Общество
Google с ново дарение от 1 млн. долара за INSAIT

INSAIT получава ново финансиране в размер на 1 000 000 щатски долара от Google. С това общата инвестиция на технологичния гигант в Института към СУ „Св. Климент Охридски” вече надхвърля 6 000 000 долара, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).
Стратегическото им партньорство е насочено към задълбочаване на ангажимента към отворени и приобщаващи изследвания и иновации в областта на изкуствения интелект в Централна и Източна Европа.
Настоящото дарение ще подкрепи допълнително изследователската дейност в INSAIT с още изчислителни ресурси, както и националната им програма Explorer за талантливи български ученици, които продължават висшето си образование в България в областта на информатиката.
Новият принос надгражда първоначалната подкрепа на Google за Института от 2022 г., която включваше 3 000 000 долара под формата на Google Cloud кредити и две стипендии DeepMind за докторанти. Това спомогна за утвърждаването на INSAIT като водещ център за изследвания и развитие на таланти в областта на изкуствения интелект в България.
През 2024 г. Google разшири това сътрудничество с нова подкрепа, включваща над 2 000 0000 долара за обучение на генеративни AI модели, което допринесе за повишаване на научния капацитет и развитието на таланти в Института.
Подкрепата на Google се изразява и чрез отворените езикови модели (LLM), разработени от INSAIT и базирани на серията Gemma на Google. Сред тях е BgGPT – първият български езиков модел, признат от Google DeepMind и Google Research в поредица от публикации в официалния блог на компанията, четен от милиони хора по целия свят.
През последните месеци бяха представени и MamayLM моделите – отворени модели от ново поколение за украински език, също базирани на сериите Gemma2 и Gemma3.
Продължаващата подкрепа на Google за INSAIT отразява дългосрочния ангажимент към отговорното развитие на изкуствения интелект, подкрепата на местни таланти и укрепването на изкуствения интелект в екосистемата в България и региона чрез INSAIT, посочват от МОН.
Източник: Offnews.bg
Общество
От ГДБОП влязоха в митницата в Русе

Снимка БГНЕС
ГДБОП (снимката е илюстративна)
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” са влезли в Русенската митница, предава NOVA.
Работи се по досъдебно производство под ръководството на Окръжната прокуратура, потвърди окръжният прокурор Радослав Градев. Той отказа да даде подробности.
Акцията се провежда в множество сгради на митницата в Русе, част от които се намират на територията на Дунав мост.
Източник: Offnews.bg
Общество
От ГДБОП влязоха в митницата в Русе

Снимка БГНЕС
ГДБОП (снимката е илюстративна)
Служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” са влезли в Русенската митница, предава NOVA.
Работи се по досъдебно производство под ръководството на Окръжната прокуратура, потвърди окръжният прокурор Радослав Градев. Той отказа да даде подробности.
Акцията се провежда в множество сгради на митницата в Русе, част от които се намират на територията на Дунав мост.
Източник: Offnews.bg
Общество
Руси Чанев, Димитър Рачков и посмъртно Алек Попов ще са почетни граждани на Бургас

Общинският съвет в Бургас гласува днес новите носители на званието „Почетен гражданин на Община Бургас“. Решенията бяха приети с убедително мнозинство, а всички предложени личности ще бъдат удостоени с почетното звание.
Композиторът проф. Иво Керемидчиев и писателят Алек Попов получиха единодушна подкрепа с по 47 гласа „за“, като те ще получат званието посмъртно. С 46 гласа „за“ и един „въздържал се“ беше одобрено предложението за актьора Руси Чанев, а художникът доц. Димо Колибаров също получи пълна подкрепа – 47 гласа „за“.
Общинските съветници гласуваха и предложението доц. Николай Ралев да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Бургас“. Той получи 39 гласа „за“ и 6 „въздържали се“.
При гласуването за актьора Димитър Рачков резултатът беше 37 гласа „за“, 7 „въздържали се“ и един „против“. Общинският съветник Георги Манев си направи отвод, като уточни, че няма да гласува, тъй като е в приятелски отношения с номинирания.
БТА припомня, че по традиция отличията ще бъдат връчени по време на тържественото заседание на Общинския съвет, което се провежда на празника на града – Никулден, 6 декември.
Проф. Иво Христов Керемидчиев (1954 – 2019) е български музикант, звукорежисьор, композитор и дългогодишен преподавател, роден в Бургас. Завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ в родния си град през 1973 г., а през 1977 г. – специалност „Цигулка“ в Държавната музикална академия в София. По-късно придобива и втора специалност – „Звукорежисура“, а в периода 1985 – 1987 г. специализира в Музикалната академия в Детмолд, Германия. Професионалният му път започва като помощник-концертмайстор в Българския камерен оркестър – Банкя, а по-късно свири в симфоничния оркестър на Каляри, Италия. След завръщането си в България работи като звукорежисьор и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, където е ръководител на специалността „Звукорежисура, звуков и медиен дизайн“. През 1997 г. става доцент, а от 2002 г. – професор.
Иво Керемидчиев е автор на над 1200 звукозаписа с класическа и народна музика, много от които са издадени в чужбина. Под негово ръководство е създадено модерно звукозаписно студио в Музикалната академия по проект, финансиран от японското правителство. Сред реализираните от него инициативи са създаването на специалности „Медийна композиция“ и „Тонрежисура“, програмата за дистанционно обучение в академията, както и проекти за популяризиране на българската култура в чужбина.
Проф. Керемидчиев е носител на наградата „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2015) и на „Кристално огърлие“, връчено му посмъртно през 2019 г. Той е инициатор и за създаването на специалност „Звукорежисура“ в Музикалното училище в Бургас, където сам преподава и подпомага изграждането на звукозаписно студио.
Алек Василев Попов (1966 – 2024) е български писател, сценарист и драматург, чието творчество е тясно свързано с Бургас – град, който често присъства в неговите книги като вдъхновение и сюжетна среда. Роден е в София в семейство на учени и преводачи. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури и специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което специализира в САЩ.
Автор е на редица сборници с разкази и романи, сред които „Мисия Лондон“, „Черната кутия“, „Сестри Палавееви в бурята на историята“, „Митология на прехода“ и др. Романът „Мисия Лондон“ се превръща в литературен и филмов феномен и е преведен на 16 езика. Произведенията му са отличени с множество литературни награди, включително „Хеликон“ и „Елиас Канети“. Приживе Алек Попов е член-кореспондент на Българската академия на науките, участва в редакционната колегия на списание „Гранта – България“ и в дейността на Българския ПЕН-център.
Руси Иванов Чанев е роден на 18 септември 1945 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Драматичния театър – Пловдив, Младежкия театър, Театър „София“ и Народния театър „Иван Вазов“. През 1990 г. е сред основателите на Малък градски театър „Зад канала“, където два сезона е и директор. Изиграл е над сто роли в театъра, киното и телевизията. Сред най-известните му филмови образи са в „Авантаж“, „Мера според мера“, „Осъдени души“, „Константин Философ“, „Време разделно“. Като съсценарист, заедно с режисьора Георги Дюлгеров, създава емблематичните филми „Авантаж“ и „Мера според мера“. Чанев е носител на множество отличия, сред които наградите „Аскеер“, „Кристална лира“, „Заслужил артист“, както и ордена „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен (2021). През 2024 г. получава „Аскеер“ за цялостно творчество.
През последните години актьорът се посвещава и на литературни проекти, сред които адаптираната за деца версия на романа „Под игото“, придружена от аудиокнига, озвучена от самия него.
Доц. Димо Колев Колибаров е роден на 27 февруари 1965 г. в Поморие. Завършва Средното специално художествено училище „Цанко Лавренов“ в Пловдив, а през 1996 г. – Националната художествена академия, специалност „Графика“. От 1991 г. е член на Съюза на българските художници.
Той е утвърден график, преподавател и дългогодишен ръководител на филиала на НХА в Бургас (2019–2023). Преподава „Графика и композиция“ в катедра „Графика“ на академията и е сред водещите фигури в утвърждаването на филиала като център за творчески обмен и обучение. Участва активно в обновяването на Графичната база в Бургас и в редица международни и национални изложби и проекти.
Колибаров е носител на множество отличия от престижни форуми в България, Япония, Италия, Китай, Турция, Чехия и Литва. През 2024 г. е избран за „Художник на годината“ от Дружеството на бургаските художници.
Димитър Минков Рачков е роден на 18 септември 1972 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Работи в театрите в Сливен, Варна и София, включително и в Народния театър „Иван Вазов“, където е част от трупата до 2009 г.
Известен е с многобройните си роли в театъра, киното и телевизията. Сред популярните му филми са „Авантаж“, „Бунтът на L.“, „Пътят към Коста дел Маресме“, „Полицаите от края на града“ и „Голата истина за група Жигули“. Телевизионната му кариера започва в „Клуб НЛО“, а по-късно става едно от най-разпознаваемите лица на българския ефир като водещ на „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Маскираният певец“, „Забраненото шоу на Рачков“ и „С Рачков всичко е възможно“. Носител е на наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда (2000) и на отличия за актьорско майсторство от театрални фестивали.
Доц. Николай Колев Ралев е роден на 24 септември 1941 г. в Бургас. Завършва висше образование във ВМЕИ – София, специалност „Радиотехника“, след което започва работа в Радиорелейна и телевизионна станция „Слънчев бряг“, където е началник до 1971 г. През този период внедрява редица рационализации за подобряване на техническата дейност.
От 1971 г. до пенсионирането си работи във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, по-късно Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Преподавател, учен и общественик, той преминава през всички академични степени – доцент, заместник-ректор и три мандата ректор.
Доц. Ралев е автор на проекта за създаване на държавен университет в Бургас, реализиран с решение на Народното събрание през 1995 г. Под негово ръководство ВХТИ се преобразува в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, а той става първият му ректор. Днес това е единственият държавен университет в Югоизточна България, признат за научен университет.
Източник: Offnews.bg
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
