Балкани
Гръцки съд разширява обвиненията във връзка със смъртоносно корабокрушение с мигранти през 2023 г., според съдебни източници

Гръцки прокурор е повдигнал обвинения срещу още четирима високопоставени служители на Бреговата охрана във връзка със смъртоносно корабокрушение през 2023 г. край югозападния град Пилос, при което загинаха стотици мигранти, съобщава Ройтерс, позовавайки се на съдебни източници.
Обвиненията идват след обжалване от страна на адвокатите на жертвите, посочиха източниците за Ройтерс.
Корабокрушението на претоварения кораб с мигранти „Адриана“ в международни води на 14 юни 2023 г. шокира Европа, отбелязва агенцията. Гръцки военноморски съд все още разследва обстоятелствата около инцидента. Гръцката брегова охрана многократно е отричала да са били извършени нарушения при реакцията по случая.
Плавателен съд на Бреговата охрана е наблюдавал кораба в продължение на 15 часа, преди той да се преобърне и да потъне. Той е напуснал Либия и е пътувал към Италия с около 750 души на борда. Според наличните информации само 104 са успели да се спасят.
През май военноморският съд повдигна обвинения срещу 17 служители на бреговата охрана, които варират от възпрепятстване на транспорт до причиняване или съучастие в причиняването на корабокрушение и излагане на хора на смъртна опасност.
Адвокатите, представляващи оцелелите и жертвите на корабокрушението край Пилос, приветстваха решението и предаването на делото за основно разследване по обвинения в углавно престъпление.
Те обаче внесоха обжалване, като поискаха започване на наказателно разследване срещу още четирима служители, включително настоящия началник на Бреговата охрана, като заявиха, че те също са имали участие в реакцията при инцидента, посочиха източниците.
Прокурорите приеха обжалването им и общият брой на лицата с повдигнати обвинения достигна 21 души. Очаква се те да бъдат извикани от съдия, за да отговорят на обвиненията, посочиха цитираните съдебни източници.
Източник: БТА
Балкани
Десетки адвокатски колегии от Турция призовават за освобождаването на прокюрдския лидер Селяхаттин Демирташ

Общо 30 адвокатски колегии от Турция са излезли със съвместно изявление, в което призовават властите да освободят бившия лидер на турската прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) Селяхаттин Демирташ, съобщава сайтът „Търкиш минит“.
Демирташ, бивш съпредседател на ДПН, чийто настоящ наследник е партия ДЕМ, се намира в затвор в Одрин от 2016 г. Той е обвинен в десетки престъпления и нарушения, включително обида на президента и връзки с обявената за терористична Кюрдска работническа партия (ПКК). На 16 май миналата година той беше осъден на 42 години затвор по едно от главните дела, водени срещу него, отнасящо се до подстрекателство към протести през 2014 г. след нападение на групировката „Ислямска държава“ (ДАЕШ) в сирийския град Кобане. Заедно с него бяха осъдени и редица други прокюрдски политици.
Демирташ отрича отправяните му обвинения, а в края на май той обяви, че се оттегля от активния политически живот.
Темата за евентуалното освобождаване на прокюрдския политик стана отново актуална в последните дни, след като в понеделник Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обяви, че е отхвърлил жалба на турското правителство срещу постановление на ЕСПЧ, в което се посочва, че задържането на Демирташ нарушава правата му и той трябва да бъде освободен – действие, което Анкара отказва да направи досега въпреки многобройните призиви за това от страна на Съвета на Европа.
“С уважение призоваваме властите спешно да изпълнят решенията на ЕСПЧ, да предприемат необходимите стъпки спрямо тези, чиито права са били нарушени, и да действат в съответствие с принципа на върховенството на закона“, се казва в съвместното изявление на адвокатските колегии.
Подкрепа за евентуалното освобождаване на Демирташ изказа и основният политически съюзник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели, който във вторник заяви, че подобно действие „ще бъде от полза за Турция“. Вчера Ердоган също коментира случая на Демирташ, заявявайки, че Турция е правова държава и властите „ще се подчинят на това, което каже съдът“.
Източник: БТА
Балкани
Посланикът на ЕС Михалис Рокас връчи доклада на ЕК за напредъка на Северна Македония на премиера на страната

Съществува сериозна възможност за преодоляване на политическите разделения, ускоряване на реформите и начало на диалог между политическите партии в Северна Македония за „да се продължи ангажиментът по отношение на конституционните промени”, смята ръководителят на мисията на Европейския съюз в Северна Македония Михалис Рокас по време на съвместно изявление с премиера на страната Християн Мицкоски, след като официално му връчи доклада на Европейската комисия за напредъка на страната в евроинтеграцията.
„За трета поредна година Северна Македония не постига напредък в областите, свързани със съдебната система и борбата с корупция. По-голям ангажимент би могъл да доведе до голяма разлика. Необходимо е да се гарантира финансовата независимост на съдебната система и тя да бъде свободна от намеса, което ще бъде ключово за възстановяване на общественото доверие и продължаване на реформите (…) Наказателният кодекс трябва да бъде изменен в съответствие с препоръките“, добави посланикът на ЕС.
Рокас приветства факта, че въпреки бавните реформи, държавата все още бележи известен напредък в някои области.
„Задачата пред нас е много ясна и тя трябва да започне незабавно, за да може Северна Македония да се възползва от момента (…) Вашата страна наистина е извървяла дълъг път по отношение на интеграциите, време е да ги надграждаме с нова енергия и ангажираност. ЕС остава до вас, споделяме една и съща визия – Северна Македония да заеме мястото си в ЕС, като проспериращ член на ЕС“, посочи Рокас, който акцентира върху областите, в които, според доклада на ЕК, държавата не отбелязва напредък.
Правителството на Северна Македония остава „напълно ангажирано с европейския път и с реформите, които правят страната по-силна, по-функционална и по-справедлива”, обяви на пресконференцията премиерът Християн Мицкоски, според когото държавата ще се справи с всички области, в които има отчетено забавяне, „с конкретни мерки, ясни срокове и отчетност”.
В изложението си Мицкоски изброи областите, в които, по думите му, в доклада е отчетен напредък – наличието на пълно съответствие в сферата на външната политика и политиката на сигурност с тази на ЕС, предприетите стъпки в икономическия сектор – стабилен банков сектор, умерен растеж на БВП, мерки, които засилват фискалната дисциплина и прозрачността, цифровизацията и модернизацията на публичната администрация, укрепването на киберсигурността, както и основните дейности около Коридор 8 и новия Закон за енергетиката.
„Разбира се, докладът посочва и предизвикателства, с които държавата трябва да се справи с още по-силна динамика. Предизвикателства съществуват в областта на върховенството на закона, независимостта на съдебната система и борбата с корупцията. Политическата поляризация и недостатъчното сътрудничество между институциите остават пречки, които забавят прилагането на реформите. Това правителство не само е наясно с тези предизвикателства, но вече работи за преодоляването им. Определени са нови приоритети за съдебната реформа, за повишаване на отчетността и за установяване на ясни критерии за оценка на съдии и прокурори. В областта на борбата с корупцията, процесът на пълна дигитализация на обществените поръчки и прозрачност на бюджетните разходи ще продължи през 2026 г. Що се отнася до публичната администрация, правителството е решено да сложи край на дългогодишния модел на партизация и да установи система, в която компетентността и професионализмът ще бъдат единствените критерии за напредък”, посочи Мицкоски.
Източник: БТА
Балкани
МИНА: През миналата година в Черна гора е имало 956 чуждестранни компании

През миналата година в Черна гора е имало 956 компании с чуждестранна собственост, предаде за БТА черногорската агенция МИНА, позовавайки се на данни на статистическия институт Монстат.
Общият оборот на чуждестранните дъщерни дружества възлиза на 2,83 милиарда евро миналата година.
Делът на чуждестранните дъщерни компании в Черна гора сред всички активни компании, които са подали финансови отчети, е 2,6%, но делът им в общата добавена стойност е 14,7%.
Най-голям брой чуждестранни дружества по държави идват от Сърбия, 190 компании. Следват Турция със 100 дружества, Обединеното кралство с 33 и Босна и Херцеговина с 31.
Монстат отбеляза, че статистиката за чуждестранните дъщерни дружества описва дейността на стопанските субекти, установени в докладващата държава – Черна гора, но контролирани от чуждестранни стопански субекти.
Фокусът е върху стопански субекти, при които делът на чуждестранния капитал (от една или повече държави) в общия капитал е 50 процента или повече.
Основната цел на статистиката е да покаже приноса на тези бизнес субекти към националната икономика и тяхното въздействие върху нея, отбелязва агенция МИНА.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
/ЕЩ/
Източник: БТА
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 3 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 3 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 месецаПожар бушува в Националния парк Везувий в Италия
-
Святпреди 3 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Святпреди 3 месецаИракските власти започват ексхумация на погребаните в голям масов гроб, оставен от „Ислямска държава“
