Печалбата на българската банкова система нараства с 4,4 на сто на годишна база до общо 2,5 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка.

През август 2025 г. активите на банковата система нарастват с 2,4 млрд. лв. (1,2 на сто) до 203,3 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 1,6 млрд. лв., 1.3 на сто) и дълговите ценни книжа (с 881 млн. лв., 2,5 на сто), като дяловете им в структурата на балансовите активи в края на месеца са съответно 63,7 процента и 17,7 процента (63,7 процента и 17,5 процента в края на юли).

Общите брутни кредити и аванси в края на август възлизат на 133 млрд. лв. и спрямо края на юли нарастват с 1,6 млрд. (1,3 на сто). Вземанията от кредитни институции отбелязват растеж с 571 млн. лв. (4,8 на сто) до 12,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0,8 на сто) до 120,1 млрд. лв.

Нарастват кредитите за домакинства – с 894 млн. лв., 1,7 на сто (в това число с 622 млн. лв. – обезпечените с жилищен имот), за други финансови предприятия – със 147 млн. лв. (1,6 на сто), и за сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0,6 на сто).

Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0,1 на сто).  В края на август депозитите в банковата система възлизат общо на 171,8 млрд. лв., като спрямо края на юли нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,2 на сто). Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 1 млрд. лв., 1,1 на сто), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,4 на сто) и на други финансови предприятия (със 192 млн. лв., 4,8 на сто).

Намаляват депозитите на кредитни институции (със 183 млн. лв., 1,3 на сто) и на сектор държавно управление (със 177 млн. лв., 4,2 на сто).  

Балансовият собствен капитал на банковата система към 31 август 2025 г. е 24,9 млрд. лв., с 272 млн. лв. (1,1 на сто) повече спрямо отчетения към 31 юли. Влияние за увеличението му оказва главно повишението на текущата печалба.

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за осемте месеца на 2025 г. възлизат на 418 млн. лв., с 38 млн. лв. (10 на сто) повече от начислените към 31 август 2024 година.

Източник: БТА

Крайното енергопотребление ще расте към 2040 година и това е обосновано от скоростта на навлизане на изкуствения интелект (ИИ) и центровете за данни, които са огромен енергиен консуматор. За да не повлияят тези центрове върху пазара на електроенергия инвеститорите ще трябва или да сключат дългосрочни договори с генериращите мощности или очакваното потребление на електроенергия да се уплътни с нови атомни мощности като 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това каза Делян Добрев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и член на Комисията по енергетика  по време на провеждащата се кръгла маса „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ в столичния “Гранд Хотел Милениум“, с организатор от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). 

Според неговата информация има проект за център за данни, чиято първа фаза предвижда консумация на 100 мегавата.  

“Първа фаза за проект, който се говори в България е 100 мегавата консумация, следващите три години искат да увеличат мощността до 600- 700 мегавата, един консуматор,“ каза Добрев и припомни, че в момента най-големият енергиен потребител в страната е “Стомана Перник“ с обща консумация от 90 мегавата. “Значи в първата фаза дейта центърът ще е по-голям от най-големия  консуматор в страната“. 

Според него това не е задължително хубаво. 

“Практиката в останалите държави показва, че в момента, в който дойде дейта центърът, цените на електроенергията драстично скачат,“ обясни той, защото съществува възможност инвеститорът да изкупи предлаганата на пазара електроенергия. Но и добави, че тези инвестиции са и добри, ако тези инвеститори отидат в Маришкия басейн и подпишат един дългосрочен 10-15 годишен договор с „Ей И Ес“ (AES), “Контур Глобал“, ТЕЦ “Марица Изток 2“ и така да  дадат хоризонт пред региона, като натоварят някоя от споменатите мощности. 

“Или трябва тези дейта центрове да отидат при генерацията и да сключат дългосрочни договори с генерацията, за да не повлияят на пазара, или да бъдат комбинирани с нов АЕЦ – 7 и 8 блок, за да можем на тази допълнителна нова консумация да ѝ се отговори с нова генерация,“ каза Делян Добрев и уточни, че тези инвеститори трябва да платят цената. “Чувам, че търсят цени 65-70 евро за 10-годишен договор. Но на тази цена цялата индустрия ще иска да има договори“. 

В резултат той заключи, че енергийното потребление ще нараства към 2040 година. Затова, според него трябва да се мисли в посока нови генериращи мощности или уплътняване на сега съществуващите мощности в Маришкия басейн. 

На форума участваха още министърът на енергетиката Жечо Станков, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, директорът на Програма „Енергетика и климат“ в ЦИД Мартин Владимиров.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА