Гражданите следва да допринасят за прилагането на решения в областта на водите, каза по време на дискусията за мерки и решения за забавяне на климатичните промени: „Как да спасим водата?“ Председателят на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново Даниел Панов. Дискусията е част от годишната среща на местните власти, организирана от НСОРБ. Той допълни, че е необходимо да изградим култура и споделена отговорност чрез образователни кампании, прозрачност и участие.

Трябва да се засили информираността на населението за неотложния характер на свързваните с водите предизвикателства, каза Панов и допълни, че иновациите от страна на бизнеса са също много важни. Повторното използване на водата, интелигентни системи, зелени технологии, недостигът на квалифицирани специалисти във водния сектор също трябва да бъде отбележат, смята председателят на НСОРБ. Той обърна внимание и върху ролята на научната общност не само като източник на експертиза, но и като партньори за изграждане на капацитет. Необходимо е по-тясна връзка между научните изследване и практическите управления, чрез съвместни проекти, стажански програми, трансфери на технологии, смята Панов.

Той коментира, че темата не е нова и е позната до болка, не защото водата липсва като природен ресурс, а защото за поредна година се говори по темата, но положението по места не се подобрява. Според него липсват устойчиви решения за проблемите, които имаме с водата, липсва също така и дългосрочна визия. По думите му най-вече липсва доверие, че проблемът ще бъде решен не на парче, а стратегически в контекста на климатичните промени.

Даниел Панов каза още, че всички виждаме в последните три години засушаването, демографските предизвикателства, икономическите трансформации и водата се превръща не просто в ресурс, а вече е стратегически фактор за устойчивостта на общините, за здравето на хората, за икономиката. Изменението на климата пряко засилва рисковете, свързани с водата, засушаването, намалените валежи, повишените температури, екстремните климатични събития поставят под натиск водните системи във цяла Европа, не само в България, каза Панов. Той обясни, че сме свидетели не само на проблеми със снабдяването в градовете, но все по-тежко е положението в селските райони и най-вече земеделският сектор, което би могло да окаже и въздействие върху продоволствената сигурност на континента.

Даниел Панов коментира, че е нужно управлението на водите да се основава на дългосрочни стратегии, като се премине от управлението на кризи към управлението на рискове. Той припомни, че през юни тази година Европейската комисия е направила първата по рода се стратегия за устойчивост на водите, което е ясен сигнал, че водата се разглежда не само като технически въпрос, а като стратегически приоритет. България трябва да интегрира тази стратегия не формално, а чрез реални действия, а това означава модернизация на ВиК инфраструктурата, дигитализация на управлението, насърчаване на водоспестяващите технологии и създаване на механизми за превенция и за адаптация.

Според председателя на НСОРБ у нас ситуацията е тревожна. Той изнесе информация, че по последните данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройство в 87 общини са идентифицирани нарушения на водоподаването, което е реално над 340 града и населени места.

„В някои от тях режимът на водата е ежедневен, въпреки че водата преминава от краката на всеки от нас. Това не е проблем на природата, това е проблем за управлението, на ефективността на координацията“, заяви Панов. Според него ВиК мрежата в страната е остаряла и се експлоатира повече от 40 години. Загубите на вода надхвърлят 50 процента в някои региони, а на места достигат до 90 на сто.

Източник: БТА