Изба „Коларово“ е сред малкото в България, които произвеждат чисто вино от нехарактерния за нашите ширини сорт Пети Вердо (на френски: Petit verdot- червен винен сорт грозде, отглеждан основно в района на Бордо), каза за БТА собственикът и технолог на избата Илиана Коева.

Макар винарната да е разположена в меката на Мерлото, която е в землището на едноименното харманлийско село, с годините за изба „Коларово“ чистото вино от френския сорт става запазена марка, добавя технологът. Илиана Коева подчертава, че в областта Бордо този сорт присъства в 5 до 10 процента от купажите: „В Бордо казват, че Пети Вердо е малката подправка, необходима за блендата на виното, като черният пипер, който се добавя в гозбата, за да е искряща тя“. Затова в изба „Коларово“ са горди, че продукцията за най-популярното си вино добиват от собствен масив.

Винарната е създадена през 2009 г., след като е преустроена от мандра. Името й идва от прочутия местен лозов масив. Винарната е наречена „Коларово“ през 2021 година, когато Илиана Коева става неин собственик. 

Тя разказва, че в началото на 70-те години на 20-и век австрийският агроном проф. Мозер определя масива край Коларово като уникален. Съобразявайки се с тероара (terroir – френски термин, който описва връзката между характеристиките на даден селскостопански продукт и географския му произход), специалистът съветва именно тук да се инвестира в насаждения от Мерло. До 80-те години в района са посадени 7 хил. декара, като е използван посадъчен материал от Франция, добавя Илиана Коева. „Този масив Мерло е вече над 50-годишен и е емблематичен.  Мерлото трябва да е от Коларово, това е като запазена марка за качество“, казва тя.

Днес масивите край село Коларово се стопанисват основно от две местни кооперации. Но въпреки доброто качество на реколтата от Мерло, собственичката на изба „Коларово“ е убедена, че силата на малките бутикови винарни, като нейната, е в разнообразието, което предлагат на пазара. „Модерното лозарство у нас започна от 2000-та година, когато бе отворена програма САПАРД. До този момент всичко край Коларово е било Мерло и Каберне, и по малко Памид и Мавруд. Вината от тези сортове и до днес са популярни, но хората искат и нови, различни. Когато отидем на изложение, винаги ни питат какво ново имаме. Затова заложихме на собствени лозя, освен с Пети Вердо и с Малбек“, добавя технологът.

Винарната й е един от членовете на сдружението Wines of Sakar. От това местното обединение е и съпругът й Камен Коев, който е технолог и съсобственик на друга от харманлийските изби – „Вила Басарея“ (Villa Bassarea).

Илиана Коева е от Търговище, а съпругът й е от Лясковец. Двамата се запознават във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост, днес Университет по хранителни технологии в Пловдив, където завършват технология на виното. Впоследствие добиват опит в големите винпроми на Лясковец и Търговище. Коева подчертава, че това е безценно време, което им е дало увереност, като млади специалисти и ги е изградило като професионалисти. „При мащабното производство има опитни колеги и трудно можеш да сгрешиш, защото винаги има кой да те насочи. Затова съветвам прохождащите технолози да се насочат първо към по-големи винарни, за да усетят динамиката на работата, да свикнат на натоварването и да почерпят опита на по-възрастните експерти, преди да се изкушат сами да експериментират“, добавя опитният вече технолог.

През 2006 година със съпруга й решават да напуснат голямото винопроизводство и да започнат да експериментират сами. Тогава Камен Коев идва първи като технолог в една от винарните в харманлийския край. В същото време Илиана печели проект и заминава в Калифорния да помага във винарска изба на технолог в Сонома. Връща се след година отново в родината си и семейството окончателно се заселва в Харманли. „Можехме да отидем където си искаме по света. Бяхме млади, много надъхани да експериментираме, и вратите ни бяха широко отворени. Но южните склонове на Сакар ни спечелиха със своята уникалност. Регионът е характерен за винопроизводство. Не съм срещала друг с такава благодат – климат, разнообразие на почви, които дават характерност на виното. Дойдохме за малко, но вече почти 20 години сме тук. Дъщеря ни израсна по изложенията и покрай темите, свързани с виното“, разказва Илиана Коева.

На въпроса когато са вечер у дома, как взимат решение със съпруга си бутилка от чие вино да отворят, Илиана Коева отговаря: Винаги пием чуждо вино. В нашия дом виното е религия. Опитвайки вина на колеги, от една страна се наслаждаваме на това, които са постигнали конкурентите, но и добиваме представа къде сме ние с нашите произведения.

Като конкуренти технолози със съпруга й, с времето са разделили насочеността на производството си – „Басарея“ залага повече на вина от бели сортове, а в „Коларово“ правят червени вина. Една от най-популярните серии на избата е „Метаморфоза“. Етикетите на всички бутилки са с изображение на овен, каквото е и логото и избата. Овенът е символ на едно от превъплащенията на бога на виното Дионис, а една от езическите теории твърди, че във всеки човек има по нещо от бога на виното, посочва Илиана Коева. Тя разказва и още един любопитен факт около избора на овен, като отличителна емблема за винарната, който приема за предзнаменование. Когато риголват (вид дълбока обработка на почвата) земята за лозята на избата, намират сребърен пръстен с това изображение, който е предаден на музея в Харманли.

Десертното вино Sweet wine Rose, отлежало девет години в бъчви, е друга гордост на технолога. Произведено е от Мерло от местните масиви. Коева разяснява, че рядко прави десертно вино, защото българите нямаме традиция в пиене на десертни вина, а от там е слаба и традицията у нас в производството им, а не както е в Унгария или Испания, например.

В момента винарните се намират в разгара на кампанията по гроздобера, а сезонът на ферментацията е много тежък за технолозите, признава Илиана Коева. Но след отминаването на този важен етап за бъдещата реколта вино, изба „Коларово“ започва подготовка за празник. По традиция Wines of Sakar организира четири пъти в годината дни на виното, като домакин всеки път е различна изба. През декември предстои декемврийският празник, на който ще домакинства друг от членовете на организацията– изба „Росалеа“.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА

Необходим е механизъм за колективно трудово договаряне на доходите между синдикати и работодатели – от фабриката, през бранша до национално ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, за да има устойчивост. Това каза Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), пред журналисти след Регионалната дискусия на тема „Ефектът на еврозоната“, която се състоя днес в Казанлък.

Той коментира темата за увеличението на минималната работна заплата като заяви, че очаква да бъде спазен законът. „Има действащо законодателство и проектопостановлението на Министерството на труда и социалната политика ще бъде подложено на обществено обсъждане. Днес комисията трябва да заяви становищата на участниците в тристранния съвет, чието заседание е на 6 октомври. Очаквам да се спази законът, независимо дали на някой му харесва или не. Дали трябва да се промени цялата методика е друг разговор и ние се опитахме да намерим общ език с работодателите, за да намерим по-широки критерии, по които да се сформира минималната работна заплата. Имахме напредък, но не стигнахме до общ резултат“, каза Пламен Димитров. 

По неговите думи директивата за адекватни минимални работни заплати трябва да бъде транспонирана в България, защото страната върви една година след крайния срок. „От 22 октомври България ще започне да търпи санкции за това, че не е транспонирана директивата, в която има механизми, които дават право за договаряне на минимални работни заплати по икономически дейности и по категория персонал. Всичко става с един механизъм на колективно трудово договаряне на доходите между синдикати, работодатели – от фабриката, през бранша до националното ниво. Това трябва да се направи час по-скоро, не само заради това да избегнем санкциите, но и да имаме устойчив механизъм, който да бъде приеман и от бизнеса“, посочи Пламен Димитров.

Той заяви, че сега е моментът работниците да продължат да доказват своята сила, която да се отразява и в ръста на работната заплата, както е в последните години.

„Аз не мисля, че ръстът на минималната работа заплата ще стимулира допълнително сивата икономика, както и няма да влияе негативно на заетостта на тези, които я получават или са близки до нея. Това показват всички тези 15 години наблюдения. Ние разбираме бизнеса за това, че ръстът на доходите всъщност ги притеснява, но това не значи, че го приемаме, защото хората трябва да поемат тези цени, които са в магазините. Това трябва да се разбира и да не се прави политика от него. Ние няма да допуснем някой да ни вкара в някакви политически коментари и подобни сметки. За 2026 г. да забравят какво казва Международния валутен фонд – никакво замразяване на заплатите, няма да позволим“, каза още Пламен Димитров.

Мисия на МВФ представи по-рано тази седмица заключения и препоръки за развитието на българската икономика, припомня БТА. Според МВФ е необходима корекция на разходите от около 1 процент от БВП през 2026 г., за да се охлади икономиката и да се избегне засилване на инфлационния натиск. Сред препоръките са ограничаване на ръста на разходите за заплати в публичния сектор и отвързване на индексацията на обезщетенията от увеличението на средната и минималната работна заплата. Фондът призовава за премахване на нецелевите субсидии и замяната им с целеви трансфери, както и за приоритизиране на финансираните от ЕС инвестиции.

Източник: БТА