Свържете се с нас

Икономика

Германия подкрепя процеса по присъединяване на България към еврозоната, заяви финансовият й министър Йорг Кукис

Германия продължава да подкрепя България по пътя й към еврозоната. Това заяви германският министър на финансите Йорг Кукис в блицинтервю за БТА в кулоарите на Пролетните срещи на Международния валутен фонд във Вашингтон в отговор на въпрос дали очаква страната ни да приеме еврото догодина.

По думите на Кукис има „някои статистически въпроси, свързани с инфлацията“, но той допълни, че неотдавна е имал възможност да разговаря с финансовия министър на България Теменужка Петкова, която е изразила увереност, че тези въпроси ще бъдат разрешени. Пред БТА германският министър също изрази оптимизъм за присъединяване на страната ни към еврозоната през 2026 година.

Следва текстът на блицинтервюто:

Г-н Кукис, очаквате ли България да стане част от еврозоната през следващата година?

– Условията и изискванията са ясни и Германия подкрепя процеса, свързан с присъединяването на България. Има някои статистически въпроси, свързани с инфлацията, които трябва да бъдат изчистени. 

Разговарях с министъра на финансите (Теменужка Петкова – бел. авт.) във Варшава, (където по-рано този месец се проведе неформална среща на финансовите министри и управителите на централни банки от ЕС в рамките на Полското председателство – бел. авт.), и тя беше оптимистично настроена, че България ще изпълни всички изисквания.

Вие самият оптимист ли сте за това?

– Ако българската страна е настроена така, то и аз искам да бъда оптимист.

/ЦМ/

Източник: БТА

Икономика

Министерството на земеделието и храните определи ставките за обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2024

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) определи ставките за подпомагане по интервенциите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2024, съобщиха от ведомството. 

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по интервенцията за подпомагане на доходите за плодове е в размер на 1836,07 лева за първите 30 хектара и 1224,06 лева на хектар за останалите допустими площи. 

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване ставката е в размер на 679,99 лева на хектар.

Стопаните, кандидатствали по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани), ще получат по 1993,43 лева на хектар за първите 30 хектара и по 1328,95 лева на хектар за останалите допустими площи. 

Ставките за подпомагане за зеленчуци (пипер) са в размер на 2265,52 лева на хектар за първите 30 хектара и 1510,35 лева на хектар за над 30-ия хектар.

По обвързано с производството подпомагане за зеленчуци (лук и чесън) за 2024 г. сумата е 1284,77 лева на хектар за първите 30 хектара и 856,52 лева на хектар за над 30-ия хектар. 

В рамките на интервенцията за обвързано производство за семена от картофи производителите ще получат по 1529,44 лева на хектар. 

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) е на стойност от 863,66 лева на хектар за първите 30 допустими хектара и 575,77 лева на хектар за останалите площи. 

По интервенцията за оранжерийно производство ставката е в размер на 16 007,13 лева на хектар. 

Субсидията по интервенцията за плодове и зеленчуци в планинските райони е 2375,48 лева на хектар. 

Плащането ще се извърши в сроковете, посочени в утвърдения индикативен график на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

БТА припомня, че директните плащания за Кампания 2024 започнаха през февруари с агроекологичните и биологични интервенции, свързани с животни и пчелни семейства. През март бяха извършени плащания по преходното национално доплащане за тютюн (ПНДТ), по интервенциите на площ, по които стопаните са заявили най-голям интерес (Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) и Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР). Очаква се деветте интервенции за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци да бъдат разплатени до края на април.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от доставчик на „Виваком“, е причината за затрудненията при услуги, съобщиха за БТА от оператора

Причината за техническите проблеми в мобилната мрежа на „Виваком“ (Vivacom) от тази сутрин е софтуерна актуализация на мобилната мрежа, извършена от доставчик на компанията, съобщиха за БТА от пресцентъра на мобилния оператор в отговор на запитване. От „Виваком“ посочват още, че работят за възможно най-бързото отстраняване на проблемите.

В резултат на това е възможно част от абонатите ни да са изпитвали затруднения при гласови обаждания и услуги за пренос на данни. Искрено се извиняваме за причиненото неудобство и работим приоритетно по пълното отстраняване на проблема и възможно най-бързо възстановяване на услугите, посочват от мобилния оператор.

БТА припомня, че тази сутрин на интернет страницата си „Виваком“ предупреди, че е възможно абонатите да изпитват временни затруднения с използването на мобилни гласови услуги и мобилен интернет. 

„Нашите екипи работят активно за възстановяване на нормалната работа на мрежата възможно най-бързо“, беше отбелязано в съобщението, но без да се посочва конкретен срок.

Председателят на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения Кирил Добрев съобщи, че комисията ще изисква официален доклад от Комисията за регулиране на съобщенията, която да извърши проверка по случая със затруднения с достъпа до услуги на „Виваком“, както и да бъдат обсъдени допълнителни мерки за подобряване на механизмите за превенция и реакция при сривове в критичната комуникационна инфраструктура на страната. 

/ИЦ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Нарастващият български публичен дълг не се използва за инвестиции, посочи евродепутатът Радан Кънев на дискусия в София

Политиката на България да не използва публичен дълг за инвестиции в посока развитие и модернизация на индустрията е грешна. Това посочи евродепутатът Радан Кънев, член на Комисията по околна среда в Европейския парламент (ЕНП), по време на дискусия на тема „Пактът за чиста промишленост: баланс между стремежа на Европа към устойчивост и пазарните реалности“. Събитието, което е организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, се провежда в столичния хотел „Хаят Риджънси“.

По думите му в контекста на Зелената сделка на Европейския съюз на национално ниво България е трябвало още в периода 2019-2020 година активно да работи за технологични иновации чрез мащабни инвестиции в изследвания и технологии.

Кънев посочи, че дори и това да звучи нереалистично за някои, една държава е толкова успешна, колкото големи са амбициите ѝ. Според него България трябва да преосмисли политиката си да не инвестира публичен дълг в посока развитие на индустрията у нас.

„Нарастването на българския публичен дълг, който все още е на много ниско ниво, няма инвестиционнен заряд в себе си. Аз не смятам, че поддържането на външен дълг в рамките на 15 или 18 процента е някакво вселенско благо. Ако видим как се развиха държавите, които през последните 20 години имат икономически ръст – те инвестираха публичен дълг“, каза Кънев.

„Към момента България категорично се въздържа от това и смятам че това е погрешна политика“, посочи евродепутатът.

Според Радан Кънев, Пактът за чиста промишленост не може да бъде разглеждан извън голямата рамка на Зелената сделка, тъй като това е едно естествено продължения и до голяма степен би следвало да бъде естествена корекция на събитията около ковид пандемията.

По думите на Кънев в резултат на събитията около непредвидената пандемия Зелената сделка е изгубила първоначалния си смисъл, тъй като по същество е трябвало да представлява мащабен план за публични инвестиции, който залага на чистите технологии като двигател на един нов растеж.

Според него мащабните публични инвестиции не са се случили, тъй като парите са отишли не в индустрията, а в правителствата.

„В крайна сметка сделката придоби доста перверзен вид – на индустрията бяха поствени много тежки условия за декарбонизация, бих казал някои от тях нереалистично тежки, а парите бяха дадени не на индустрията, а на правителствата“, каза Кънев.

В резултат на тези събития най-големите европейски компанни са поискали от Европейската комисия четири основни неща – опростени административни прецедури и разрешителни, публични инвестиции, политика за защита на европейската индустрия в рамките на международната търговия и достъпни цени на енергията, обясни Кънев.

Според него новите политики на ЕК като Компас за конкурентоспособност, Пактът за чиста промишленост и план за действие за достъпна енергия са продължение на Зелената сделка. По думите на Кънев обаче тези документи подсказват, че мащабните публични инвестиции навярно няма да се състоят.

По отношение на трудностите, които европейската индустрия изпитва с разрешителните режими, към момента няма предложение. Не е случайно че няма предложение, защото огромна част от проблемите са на национално ниво, добави Кънев.

По отношение на бъдещето на въглищните централи в България в контекста на декаронизацията, Кънев посочи, че според него определени ресурси трябва да бъдат поддържани като резерв.

В рамките на дискусията икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочи, че поставянето на секторни цели в рамките на ЕС, като забрана на автомобилите с вътрешно горене например, не изглежда разумна.

Според него търговията с въглеродни емисии е добър механизъм, който може да помогне на ЕС да постигне целите си за въглеродна неутралност, тъй като поставя обща рамка и правила за всички, за разлика от някои секторни цели.

По думите му, ако бъдат забранени автомобилите с вътрешно горене, тези емисии ще се пренесат в други сектори, тъй като заложената цел за декарбонизация остава същата.

Икономистът изрази мнение, че се наблюдава същият подход при определянето на бъдещето на енергетиката, тъй като, ако чисто регулаторно се посочи, че е необходимо производство на повече слънчева или вятърна енергия, то директно се посочват победителите и губещите.

Трябва да има поле за всички да се състезават, а не да посочваме кой е победител и кой губещ, добави той.

Целта на Пакта за чиста промишленост очертава конкретни действия за превръщане на декарбонизацията в двигател на растеж за европейските промишлени отрасли. Това включва понижаване на цените на енергията и създаване на качествени работни места и на необходимите условия за просперитет на предприятията, става известно от сайта на Европейската комисия.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 11 минути

Младеж на 18 години е задържан като заподозрян за извършване на интернет измами, съобщиха от полицията в Ловеч

Святпреди 11 минути

Ройтерс: Какви са предложенията за мирно споразумение за Украйна, представени от САЩ по време на разговорите в Париж

Балканипреди 13 минути

Сръбският президент Вучич ще посети САЩ в началото на май; очаква се да се срещне с американския президент Тръмп

Спортпреди 13 минути

Нападател на Палмейрас отбеляза рождения си ден с гол и неприятен инцидент

Българияпреди 15 минути

Политиките на сближаване в ЕС бяха във фокуса на дискусия на местната конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ в Троян (Обобщение)

Спортпреди 17 минути

Изабелла Шиникова приключи участие на полуфиналите на двойки на турнир по тенис в Египет

Святпреди 18 минути

САБА: Кувейтският фонд за арабско икономическо развитие и Международната организация по миграция ще отпуснат 1,5 милиона долара на Йемен

Европапреди 18 минути

Европейският нюзрум: Европа е залята от хибридни заплахи, особено от Москва

Обществопреди 19 минути

Стоян Братоев вече не е шеф на метрото

Българияпреди 24 минути

Общинските съветници в Каолиново приеха културния календар на общината за 2025 година

Святпреди 25 минути

Европейската комисия кани специалисти да се присъединят към консултативен съвет по киберсигурността в здравеопазването

Българияпреди 25 минути

Като по-добро от очакваното определи кметът Ерол Мюмюн изпълнението на оздравителната програма на община Кърджали

Святпреди 4 дни

Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна

Святпреди 3 дни

МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер

Икономикапреди 4 дни

Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията

Святпреди 4 дни

Президентът на Франция Макрон пристигна в отвъдморския департамент Майот

Бизнеспреди 4 дни

Питър Наваро – човекът зад митническата политика на Тръмп

Святпреди 4 дни

Индийският премиер се срещна с вицепрезидента на САЩ Ванс, за да обсъдят търговски въпроси

Бизнеспреди 3 дни

Може ли Тръмп да уволни председателя на Федералния резерв Джером Пауъл

Икономикапреди 4 дни

Започват пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд

Обществопреди 4 дни

Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката

Спортпреди 4 дни

Треньорът на Левски Хулио Веласкес: „Доминирахме във всички аспекти, показахме зрялост“

Святпреди 4 дни

„Ти Джи ком 24“: Последните мигове от живота на папа Франциск

Святпреди 4 дни

Одеса е атакувана с дронове, отекнаха взривове, съобщи кметът

Новини