ЕС прие през юли 18-и пакет от санкции срещу Русия. Но защо руската икономика все още се държи на повърхността, само на приходите от нефта и газа ли се дължи?

– Като историк констатирам, че подценяваме устойчивостта на Русия като държава, както и на нейния икономически потенциал. Ще се повторя, ала прогнози за „задържане на повърхността“ чухме и след санкциите от 2014 г. – също както и твърдения, че ето на, Русия няма да издържи, а икономиката ѝ ще рухне. Съгласете се, че те се оказаха неверни. Освен това от 90-те години насам в Русия има много развита икономическа школа, свързана с името на Егор Гайдар (министър на финансите, вицепремиер и изпълняващ длъжността премиер през 1992 г., един от идеолозите на либералните реформи при Борис Елцин – бел. ред.), а икономическият блок там винаги се е ползвал със специален статут, дори и във времената на Путин. Грамотната икономическа политика също служи и като инструмент за устойчивост.

А кои санкции или ограничения биха били бързи и ефективни?

– Тук отново историята може да ни дойде на помощ. По времето на Кримската война в средата на XIX в. Великобритания блокира изхода на Русия от Балтийско море, а Османската империя – от Черно море. Частично ситуацията се повтаря и през Първата световна. Тоест с унищожителни инструменти срещу Путин сега разполагат Дания и Турция, които могат да блокират или да вземат под контрол енергийния износ на Русия. Въпросът е дали правителствата им ще проявят достатъчно решителност да приложат тези санкции, или страхът от Путин ще надделее.

Виждаме и напрежение между Русия и Азербайджан. Как тълкувате това противопоставяне, как ще се развие то?

– Русия постепенно губи контрол над Южен Кавказ. Причината не са някакви машинации на Запада, а външната политика на Путин. Той можеше да държи в ръцете си Армения и да има сериозно влияние върху Азербайджан само в условията на замразения Карабахски конфликт. Веднага щом азерският лидер Илхам Алиев успя да победи във войната за Нагорни Карабах (през септември 2023 г. – бел. ред.) и да възстанови целостта на страната при бездействието на Путин, руският президент безвъзвратно загуби този лост. По същия начин и самата Армения вече не се нуждае от руска подкрепа, още повече че Ереван има много въпроси към нейната ефективност. Ако Баку и Ереван постигнат споразумение и подпишат мирен договор, това ще нанесе непоправим удар върху геополитическите позиции на Москва в региона.

Проблемът на сегашната азербайджанско-руска конфронтация се крие и в идеологическата плоскост, а именно във възприятието на Кремъл, че постсъветските държави са руски васали и не могат да му бъдат равностойни. Армения, която е слаба и по-силно зависима от Москва, все още не може да си го позволи, но ето Азербайджан – който направи голям скок в развитието си – се превърна в много важен играч в енергетиката и алтернатива на руските суровинни доставки. И може би вече не се страхува да предизвиква Путин. Нека добавим, че Баку действа с подкрепата на Ердоган. И тъй като Путин дори не пожела да се извини и да плати обезщетение за сваления азербайджански самолет през декември 2024 г., а сега започна и да преследва азерската диаспора в Русия, той получи и логичен отпор от Алиев. Нещо, което по-рано никой не предвиждаше.

Източник: Капитал

Губещи и печеливши от търговската сделка между ЕС и САЩ

Повечето европейски стоки ще бъдат обложени с 15% американско мито, но автомобилният, авиационният и полупроводниковият сектор се разминаха с най-лошото. Ето как ще бъдат засегнати някои сектори

Автомобили – германската автоиндустрия ще пострада

Американските мита върху автомобили и авточасти се намаляват до базовото ниво от 15% – същото като договореното с японските автомобилостроители. В замяна ЕС се съгласява да намали митата си върху автомобили от 10% на нула. Детайлите обаче са оскъдни. Японското споразумение включва признаване на американските стандарти за безопасност. Висш служител на Комисията обясни, че и с ЕС е договорено „да се работи съвместно за идентифициране на вече съществуващо съответствие или за бъдещо уеднаквяване на стандартите“. Според германската автомобилна индустрия сделката е неизгодна и ще продължи да натоварва сектора. Тя се присъедини към американските автомобилопроизводители в критиката срещу митата от 25% върху превозни средства и части, произведени в Мексико. Според Фердинанд Дуденхьофер, директор на Германския център за автомобилни изследвания, реалните губещи не са компаниите, а техните служители – той изчислява, че до 70 хил. работни места в автомобилния сектор и неговите доставчици в Европа може да изчезнат, ако производството се премести в САЩ с цел избягване на 15% мито.

Авиация – въвежда се безмитна търговия за самолети и части

Урсула фон дер Лайен обяви пълно премахване на митата за „всички самолети и техни компоненти“ между ЕС и САЩ – новина, която беше приета с облекчение от производителите и авиокомпаниите. Глобалната верига на доставки в авиацията прави сектора особено уязвим на търговски бариери. След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, приключил през 2021 г., нито Европа, нито САЩ имат интерес от нова търговска война в авиацията. Потенциални губещи от нулевите мита са лизинговите компании от двете страни на Атлантика – те щяха да бъдат използвани от авиопревозвачите като начин за избягване на митата, ако такива бяха въведени.

Фармацевтика – очаква се за първи път лекарствата да се облагат с мито

Представители на ЕК обясниха, че засега митото остава нулево, но Брюксел очаква да бъде въведено 15%, след като приключи разследването по раздел 232 на САЩ, свързано с националната сигурност. Фон дер Лайен спомена, че ще има изключения за „определени генерични лекарства“, но кои точно – не е ясно. Производителите на генерични лекарства – най-евтините медикаменти, са изложени на най-голям риск заради ниските си маржове, дори ако митата са значително по-ниски от предлаганите 200%. Асоциацията Medicines for Europe настоява за яснота кои лекарства ще бъдат освободени и призовава ЕС и САЩ да „разширят максимално списъка на медикаментите без мита“.

Технологии – машините за чипове ще са с нулеви мита

Сделката включва машини за производство на чипове сред продуктите с „нулеви мита“. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС ще остане водещ купувач на американски чипове с изкуствен интелект. Сделката се приема като успех за нидерландската ASML – производител на машини за чипове и една от най-големите компании в Европа по пазарна капитализация. Машините на ASML струват стотици милиони евро всяка. Компанията не прогнозира растеж през юли на фона на търговската несигурност. Ангажиментът на ЕС да купува AI чипове от САЩ обаче е удар по идеята за технологичен суверенитет – продължаващата зависимост от американската технология подкопава амбициите за европейска автономия.

Цифрова регулация – ЕК не остъпи

Комисията не се поддаде на натиска от администрацията на Тръмп да отстъпи от своите правила. „Няма абсолютно никакъв ангажимент относно цифрова регулация или цифрови данъци“, заяви високопоставен служител на ЕС, подчертавайки, че защитата на регулаторната автономия на блока е останала недооценена. Цифровите регулации на ЕС – особено Законът за цифровите пазари (DMA) и Законът за цифровите услуги (DSA), остават незасегнати. Това става въпреки натиска от страна на големите технологични компании като Meta и Apple, които стават все по-гласовити срещу DMA.

Отбрана – няма гарантирани поръчки за американския ВПК

Тръмп в свой стил обяви „огромни“ покупки на американско оръжие, но високопоставени представители на ЕС опровергаха това, подчертавайки, че закупуването на оръжия не е било част от преговорите. „Закупуването на въоръжение не е в правомощията на Комисията“, каза един от тях, добавяйки, че „не е било включено в изчисленията“. Така че ЕК не е поемала формален ангажимент за покупки на оръжие от САЩ.

Стомана – връщане към квотната търговия

Очертава се връщане към квоти, наподобяващи тези от ерата на Байдън. Надвишаването на квотите най-вероятно ще води до мито от 50%. Представител на ЕС заяви, че точният размер на квотите още не е договорен. САЩ частично признават, че ЕС не е причината за глобалния свръхкапацитет в производството на стомана и алуминий. Брюксел и Вашингтон ще обсъдят създаване на „защитен пояс“, който да изолира техните пазари от евтината стомана от Китай, Индонезия, Египет, Турция и други.

Ако европейската стоманена индустрия успее поне частично да запази достъпа си до американския пазар за специализирани продукти, това ще е за предпочитане пред общо 50-процентно мито. Истинският губещ обаче може да се окаже Китай – ако САЩ и ЕС действително изградят „стоманена стена“ около пазарите си.

Храни и напитки – безмитен режим за някои земеделски продукти

Според Урсула фон дер Лайен някои аграрни продукти ще се възползват от безмитен режим, но не бяха уточнени кои. Представител на ЕК обясни, че ЕС ще понижи митата за т.нар. „не“чувствителни“ аграрни продукти от САЩ, докато „чувствителните“ ще останат с текущите мита. Засега е рано да се каже какъв ще е ефектът. Спекулира се, че американски продукти като ядки, храна за домашни любимци и бизонско месо ще бъдат освободени от мита, докато говеждото ще се облага. Преговорите относно за нулевите мита и класифицирането на ключови храни и напитки – включително спиртни и вина, продължават.

Източник: Капитал

Отдавна съществуват притеснения сред инвеститорите относно качеството на данните за пазара на труда както в САЩ, така и в други страни като Обединеното кралство, на фона на спадащите нива на отговорите на анкетите, които формират статистиката.

Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет към Белия дом, защити решението за уволнение на Ерика Макентърфър, като заяви пред NBC News в неделя, че най-големият приоритет на президента е данните да бъдат надеждни и хората да стигнат до дъното на въпросите около тяхната достоверност. Тръмп обяви, че в следващите дни ще назначи нов комисар на Бюрото по трудова статистика (BLS).

Но начинът, по който е уволнена Макентърфър, както и възможността на нейно място да бъде назначено политически мотивирано лице пораждат тревога сред инвеститорите, че жизненоважни икономически данни може да бъдат обект на манипулация.

Амар Реганти, бивш служител на Министерството на финансите и настоящ стратег по облигации във фонда Hartford Funds, заяви, че уволнението представлява „дългосрочен структурен риск за пазара на ценни книжа в САЩ“. Според него това важи както за инфлационно-защитените облигации (TIPS), които са обвързани с индекса на потребителските цени на BLS, така и за по-широкия пазар на държавни облигации на стойност 29 трлн. долара, който разчита на „прозрачността и качеството на американските данни“.

Натиск върху Федералния резерв и значението на достоверните данни

Стратези в областта на облигациите смятат, че всяко влошаване на качеството на данните може да затрудни работата на Федералния резерв при определянето на лихвените проценти, тъй като показатели като равнището на безработица са в основата на анализа на състоянието на икономиката.

Източник: Капитал