Правителството на Словения планира да инвестира 100 милиона евро годишно през следващото десетилетие за изграждане на 20 000 нови обществени жилища за отдаване под наем, информира словенският портал „Словения Таймс“. Страната е изправена пред остър недостиг на достъпни жилища, като правителството си е поставило за цел да облекчи този проблем чрез инвестицията, се казва още в публикацията.

В изпълнение на един от ангажиментите в коалиционното споразумение, правителството прие на 15 май законодателен пакет за увеличаване на фонда от обществени жилища под наем. Министърът на солидарността Симон Малевач се надява, че пакетът може да бъде приет до лятната ваканция или малко след това.

Законодателството е предназначено да осигури 100 милиона евро годишно от 2025 до 2035 г., гарантирайки стабилна и предвидима финансова рамка за дългосрочни инвестиции. Първите 100 милиона евро вече са заложени в бюджета за 2025 г.

„За първи път в историята на Словения се осигурява толкова голямо финансиране. Особено важно е тези средства да са предвидими и да позволят на фондове за изграждане на жилища, общините и други участници да започнат да мислят от сега за проекти, които ще бъдат осъществени през следващите години“, каза пред репортери Малевач, цитиран от „Словения Таймс“.

Съгласно предложението най-малко 75 милиона евро годишно ще отиват в Националния жилищен фонд за строителство и придобиване на жилища и за предоставяне на заеми или съвместни инвестиции на общини, местни фондове и организации за жилищно настаняване с нестопанска цел. Останалите 25 милиона евро ще отидат в държавната банка за развитие (SID) като субсидия за предоставяне на заеми при облекчени условия.

При настоящите условия държавният секретар Клемен Площайнер изчислява, че потенциалът за кредитиране може да бъде около 70 милиона евро годишно. Той очаква механизмът да заработи през следващата година.

Първите 100 милиона евро ще бъдат преведени в фонда за строителство на жилища през следващите седмици като рекапитализация. В момента фондът има проекти за 1950 жилища в процес на съгласуване и обработка.

При настоящата система за отдаване под наем на жилища с нестопанска цел много общини възприемат жилищата с нестопанска цел като тежест, тъй като наемите са твърде ниски, за да ги поддържат, така че често избират да продадат жилищата, се посочва в публикацията на „Словения Таймс“. Чрез измененията в Закона за жилищното настаняване се прави опит това да се промени чрез постепенно, но минимално увеличение на наемите за жилища с нестопанска цел, така че да останат достъпни.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА

Книгата „Критика на политическия ум” на първия хърватски посланик в Косово Златко Крамарич беше представена наскоро в Прищина. Книгата предлага задълбочен анализ на политическите и културни събития в Хърватия и в по-широкия регион, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Бившият министър на външните работи на Косово и депутат от Демократическата партия на Косово Енвер Ходжай подчерта уникалната стойност на книгата.

„Отдавам почит към приноса, който Хърватия има по отношение на Косово. Ние, като албанци от Косово, трябва правилно да разберем подкрепата, която хърватската политика предостави. Централната тема на книгата е не само критиката, но и политиката на идентичността. Посланикът се фокусира върху политиката на идентичност в рамките на Югославия. Стойността на тази книга се крие в нейната актуалност днес – мнозина смятаха, че политиката на идентичност е приключила с войната и постигането на независимост, но сега виждаме глобалното завръщане на подобни въпроси. Книгата се занимава и с проблема за повторението на историята, особено с усилията на Сърбия да определи съдбата си извън собствените си граници“, каза Ходжай.

Беким Баличи, професор по философия в университета в Прищина, добави, че авторът подхожда към политиката от различен и проницателен ъгъл.

„Беше удоволствие да прочета книга, която подхожда към политиката от различна гледна точка. Това, което авторът изследва, са политическите отношения и историческите процеси между комунистическия и посткомунистическия период и как те са повлияли на бивша Югославия. В балканския контекст Крамарич анализира европейските напрежения и историческите травми. Книгата твърди, че хърватското общество все още не се е изправило напълно пред миналото си“, каза Баличи.

В изказването си Златко Крамарич каза, че Косово заема специално място в неговия личен и професионален живот.

„Прищина или по-скоро Косово има много специално място в моя живот. Тук започнах да се занимавам с истинска дипломация. Ето как си представях себе си – бях кмет, партиен член, парламентарист и след това се насочих към дипломацията. Тук в Косово наистина започнах да разбирам, че дипломацията не е просто протокол, а нещо много по-дълбоко – особено през 2008 г. 2009 г. и 2010 г., когато бях тук“, каза Крамарич.

Златко Крамарич е известен хърватски учен и политик с дългогодишен дипломатически опит, включително като първия хърватски посланик в Косово. Той е автор на няколко важни публикации и носител на престижната награда „Зване Църня“ за творбата си „Хърватската класа“.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА