Черна гора продължава да се сблъсква с предизвикателства в борбата с организираната престъпност и корупцията, което остава едно от ключовите изпитания по пътя на страната към присъединяване към ЕС, каза президентът на страната Яков Милатович и поиска подкрепата на Интерпол в борбата с престъпността и за разследването на произхода на финансови активи, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

Според прессъобщение от канцеларията на Милатович той се е срещнал вчера в Париж с генералния секретар на Интерпол Валдеси Уркиса.

Уркиза е похвалил усилията на Черна гора за укрепване на институциите и борбата с престъпността, като е подчертал, че Интерпол е готов да предостави допълнителна подкрепа и професионален опит на черногорските власти чрез изграждане на капацитет и обмен на информация.

Милатович повтори, че Черна гора е изправена пред предизвикателства в борбата с организираната престъпност и корупцията, което е едно от ключовите изпитания по пътя на страната към ЕС, се казва в прессъобщението.

„За съжаление, станахме свидетели на случаи, в които лица, които би трябвало да защитават закона, в прокуратурата, полицията и съдебната система, самите те са част от мрежите, които ги сринаха. Ето защо почтеността на хората в системата за сигурност и съдебната система е от решаващо значение. Видяхме колко е важно институциите да останат чисти, силни и устойчиви на злоупотреби“, е подчертал Милатович.

Той е добавил, че това укрепва доверието както на гражданите, така и на партньорите.

Милатович е подчертал, че Черна гора спешно се нуждае от закон срещу мафията и е поискал подкрепата и съдействието на Интерпол при проверката на произхода и наблюдението на активи със съмнителен произход.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Райна Дрангова получи отличието Будител за 2025 г. в рамките на инициативата на посолството на България в Република Северна Македония и Българския културно информационен център в Скопие. Отличието бе връчено днес на отбелязването на Деня на народните будители, което се проведе в Българския културно-информационен център в Скопие.

„Животът и житейската съдба на Райна Дрангова е толкова тясно преплетен с житейските съдби на гражданите в двете страни, че само изучавайки нейния живот, животът на нейните предци, на нейния баща Кирил Дрангов и нейният дядо Борис Дрангов  е достатъчно, за да разбереш  трагичността на нашата история във времето от избухването на Илинденското въстание до Втората световна война. И стоичестоко търпение, с което г-жа Дрангова носи този товар през целия си живот, от една страна да носиш славата на една такава фамилия, която те задължава, от друга страна да бъдеш част от фамилия, която е преследвана и то жестоко, от режима след Втората световна война, мисля, че г-жа Дрангова в най-голяма степен заслужава тази награда”, каза във видео обръщението си бившият президент на България (1997-2002) Петър Стоянов.

„Това е име, което отеква в нашите две страни – България и Република Северна Македония. Отвъд именития произход, отличителна за г-жа Райна Дрангова е нейната неуморна обществена дейност, която стана възможна след падането на комунистическия режим в България. Тогава тя се посвети на каузата на македонските българи, на съдействие за освобождаване от югославските рамки и демократизиране на Вардарска Македония, посредством различни инициативи на македонските бежанци и преселници в Скопие. През последните 35 години тя е активна в различни обществени обединения, като ВМРО-СМД и българското сдружение на родовете от Македония”, посочи доц. Наум Кайчев, представител на Македонския научен институт.

Председателят на Сдружението на българите в Македония Елисавета Шапкарева отправи думи на благодарност към Райна Дрангова за всичко, което е направила за гражданите на България и Северна Македония.

„Да си будител не е еднократен акт. Да събудиш националното самосъзнание, човешкия дух, човешкия интелект изисква десетилетия упорита работа, а когато става въпрос за един цял народ това изисква поколения. България има късмета в историята си да има семейства като рода Дрангови”, посочи посланикът на България в Северна Македония Желязко Радуков, който отбляза, че благодарение на Райна Дрангова наследството, оставено от Борис Дрангов и Кирил Дрангов, е предадено на поколенията.

„Радвам се, че всичко това се случва в Скопие, където прекарах детските си години, това е градът на моите деди, на баща ми, дядо ми е погребан тук. Тази земя е напоена с кръвта на моите близки”, посочи Дрангова, приемайки отличието.

За Деня на народните будители децата от неделното училище „Здравей“ бяха подготвили празнична програма.

Източник: БТА

Хърватското Министерство на отбраната ще инвестира близо 1,9 милиарда евро в мащабна модернизация на въоръжените си сили, съобщи министърът на отбраната Иван Анушич след заседание на парламентарната комисия по отбрана, която одобри плана, предаде ХИНА.

Проектът включва закупуване на 44 танка „Леопард“ (Leopard 2A8), 18 гаубици „Цезар“ (Caesar MK2), 420 военни камиона „Татра“ (TATRA T-815-7) и система за защита от дронове. Общата стойност на инвестицията е 1,945 милиарда евро, като повечето средства ще бъдат осигурени чрез европейския финансов инструмент „СЕЙФ“ (SAFE), а системата срещу дронове – от бюджета на министерството.

Антидроновата система, оценена на 125 милиона евро, ще включва две мобилни и две стационарни единици за защита на две военни авиобази и гражданските им подразделения. Тя ще бъде разработена съвместно от хърватската компания „Кончар“ (Končar) и полската „Адванст Протекън Систъмс“ (Advanced Protection Systems), като внедряването ѝ се очаква в рамките на две години.

Поръчката на камиони „Татра“ на стойност 200 милиона евро е част от съвместна инициатива със Словакия и Чехия, посочва ХИНА. Монтажът и поддръжката ще се извършват в завода „Джуро Джакович“. Гаубиците „Цезар“ на стойност 320 милиона евро ще бъдат доставени от Франция, а танковете Leopard 2A8 – най-новият модел в серията – ще струват 1,3 милиарда евро.

Комисията по отбрана одобри предложението с девет гласа „за“ и трима въздържали се. Според Анушич не се изисква одобрение от президента Зоран Миланович, тъй като решението попада в компетенциите на правителството и парламентарната комисия. Договорите трябва да бъдат подписани до края на годината, а пълната реализация на проекта е планирана до 2030 г.

Министърът подчерта, че Хърватия се стреми да се утвърди като регионален лидер в производството на FPV дронове, като вече има интерес от Франция, България, Унгария, Холандия и Латвия. Той също така посочи, че хърватската компания „Док-Инг“ (Dok-Ing) и словенската „Валхала“ (Valhalla) са представили съвместен безпилотен боен автомобил с 30-милиметрово оръдие на изложение в Словения.

В края на изявлението си Анушич отдаде почит на френския доброволец Жан-Мишел Николие, убит при обсадата на Вуковар през 1991 г., чийто останки бяха открити наскоро. Министърът изрази признателност към неговата жертва и я определи като „вдъхновение за бъдещите поколения“.

Източник: БТА