върху Иран, за да стане ясно, че няма да толерираме възобновяването на усилията му да произвежда ядрени бомби, насочени към унищожаването на моята и вашата страна“, заяви израелският премиер пред американската публика.

Почти 10 години след историческото ядрено споразумение с Иран, санкциите на ООН, наложени първоначално на страната, бяха възстановени в неделя, след изтичането на крайния срок.

Иранският президент Масуд Пезешкиан отхвърли преговорите по иранската ядрена програма, които биха могли да породят „нови проблеми“, след възстановяването на санкциите на ООН срещу страната му, отбелязва Франс прес.

„Винаги сме заявявали готовността си за логичен, справедлив и честен диалог, основан на ясни критерии, но никога няма да приемем преговори, които биха ни донесли нови проблеми и трудности“, заявил е Пезешкиан, цитиран от информационната агенция ИРНА.

Източник: БТА

Протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията по време на едни от най-големите антиправителствени демонстрации в Мароко за последните години, предаде Асошиейтед прес.

Стотици младежи излязоха по улиците на най-малко 11 града в северноафриканската страна, осъждайки корупцията и критикувайки правителството, че изразходва повече средства за международни спортни събития, отколкото за здравеопазване и образование. Според протестиращите има пряка връзка между трудностите, които мароканската здравна система изпитва, и държавните разходи за домакинството на Световното първенство по футбол през 2030 г. 

„Стадионите са тук, но къде са болниците“, скандираха някои от участниците в протестите, които продължиха през двата почивни дни.

Мароко строи най-малко три нови стадиона и ремонтира и разширява поне още шест в рамките на подготовката си за Мондиала, на който африканската страна ще е съдомакин заедно с Испания, Португалия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Освен това по-късно тази година Мароко бъде домакин и на Купата на африканските нации.

Сили за борба с безредиците разпръснаха демонстранти в няколко града, включително в столицата Рабат и в град Маракеш. По данни на Мароканската асоциация за правата на човека в събота са били арестувани десетки демонстранти, като срещу някои от тях е било упражнено физическо насилие.

Протестите през последните два дни бяха породени и от зачестилите от началото на годината инциденти, свързани със здравната система. Недоволството ескалира, след като неотдавна осем родилки починаха в държавна болница в крайбрежния град Агадир, който се намира на около 480 км южно от Рабат.

За разлика от предишни протести, организирани от синдикати или политически партии, демонстрантите, които излязоха по улиците на Мароко в събота и неделя, координираха действията си през социални мрежи като „ТикТок“ и „Дискорд“. Две от протестните движения – „Джен Зет 212“ и „Гласове на младежите в Мароко“, призоваха за „мирни и цивилизовани демонстрации“ и за отговорен дебат. Много от техните поддръжници обаче се оказаха по-войнствени в исканията си.

„Няма надежда“, каза пред репортер на АП 27-годишен участник в протестите в Казабланка . „Не искам само реформи в здравеопазването и образованието, искам цялостна реформа на системата“, добави той.

В Мароко хората, родени между 1995 и 2010 г., съставляват най-големият дял от населението, като демонстрациите през почивните бяха наречени протести на поколението „Зет“.

Участници в демонстрациите казват, че са се вдъхновили от бунтовете, които по-рано този месец обхванаха в Непал. На 8 септември хиляди непалски младежи излязоха по улиците, за да протестират срещу липсата на икономически перспективи и ширещата се корупция. Протестите бързо ескалираха, като демонстранти запалиха сградата на парламента и нападнаха редица високопоставени политици. При размириците загинаха десетки хора, а премиерът Шарма Оли подаде оставка.

Властите в Мароко отхвърлиха обвиненията, че отделят повече пари за Световното първенство по футбол, отколкото за обществени нужди. По думите им проблемите, пред които е здравната система, са наследени от предходното правителство.

Данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2023 г. сочат, че на всеки 10 000 жители на Мароко се падат едва 7,7 медицински специалисти. В някои региони ситуацията е още по-тежка. На всеки 10 000 жители на Агадир например се падат по 4,4 медици. По препоръка на СЗО това съотношение трябва да възлиза на 25 на 10 000.

Източник: БТА