В Германия обаче ситуацията е особено тежка. Всяка година около една четвърт от федералния бюджет – 117.9 млрд. евро през 2024 г. – се използва за запълване на дупките в пенсионната система. При сегашната политика това бреме ще се увеличи още повече, прогнозира миналата година Федералната сметна палата.

Много малко от работещите в страната инвестират

Идеята за месечната субсидия е на Улрике Малмендие, професор по поведенчески финанси в Калифорнийския университет в Бъркли и член на Съвета на икономическите експерти в Германия.

В интервю за FT тя споделя мнението, че ако човек инвестира в добре диверсифицирано портфолио, в 30-годишен план добрата възвръщаемост е на практика гарантирана. Малмендие отбелязва, че макар и това да е доказано от множество изследвания, германците „просто не са го разбрали истински“. „Мога да го обясня на теория, но е по-добре, ако хората го усетят сами“, добави тя.

Домакинствата в Германия разполагат колективно с активи за цели 9 трлн. евро, от които 37% (над 3 трлн. евро) се държат кеш или в депозити с ниска лихва, по данни на Bundesbank.

Източник: Капитал

Един от малкото възможни начини да се разследват подобни събития, когато липсва достъпна техническа информация, е въз основа на публични и отворени данни, т.нар. OSINT подход. При авиационните експерти и пилоти, с които „Капитал“ разговаря обаче, консенсусът клони към скептицизъм по отношение на сериозен инцидент по време на полета на Урсула фон дер Лайен до Пловдив. Бенуа Фиге, журналист и експерт по OSINT, анализиращ данни за полети, подкрепя съмненията, възникнали от наличните данни на мрежата на OpenSkyNetwork, които подобно на тези на Flightradara24 не показват прекъсване на GPS сигналите по време на полета на Фон дер Лайен. Според Фигу подходът на самолета изглежда необичаен, но той постоянно е излъчвал високи NIC/NAC стойности, което според него показва, че GPS сигналите са били налични през цялото време.

Въпреки системните руски тактики в района гражданските полети рядко се сблъскват с пълно прекъсване на връзката без забележими следи в телеметрията.

Възможно ли е Русия да стои зад такава намеса

Въпреки че се случва навътре в българска територия, далеч от близки познати позиции на руската армия и разузнаване, потенциално такава „атака“ е напълно възможна. GPS сигналите идват от сателити, намиращи се на около 20 000 км над Земята, а сигналите, приемани на земята, са много слаби. GPS заглушаването работи чрез излъчване на много по-силен радиочестотен сигнал на същата честота като GPS сигналите, като ефективно заглушава сателитните сигнали дори от голямо разстояние. Русия използва сложни наземни заглушаващи инсталации, които използват мощни антени, и бойни единици, някои от които са способни да заглушават в обхват от 5000 до 8000 километра. Те могат да бъдат разположени на места като Калининград на брега на Балтийско море или други бази за електронна война в Черно море и окупираните територии в Украйна, например в Крим. Подобни системи за смущаване с голям обхват и висока мощност са мобилни и имат голяма зона на покритие, което им позволява да смущават GPS сигнали на стотици или дори хиляди километри от физическото местоположение на смущаващото устройство.

OSINT – изследванията, използващи отворени данни – и изследователски проучвания показват, че Русия заглушава GPS сигнали в широки райони на Източна Европа, включително балтийските държави, Полша и граничните държави на Украйна, като комбинира стационарни военни инсталации, мобилни EW единици и електронни военни мрежи като „Тобол“. Заглушаването понякога, но по-рядко засяга и гражданската авиация, морските и други системи, зависими от GPS, и се смята, че е част от по-широка хибридна военна тактика за нарушаване на западната военна и гражданска инфраструктура, свързана с подкрепата за Украйна. Това прави трудно заглушаването на конкретен полет.

Източник: Капитал

Пекин все още не е потвърдил подробностите от изявлението на Милер. Държавната китайска информационна агенция „Синхуа“, отразявайки двустранните срещи, не спомена конкретно газопровода, но съобщи, че двете страни са подписали над 20 споразумения за сътрудничество, включително в областта на енергетиката.

Разговорите около въпросния мегапроект бяха блокирани с години. Докато Русия се стремеше да го придвижи напред, за да компенсира понижените доставки за Европа след нахлуването в Украйна – а Европейският съюз сега обмисля пълна забрана до края на 2027 г. – Китай бе далеч по-предпазлив. Ръстът на търсенето на газ се забавя и Пекин се опасява от прекомерна зависимост от един-единствен доставчик.

Осигуряването на напредък по проекта би било дипломатически успех за президента Владимир Путин и силен сигнал за здравите връзки, които се развиват с Китай след 2022 г., докато Русия се бори с последиците от западните санкции. Срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), проведена в последните дни, идва в момент, когато администрацията на Тръмп засилва реториката си и налага наказателни мита върху държави по целия свят.

Коментарите на Милер към руските медии обаче оставят няколко въпроса без отговор. Освен незавършените ценови преговори не е ясно дали Китай ще може да купува гъвкави количества газ от тръбопровода, или ще трябва да изкупува целия му капацитет. Освен това не е посочен срок за строителството или за началото на доставките. Финансовите подробности също все още не са оповестени.

„Най-мащабният газов проект в света“

„Проектът за изграждането на „Силата на Сибир 2“ и газопровода „Съюз-Восток“ – транзитната връзка през Монголия – както и капацитетът за доставка на газ в Китай, ще се превърнат в най-големия, най-мащабния и капиталово интензивен газов проект в света“, заяви Милер, цитиран от руските информационни агенции.

Източник: Капитал