Символично завръщане на османската военноморска мощ от XVI век. Така международни анализатори описаха историческото постижение на Турция, след като през април боен дрон Bayraktar TB3 стана първият в историята безпилотен самолет, който самостоятелно излетя и кацна на палубата на самолетоносач на TCG Anadolu. Събитието беше определено като технологичен пробив с ясно стратегическо послание за амбициите на Анкара да се утвърди като водеща военна сила в региона, пише Financial Times.

„Точно както нашите предци някога владееха моретата, днес вие, потомци на Барбарос Хайредин, отворихте вратите към новия свят“, заяви Селчук Байрактар, председател на компанията зад проекта Baykar (и зет на президента Ердоган), от палубата на самолетоносача, цитиран от Defense Turkey.

TB3 тежи един тон, има сгъваеми крила, подсилено шаси и обсег на действие над 2000 км. Първоначално проектиран за самолетоносачи от програмата F-35B, дронът беше преоборудван от турски инженери, след като беше изваден от програмата за изтребители. Точно заради това дронът е толкова важен за стремежа на Турция да заеме водеща позиция в сферата на високотехнологичната отбрана на световната сцена, отбелязва Army Recognition. Това, освен че е технологичен успех, е и демонстрация с политически и стратегически подтекст – Турция иска и е достатъчно подготвена да заеме водеща роля в сигурността на региона. Особено предвид факта, че напоследък европейските съюзници търсят стабилни партньори.

Неудобният, но незаменим партньор на Европа

Турция, която е членка на НАТО, успя да увеличи военната си мощ в момент, когато Европа все по-често започва да разчита на Анкара за защита на югоизточния фланг. Въпреки че напоследък се появиха някои тревожни сигнали за състоянието на демокрацията в страната заради управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, Западът като че ли се въздържа от критики. А това вероятно се дължи на факта, че Европа осъзнава стратегическата роля на страната в европейската сигурност и има нужда от добре въоръжен съюзник.

Източник: Капитал

Продажбите на автомобили в Европа с лек спад през април

Продажбите на Tesla в Европа отново отчитат спад с 49% през април в сравнение със същия период на миналата година. И това е на фона на увеличението в продажбите на електрически автомобили в региона с почти 28%. Спадът на компанията се дължи на конкуренцията от Китай, която също отчита ръст в продажбите, но и на политическите възгледи на Илън Мъск. В резултат пазарният дял на Tesla се сви почти наполовина – от 1.3% на 0.7%. Общите продажби на автомобили в Европа обаче остават горе-долу стабилни, с минимален спад от 0.3%, като електрифицираните модели (изцяло електрически (BEV), plug-in хибриди (PHEV) и хибриди (HEV) вече заемат почти 60% от всички регистрации в ЕС. Тази тенденция продължава да набира скорост въпреки американските мита върху автомобилния внос и забавянето на световната икономика. Сред най-големите пазари в ЕС са Испания и Италия, които отчитат ръст на продажбите със съответно 7.1% и 2.7%, докато във Франция и Германия има спад с 5.6% и 0.2%. Във Великобритания регистрациите на автомобили са намалели с 10.4%.

Dick’s Sporting Goods купува Foot Locker за 2.4 млрд. долара

Dick’s Sporting Goods обяви придобиването на конкурента си Foot Locker за 2.4 млрд. долара, а сделката има потенциала да промени динамиката в спортния сектор на САЩ. Ако бъде одобрена от регулаторите, обединената компания ще управлява над 3200 магазина и се очаква да реализира годишни приходи 21 млрд. долара. Nike, която е основният доставчик и партньор на двете компании, подкрепи сливането и подчерта, че „заедно те ще помогнат да се ускори растежът на индустрията“. През последните години Nike се оттегли от част от търговците на едро, но сега явно иска да възобнови стратегическите си партньорства. Например компанията планира да поднови продажбите си през Amazon. Сделката и промените в подхода на компаниите показват по-широките тенденции на консолидация и адаптация в спортния сектор.

Toyota мести производството на GR Corolla във Великобритания

Японската Toyota ще премести част от производството на спортния модел GR Corolla от Япония във Великобритания, като ще инвестира около 56 млн. долара в нова линия в завода си в Бърнастън. От средата на 2026 г. там ще се произвеждат 10 хил. автомобила годишно за износ към Северна Америка, за да се съкрати времето за доставки и да се отговори на високото търсене. Решението не е свързано с американските мита, твърдят от компанията, а цели по-добро използване на свободния капацитет на британския завод, който така или иначе вече произвежда базовия модел Corolla.

От средата на 2026 г. там ще се произвеждат 10 хил. автомобила годишно за износ към Северна Америка
Източник:
Reuters

ExxonMobil и Chevron в спор за нефтен проект за 1 трлн. долара в Гвиана

ExxonMobil и Chevron влязоха в съдебен спор, който ще се разглежда в Лондон, за контрола на огромното нефтено находище Стейбрук в Гвиана. Стойността на резервите там са до 1 трлн. долара. Exxon, която държи 45% от находището, твърди, че има право на един отказ да купи дела на Hess, която Chevron планира да придобие за 53 млрд. долара. Спорът се върти около тълкуването на договор, който дава на партньорите в проекта право да купуват дела един на друг, преди да го предложат на външни лица. Стейбрук е едно от най-печелившите нефтени находища в последните десетилетия, а прогнозите за печалбите на Exxon и партньорите ѝ от този проект надхвърлят 180 млрд. долара само за следващите 15 години. Резервите на Chevron обаче намаляват и компанията има нужда от придобиването, за да възстанови позициите си, докато Exxon защитава правата си. Решението на съда може да промени начина, по който се сключват бъдещи договори в индустрията, и да даде сериозно отражение върху пазарното влияние на двете компании.

Източник: Капитал

Това е добре, защото отдаването на инвеститорския ентусиазъм оставя на финансовия директор повече време да се фокусира върху другата ѝ отговорност. А когато става въпрос за начертаване на път към печалбата, бившата гребкиня от Оксфорд определено гребе срещу течението.

Трудният път

За OpenAI, както и за всеки стартъп, печеленето на пари включва няколко стъпки: привличане и задържане на най-умните кадри, създаване на нещо иновативно, превръщане на това нещо в търговски продукт, мащабиране на продажбите с минимализиране на разходите, докато паричният поток стане положителен. Въпреки напускането на няколко съоснователи OpenAI продължава да бъде магнит за таланти. Интелектуалната мощ на нейната технология е безспорна. Твърдението на Алтман, че най-новият ѝ модел o3, с подобрена способност за логическо разсъждение, демонстрира „гениално ниво на интелигентност“, трябва да се приеме с известна доза скептицизъм – но само с малка.

Именно на следващия етап започват проблемите за Сара Фраяр. За да разберем защо, разгледайте двамата по-богато оценени „родственици“ на OpenAI. Алгоритъмът за препоръки на ByteDance, който превръща TikTok и китайското му „сестринско“ приложение в бездънни капани за време на потребителите, може и да е станал малко по-завладяващ, отколкото когато дебютира през 2016 г. Ракетите на SpaceX пък са по-големи, по-надеждни и по-евтини в сравнение с първия им успешен полет през 2008 г. Но при нито една от двете компании основната технология не се е променила драстично – нововъведенията, като например сателитният интернет Starlink на SpaceX, играят по-скоро поддържаща роля. Тази стабилност е позволила и на двете компании да изградят продукти и с течение на времето бизнес модели около тях. Особено за ByteDance това се оказа изключително доходоносно – миналата година китайският гигант в социалните медии реализира нетна печалба 33 млрд. долара при приходи 155 млрд.

Бързи промени при иновациите

Причината, поради която OpenAI вероятно няма да може да последва този пример, се крие точно в онова, което най-силно вълнува нейните инвеститори – шеметното темпо на иновации в сферата на изкуствения интелект. Друго би било, ако напредъкът се случваше просто често. Проблемът за Фраяр е, че той често преобръща икономиката на компанията.

Част от тази турбулентност идва от конкурентите на OpenAI. През януари китайският стартъп DeepSeek изненадващо се появи с езиков модел почти толкова способен, колкото флагманския модел на OpenAI, но изискващ много по-малко енергийно интензивни чипове за трениране и използване. DeepSeek също така публикува кода си свободно, отворен за всеки, което намалява бариерите за навлизане в разработката на напреднали модели. Това размива конкурентното предимство на OpenAI, което досега се дължеше на достъпа до огромен изчислителен ресурс, осигурен от нейния технологичен партньор Microsoft. В допълнение, това ограничава възможностите ѝ да увеличава цените за ползване на своите модели, които могат да достигнат до 200 долара на месец за лиценз.

Конкуренцията, разбира се, е движещата сила на технологичния прогрес. Нищо не пречи на OpenAI да направи своите модели по-ефективни – включително като възприеме някои от идеите на DeepSeek. Проблемът е, че икономическите основи на бизнеса също се променят.

Източник: Капитал