Ръководителите на телевизионните мрежи трябва да правят сложни изчисления по отношение на вечерните програми, за да удовлетворят едновременно няколко групи: зрителите, рекламодателите, местните телевизионни станции и правителството.

В бъдеще големият въпрос за медийните конгломерати като Disney и NBCUniversal, които притежават всичко от стрийминг услуги до увеселителни паркове, е дали изобщо си струва да поддържат късните телевизионни шоута, при положение че това им носи толкова проблеми.

Рейтингите на късните шоута продължават да спадат

В разцвета си предавания като „Шоуто на Джонни Карсън“, което излезе от ефир през 90-те години, и „Късното шоу на Дейвид Летърман“, чийто финален епизод беше през 2015 г., привличаха аудитории от над 10 млн. зрители. През второто тримесечие на тази година средно Colbert е имал около 2.42 млн. зрители, а Кимъл – 1.77 млн., сочат данни на Nielsen. С намаляването на аудиторията се свиват и приходите от реклама. Разходите на рекламодателите за късни шоута в линейните ефири на ABC, CBS и NBC паднаха до 221 млн. долара през 2024 г., спрямо 439 млн. долара през 2018 г., според Guideline, аналитична компания, която обработва данни от най-големите медийни агенции в света.

Медийният анализатор Брайън Уайзер от Madison & Wall твърди пред Business Insider, че новинарските и актуалните предавания, включително късните шоута, формират „ниска двуцифрена част от рекламните приходи“ за индустрията, което се равнява на няколко милиарда долара в средата на единичните цифри. Ситуацията може да се влоши, тъй като правителството на САЩ планира да засили контрола върху телевизионните реклами на фармацевтични продукти, ключов източник на приходи за телевизионните новини.

Въпреки спада на зрителите, късните шоута като това на Кимъл запазват културната си значимост и продължават да служат като средство за брандиране за мрежите и рекламодателите. Кимъл, водил церемонията по връчването на наградите „Оскар“ четири пъти – събитие, излъчвано по ABC, е също така ключова фигура за Disney извън собственото си токшоу.

Източник: Капитал

Ръководителите на телевизионните мрежи трябва да правят сложни изчисления по отношение на вечерните програми, за да удовлетворят едновременно няколко групи: зрителите, рекламодателите, местните телевизионни станции и правителството.

В бъдеще големият въпрос за медийните конгломерати като Disney и NBCUniversal, които притежават всичко от стрийминг услуги до увеселителни паркове, е дали изобщо си струва да поддържат късните телевизионни шоута, при положение че това им носи толкова проблеми.

Рейтингите на късните шоута продължават да спадат

В разцвета си предавания като „Шоуто на Джонни Карсън“, което излезе от ефир през 90-те години, и „Късното шоу на Дейвид Летърман“, чийто финален епизод беше през 2015 г., привличаха аудитории от над 10 млн. зрители. През второто тримесечие на тази година средно Colbert е имал около 2.42 млн. зрители, а Кимъл – 1.77 млн., сочат данни на Nielsen. С намаляването на аудиторията се свиват и приходите от реклама. Разходите на рекламодателите за късни шоута в линейните ефири на ABC, CBS и NBC паднаха до 221 млн. долара през 2024 г., спрямо 439 млн. долара през 2018 г., според Guideline, аналитична компания, която обработва данни от най-големите медийни агенции в света.

Медийният анализатор Брайън Уайзер от Madison & Wall твърди пред Business Insider, че новинарските и актуалните предавания, включително късните шоута, формират „ниска двуцифрена част от рекламните приходи“ за индустрията, което се равнява на няколко милиарда долара в средата на единичните цифри. Ситуацията може да се влоши, тъй като правителството на САЩ планира да засили контрола върху телевизионните реклами на фармацевтични продукти, ключов източник на приходи за телевизионните новини.

Въпреки спада на зрителите, късните шоута като това на Кимъл запазват културната си значимост и продължават да служат като средство за брандиране за мрежите и рекламодателите. Кимъл, водил церемонията по връчването на наградите „Оскар“ четири пъти – събитие, излъчвано по ABC, е също така ключова фигура за Disney извън собственото си токшоу.

Източник: Капитал

На пръв поглед европейската икономика се намира в тежка ситуация. Международният валутен фонд прогнозира среден растеж едва 0.4% тази година за трите най-големи икономики на континента – Германия, Франция и Италия, който ще достигне едва 1% през 2026 г. На 8 септември френското правителство падна заради разногласия относно начина за намаляване на огромния бюджетен дефицит на страната, което доведе до повишаване на доходността по френските държавни облигации до нивото на италианските за първи път от създаването на еврото през 1999 г. Президентът Доналд Тръмп налага мита, войната в Украйна продължава без намаляване, а китайската търговска конкуренция става все по-застрашителна.

Поради това беше изненада, когато индексът на мениджърите по покупки за европейското промишлено производство, широко наблюдаван показател, достигна многогодишен връх през август. По същия начин основният икономически индикатор на Германия, индексът Ifo, показа бизнес очакванията на най-високото им ниво от началото на войната в Украйна. От своя страна икономиката на Испания продължава да се укрепва, като растеж се наблюдава както в промишления, така и в сектора на услугите според анкети, подпомаган от високата имиграция от Латинска Америка.

Овладяване на инфлацията

Една от причините за възстановяването, колкото и крехко да е то, е, че инфлацията е почти овладяна – 2.1% за периода до август, а лихвените проценти са намалели. Ефектът е видим в слабото, но постепенно подобряващо се състояние на европейското строителство. Дали потребителите, друга група, засегната от инфлацията, най-сетне ще започнат да харчат наскоро спечелените по-високи реални заплати, остава да се види, но високата им степен на спестяване означава, че такова движение би осигурило допълнителен стимул.

Държавните разходи също допринасят за подобреното настроение. Фискално предпазливите страни от ЕС, водени от Германия, вече са готови да инвестират в своите въоръжени сили. Страни, по-малко склонни към военни разходи, включително Италия и Испания, разполагат с остатъчни средства от фондовете за възстановяване на ЕС след пандемията от COVID-19. Макар че се затрудняват да ги разпределят, такива проблеми би трябвало да намалеят през следващите месеци.

Източник: Капитал