Конституционният съд ще реши дали има основание за продължаване на внесена за разглеждане инициатива и „както в България, така и в (Северна) Македония решенията (му) са окончателни, изпълними и не подлежат на коментар”, заяви президентът на Северна Македония Гордана Силяновска в отговор на журналистически въпрос, свързан с писмото на министъра на външните работи на България Георг Георгиев до външните министри на Европейския съюз.

В писмото Георгиев пише, че одобреното през юли 2022 г. на европейско равнище пакетно споразумение остава единственият възможен път за напредък на Северна Македония към ЕС. 

„За съжаление, вместо конструктивен диалог и добросъседски отношения, наблюдаваме политика на конфронтация, провокации и отстъпление от поетите задължения, включително целенасочено оспорване на ключови договорености пред Конституционния съд в Скопие”, пише в писмото на българския министър на външните работи.

„Неприятно ми е да коментирам подобни твърдения, както е неприятно да се правят коментари за работата на Конституционния съд. Конституционните съдилища са извън разделението на властите в държавата и със сигурност не са под юрисдикцията на политици от съседни държави“, каза Силяновска, цитирана от медиите в Северна Македония.

Сезиран от бившия депутат в парламента в Скопие Лиляна Поповска, в средата на август Конституционният съд на Република Северна Македония образува дело за установяване на конституционността и законността на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Република Северна Македония и България.

Вносителката на инициативата Поповска иска отмяна на протокола, позовавайки се и на Виенската конвенция за правото на договорите, с мотива, че протоколът противоречи на императивните норми на международното право. Тя посочва, че в Северна Македония процедурата е била непрозрачна, за разлика от България, където парламентът е обсъждал текста преди подписването му.

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска смята за ненужно приемането в парламента в Скопие на нова декларация за „червените линии“ за европейска интеграция на Северна Македония, която председателят на най-голямата опозиционна партия СДСМ Венко Филипче обяви, че ще внесе в законодателния орган. От Охрид Силяновска призовава всички политически партии да се споразумеят как ще действат. 

„Имаме декларация и не само една, а няколко декларации, които сме приели в парламента и те не бяха спазени. Дори не спазихме резултата от референдума (за промяната на името на страната), камо ли „червените линии“. Не разбирам какво означава „червена линия“ в това отношение, особено не разбирам аргумента, че ако съседът все пак посегне към вето, тогава ще прекратим преговорите”, каза Силяновска, след връчването на наградата „Инженерен пръстен 2025“.

Според нея най-важното е политическите партии, както управляващите, така и от опозицията, да постигнат консенсус за поведението им извън страната.

„Ако лидерите на опозицията и лидерите на всички партии говореха в един глас, че ние мислим това и това, че това е най-доброто решение, със сигурност (от ЕС) щяха да се държат различно спрямо нас. Отговорно твърдя, че ръководителят на Европейския съюз (Антонио) Коща каза, че промените с отложено действие са изключителен ход. Някой мисли ли, че ще предлагаме конституционни промени с отложено действие, ако няма конституционно основание за това? Първите конституционни промени бяха с отложено действие, а и последните промени от (договора от) Преспа също бяха с отложено действие. Отложеното действие се определя със закон”, казва Силяновска, цитирана от медиите в Северна Македония. 

Източник: БТА

Отстраненият от длъжност президент на босненската Република Сръбска Милорад Додик очаква всички политически сили от автономната единица да бойкотират предсрочните президентски избори, насрочени от босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) за 23 ноември. Той заяви това в интервю за обществената телевизия на Република Сръбска РТРС.

„Очаквам всички останали партии да решат да бойкотират (изборите), никой в ​​Република Сръбска не иска избори, дори опозицията. Призовавам ги да се обединят около решението на парламента, че няма да излязат на избори. Ако отидат, ще нарушат това решение, а това означава, че са подчинени на Сараево“, заяви Додик пред медията.

Додик беше осъден през февруари на една година затвор и шест години забрана да заема публични длъжности заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност, който следи за спазването на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната преди 30 години.

След като присъдата влезе в сила, на 6 август ЦИК на Босна и Херцеговина прекрати мандата на Додик, който бе избран на общите избори през 2022 г.

ЦИК обяни предсрочни избори за президент на Република Сръбска на 23 ноември, а Додик насрочи на 25 октомври референдум във връзка с присъдата и отстраняването му от длъжност.

Днес Додик подчерта, че на този етап в Република Сръбска всичко ще се решава с референдуми.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Източник: БТА

/СГ/

Източник: БТА