Икономика
Главният изпълнителен директор на „Ново Нордиск“ се оттегля от поста

Датската фармацевтична компания „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk), известна с лекарствята си за диабет и отслабване „Оземпик“ (Ozempic) и „Уегови“ (Wegovy), обяви днес, че главният ѝ изпълнителен директор Ларс Йоргенсен ще се оттегли от поста, предаде Ройтерс. Промяната се случва на фона на опасения, че компанията губи предимството си на конкурентния пазар на лекарства за лечение и контрол на наднорменото тегло.
Под ръководството на Йоргенсен „Ново Нордиск“ се превърна в световен лидер на пазара на лекарства за отслабване, с рязко покачващи се продажби на своите „Уегови“ и медикамента за лечение на диабет „Оземпик“ (Ozempic), като това оскъпи акциите ѝ и я превърна в най-ценната листвана компания в Европа.
Книжата на „Ново Нордиск“ обаче поевтиняха рязко, откакто достигнаха рекордно високо ниво през юни миналата година, след като конкурентната американска компания „Илай Лили“ (Eli Lilly) навлезе в пазарния ѝ дял, а портфолиото от нови лекарства на датския гигант не успя да впечатли инвеститорите.
„Промените се случват поради последните пазарни предизвикателства, пред които е изправена „Ново Нордиск“, и от развитието на цената на акциите на компанията от средата на 2024 г. насам“, пише в изявление на корпорацията.
Изписването от лекари на медикамента за лечение и контрол на наднорменото тегло „Зипбаунд“ (Zepbound) на „Илай Лили“ в САЩ надмина това на „Уегови“ от средата на март.
Йоргенсен, който е главен изпълнителен директор от 2017 г., ще остане на поста си, докато не бъде назначен нов главен изпълнителен директор, съобщиха от компанията.
Акциите на „Ново Нордиск“ поевтиняха след новината, търгувайки се с 3 на сто по-ниско към 14:33 българско време, след като по-рано през деня се продаваха с 4 на сто по-високо.
Книжата на компанията са се обезценили с 32 на сто от началото на годината и с 59 на сто от историческия си връх през юни миналата година.
Източник: БТА
Икономика
Европейските борси приключиха днешните търговски сесии предимно с ръстове на индексите

Водещите борсови индекси в Европа закриха търговията днес предимно с повишения, предаде Ройтерс.
Във Франкфурт DAX се повиши със 78,29 пункта или 0,33 на сто до 23 924,36 пункта.
Парижкият CAC 40 нарасна с 13,99 пункта или 0,18 на сто до 7635,03 пункта.
Лондоският FTSE 100 се увеличи с 21,58 пункта или 0,24 на сто до 9164,31 пункта, а швейцарският индекс SMI приключи сесията с понижение от 103,01 пункта или 0,87 на сто до 11 755,32 пункта, след като акциите на швейцарските фармацевтични компания „Новартис“ (Novartis) и „Рош“ (Roche) поевтиняха съответно с 3,3 и 2,6 на сто.
Общият европейски индекс Stoxx Europe 600 също е надолу с 0,33 пункта или 0,06 на сто до 5451,07 пункта, след като акциите на компаниите в сектора на здравеопазването понесоха основната тежест от последната заплаха на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи по-високи мита върху вноса на фармацевтични продукти.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
Сирия подписа инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара, включително проекти за изграждане на летища и метро

Сирия подписа днес 12 инвестиционни споразумения на стойност 14 милиарда долара на церемония, на която присъства временният президент Ахмед Аш Шараа, предаде Ройтерс. Споразуменията включват проекти в областта на инфраструктурата, транспорта и недвижимите имоти, насочени към съживяване на пострадалата от войната икономика.
Споразуменията включват сделка за 4 милиарда долара за изграждане на ново летище в Дамаск, подписана с катарска международна компания за енергетика, концесии и строителство “Ю Си Си Холдинг“ (UCC Holding), както и сделка за 2 милиарда долара за изграждане на метро в сирийската столица с Националната инвестиционна корпорация на Обединените арабски емирства (National Investment Corporation – NIC).
Други важни проекти включват построяването на набостъргача „Дамаск Тауърс“ (Damascus Towers) на стойност 2 милиарда долара, подписан с италианската инженерна компания УБАКО (UBAKO). През юли Сирия подписа инвестиции на стойност 6,4 милиарда долара със Саудитска Арабия, в опит да се възстанови след 14-годишна гражданска война.
/СЛС/
Източник: БТА
Икономика
САЩ удвояват митата върху индийски стоки заради внос на руски петрол, Ню Делхи определи решението като „несправедливо“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане на допълнителни 25 на сто мита върху вносни стоки от Индия, с което общото облагане на индийския износ към американския пазар достига 50 на сто. Мярката е мотивирана с твърдението, че Индия „пряко или косвено“ продължава да внася руски петрол, въпреки западните санкции срещу Москва.
„Установих, че правителството на Индия директно или индиректно внася петрол от Руската федерация. Съответно, и в съответствие със закона, вносът на индийски стоки ще бъде обложен с допълнителна ставка от 25 на сто“, се казва в заповедта на президента Тръмп, публикувана от Белия дом.
Новата тарифа ще влезе в сила след 21 дни, което според някои анализатори оставя отворена врата за преговори. Въвеждането на санкцията съвпадна по време с края на среща между специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и руския президент Владимир Путин относно евентуално споразумение за прекратяване на конфликта в Украйна.
В бърза ответна реакция външното министерство на Индия определи решението като „несправедливо, неоправдано и неразумно“, и подчерта, че страната ще предприеме „всички необходими мерки за защита на националните си интереси“. Индийските власти заявиха, че позицията им по отношение на вноса на руски петрол е била изяснена многократно, а обвиненията на САЩ не отразяват реалното състояние на енергийната им политика.
Икономисти в Индия, цитирани от Ройтерс, предупреждават, че мярката може да нанесе удар върху някои от ключовите износни сектори, особено в сферата на бижутерията и текстила. Според търговски анализатори, повишението на митата ще постави Индия в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти като Виетнам и Бангладеш, които поддържат по-добри търговски отношения със САЩ.
Според данни на правителството в Ню Делхи, износът на индийски стоки към САЩ възлиза на около 87 милиарда долара годишно, което е приблизително 2 на сто от БВП на страната. Макар и ударът да не е катастрофален за цялата икономика, той се оценява като значителен риск за растежа на износа и БВП през 2025–2026 г.
Индийските експерти посочиха още, че ако новите мита останат в сила до март 2026 г., негативният ефект върху растежа може да достигне 0,3 – 0,5 процентни пункта, допълва Ройтерс.
Източник: БТА
-
Българияпреди 3 месеца
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Културапреди 2 месеца
Стилен и вълнуващ Аскеер, Ивайло Христов и Марин Янев с големите награди
-
Новинипреди 3 седмици
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Святпреди 3 месеца
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Бизнеспреди 3 месеца
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Технологиипреди 2 месеца
Как смартчасовниците се превърнаха в лайфстайл избор, а не просто в поредната „умна“ технология
-
Бизнеспреди 3 месеца
„Той се страхува да преговаря с мен“ – Зеленски ще е в Турция независимо от плановете на Путин
-
Бизнеспреди 3 месеца
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами