В училищата ще има информационни табла, по които учителите ще запознаят децата с новите евробанкноти и монети. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на информационно събитие за еврото, което се проведе в Благоевград, съобщава БТА. Това ще бъде част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

Според министъра предизвикателствата пред образователната система са относително скромни спрямо тези пред другите институции. Той увери, че от Министерство на образованието и науката ще направят всичко, което е необходимо за лесната адаптация на учениците към единната европейска валута.

„В учебниците имаме задачи и картинки, свързани с българския лев, това не е проблем. Няма да печатаме предварително учебници. Учителите си знаят работата как бързо да трансформират задачите“, добави още той.

Според него големите ученици по-бързо ще свикнат с промяната, а на малките ученици ще помогнат родителите и учителите.

„Всъщност ние всеки ден, когато им даваме средства, ги учим на парични отношения и финансова грамотност. При последните промени в учебните програми преди 10 години бяха заложени немалко теми с финансовата грамотност. Не ни е това проблемът, проблемът ни е с базовата и функционална неграмотност, заяви министърът на образованието. Проблемът ни е с това да мотивираме повече деца да учат по-задълбочено математика и природни науки“, обясни Вълчев.

По повод реформите в образованието министърът посочи, че има проблем с начина, по който се изучават математика и природни науки в училище. Проблемно според него е и инженерно техническото образование.

„Само 8 процента в икономическите университети кандидатстват с математика. Тази година, когато обвързахме приема с матура по математика, останаха доста незапълнени места“, каза Вълчев.

По думите му работодателите търсят икономисти, които могат да смятат, а не просто студенти по икономика.

Той допълни, че в обществото липсва смислен разговор по много теми и което все по-често се моделира от алгоритми на социални мрежи. Вълчев посочи логическото мислене и концентрацията като основни необходими умения в ерата на изкуствения интелект, но това са предизвикателства за нашите ученици.

„Слава Богу, последните 25 г. европейската интеграция, която започна преди членството ни в Европейския съюз (ЕС), ни е донесла само позитиви. Доходите по паритет на покупателна способност в началото на века бяха 28 на сто от средните за ЕС. По последни данни на Евростат за миналата година са 66 на сто от средните за ЕС и почти сме настигнали останалите страни, които бяха преди нас, при условие, че брутният вътрешен продукт се е повишил като цяло“, каза още министърът.

„Това се дължи на всички институционални промени, които бяха направени, на развитието на икономиката, на средата, на това, което наричаме конвергенция. Няма как да имаме конвергенция и да нямаме инфлация, няма как да имаме доходна конвергенция и увеличението на доходите да не проникне в цените на всички стоки и услуги. Така че конвергенцията винаги е съпътствана с инфлация“, завърши той.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

В училищата ще има информационни табла, по които учителите ще запознаят децата с новите евробанкноти и монети. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на информационно събитие за еврото, което се проведе в Благоевград, съобщава БТА. Това ще бъде част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

Според министъра предизвикателствата пред образователната система са относително скромни спрямо тези пред другите институции. Той увери, че от Министерство на образованието и науката ще направят всичко, което е необходимо за лесната адаптация на учениците към единната европейска валута.

„В учебниците имаме задачи и картинки, свързани с българския лев, това не е проблем. Няма да печатаме предварително учебници. Учителите си знаят работата как бързо да трансформират задачите“, добави още той.

Според него големите ученици по-бързо ще свикнат с промяната, а на малките ученици ще помогнат родителите и учителите.

„Всъщност ние всеки ден, когато им даваме средства, ги учим на парични отношения и финансова грамотност. При последните промени в учебните програми преди 10 години бяха заложени немалко теми с финансовата грамотност. Не ни е това проблемът, проблемът ни е с базовата и функционална неграмотност, заяви министърът на образованието. Проблемът ни е с това да мотивираме повече деца да учат по-задълбочено математика и природни науки“, обясни Вълчев.

По повод реформите в образованието министърът посочи, че има проблем с начина, по който се изучават математика и природни науки в училище. Проблемно според него е и инженерно техническото образование.

„Само 8 процента в икономическите университети кандидатстват с математика. Тази година, когато обвързахме приема с матура по математика, останаха доста незапълнени места“, каза Вълчев.

По думите му работодателите търсят икономисти, които могат да смятат, а не просто студенти по икономика.

Той допълни, че в обществото липсва смислен разговор по много теми и което все по-често се моделира от алгоритми на социални мрежи. Вълчев посочи логическото мислене и концентрацията като основни необходими умения в ерата на изкуствения интелект, но това са предизвикателства за нашите ученици.

„Слава Богу, последните 25 г. европейската интеграция, която започна преди членството ни в Европейския съюз (ЕС), ни е донесла само позитиви. Доходите по паритет на покупателна способност в началото на века бяха 28 на сто от средните за ЕС. По последни данни на Евростат за миналата година са 66 на сто от средните за ЕС и почти сме настигнали останалите страни, които бяха преди нас, при условие, че брутният вътрешен продукт се е повишил като цяло“, каза още министърът.

„Това се дължи на всички институционални промени, които бяха направени, на развитието на икономиката, на средата, на това, което наричаме конвергенция. Няма как да имаме конвергенция и да нямаме инфлация, няма как да имаме доходна конвергенция и увеличението на доходите да не проникне в цените на всички стоки и услуги. Така че конвергенцията винаги е съпътствана с инфлация“, завърши той.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

С тържествен концерт и церемония по награждаване приключи 41-вото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. В продължение на десет дни, от 28 август до 6 септември, Созопол отново бе лятна столица на културата, където повече от 70 събития събраха хиляди зрители и почитатели на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.

В музикалната програма на фестивала участваха Светлин Русев, Лия Петрова, Албена Данаилова, Людмил Ангелов, Лора Маркова, Емануил Иванов, Александър Сомов, Румен Цветков, Живко Петров, Белослава, рок групите рок групите „Б.Т.Р“, „Ахат“, „Фондацията“, както и Хилда Казасян и Васил Петров, които откриха Аполония 2025 с Биг бенда на Националната музикална академия.

За втори път на сцената на Амфитеатъра в Созопол застанаха Концертмайсторите на Аполония, изключителният камерен ансамбъл, съставен от българските концертмайстори, чиито имена се свързват с най-престижните оркестри в Европа и света.

Литературните вечери срещнаха публиката с Георги Господинов, Владимир Зарев, Йоанна Елми, Момчил Миланов, Никола Петров и много други български автори, които представиха нови книги и обсъдиха ролята на литературата в днешното общество. Писателят и поет Георги Борисов представи автобиографичната си книга „Моите истории (1973 – 2023)“, издадена по повод неговата 75-годишнина. Кинолюбителите имаха възможността да видят селекция от нови български игрални и документални филми, между които „Без крила“ на режисьора Ники Илиев, дебютния филм на Димитър Стоянович „Плът“, филма „Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и други.

Изложбите на Аполония 2025 представиха, както произведения на едни от най-значимите автори в българското изобразително изкуство, така и творби, създадени от най-младите художници – дипломираните от Националната художествена академия, София и Бургас, випуск 2025.

„Всички бяха много възторжени, така че, лично аз усещам това 41-во издание на фестивала като успешно. Дано всички да мислят като мен, защото всъщност, ние сме си свършили работата, артистите – всичките артисти – и те са си свършили работата. Дано за града и за публиката да е било едно положително събитие с много емоции, с много красота и с много високо качество…,“ сподели Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Аполония“, пред БТА.

Престижната награда „Аполон Токсофорос“, присъдена тази година на Хилда Казасян, отново припомни значението на фестивала като сцена за признание и благодарност към големите имена в българското изкуство.

Със своето 41-во издание „Аполония“ затвърди репутацията си на най-мащабния и значим фестивал за изкуства в България, който през годините се превърна в емблема на културния живот и носител на международно признание.

Празници на изкуствата Аполония 2025 се провеждат с медийната подкрепа на: БНТ, БНР, БТА, Nova Broadcasting Group, Dir.bg, Offnews.bg, БГ Радио, сп. DIVA, сп. Biograph, Дневник, Impressio.bg, MIKA Magazine, Elle, Cosmopolitan, Rozali.bg, National Geographic, Журнал за жената, Черноморски фар, NoviniteGroup, Woman.bg, в. Стандарт, фондация „Общество културно наследство“, сп. „Жената днес“, Въпреки, Модернити и Обекти.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg