Икономика
Геоикономиката трябва е новата съставка при формирането на политиките на централните банки в „новия свят“, заяви президентът на ЕЦБ Кристин Лагард

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард, заяви, че „навлизаме в нов свят – свят, в който хората формиращи политиките (централните банкери – бел. ред.) вече не могат да се ограничават само до традиционните икономически и финансови данни“, във своя реч по време на Четвъртата международна конференция по парична политика на централна банка на Финландия. В изказването си тя очерта как геополитическите сътресения и особено търговските войни вече променят разбирането за ролята на паричната политика в еврозоната.
Лагард подчерта, че в настоящата среда икономическите анализи трябва да включват и геоикономиката – концепция, описана от Едуард Лутуак като „смес от логиката на конфликта с методите на търговията“. Тя отбеляза, че това не е обикновена форма на протекционизъм, а използване на търговията като инструмент за влияние и надмощие.
„Тази година е първата година, в която самата Европа се оказва от страните засегнати от едно или друго търговски решение“, посочи Лагард. Това е резултат от високите американски мита – най-високите от времето на закона „Смут-Холи“ от 30-те години на миналия век, които преначертават глобалната търговия, водят до нарастваща несигурност и резки колебания във валутните курсове.
Въпреки първоначалните прогнози, ефектът от митата върху икономиката на еврозоната до този момент е по-умерен от очакваното. „Някои от тези предположения не се потвърдиха, защото митата не бяха изолиран икономически феномен, а симптом на по-широка геополитическа промяна“, обясни тя. Очакваше се ответните мерки на ЕС да доведат до повишение на вносните цени и да засилят инфлационния натиск, но те останаха ограничени. Наложените мита върху около 26 милиарда евро американски стоки бяха впоследствие замразени след постигане на споразумение.
Освен това, вместо очакваното обезценяване, еврото се е повишило с 13 на сто спрямо долара от началото на годината. „Това отразява по-широка преоценка на позицията на долара в глобалната финансова система“, каза Лагард. Повишението на курса е помогнало за ограничаване на вносната инфлация, но същевременно е оказало допълнителен натиск върху растежа.
Несигурността също не се е оказала толкова разрушителна, колкото се прогнозираше. Ефектите ѝ върху растежа са били частично компенсирани от засилените инвестиции в отбрана и нови търговски споразумения. „Правителствените инвестиции се очаква да добавят 0,25 процентни пункта към растежа между 2025 и 2027 г., компенсирайки около една трета от търговския шок“, заяви тя. ЕС е постигнал напредък с търговските договори с Меркосур и Мексико, а нови споразумения, които обхващат допълнителни 6 на сто от износа извън еврозоната, са в процес на преговори.
Лагард подчерта, че балансът на рисковете се е променил. Първоначалните опасения от тежки последици за растежа вследствие на митата сега изглеждат по-умерени благодарение на търговското споразумение със САЩ. „Преценихме, че рисковете за растежа са по-балансирани, тъй като вероятността от сериозни неблагоприятни сценарии се понижи“, посочи тя.
Що се отнася до инфлацията, рисковете остават „двустранни“, но анализите на ЕЦБ показват, че вероятността от рязко отклонение от основния сценарий е ограничена. Дори при подновяване на напрежението в търговията, прогнозният ефект върху инфлацията до 2027 г. е минимален. Повишените разходи за отбрана биха имали „само умерено въздействие върху инфлацията“, а ефектите от евентуални нови затруднения във веригите на доставки биха били ограничени, при разумни допускания, допълни Лагард.
В този контекст, ЕЦБ е в благоприятна позиция. „Търговските шокове не създават нови инфлационни напрежения, така че не сме изправени пред класическия политически компромис между забавящ се растеж и нарастваща инфлация“, подчерта Лагард. Това е позволило на ЕЦБ да намали основните лихвени проценти с общо 100 базисни пункта от декември насам.
Централната банка на еврозоната обаче остава в позиция. която да и позволи бърза реакция. „Не можем да се обвържем предварително с определен път на лихвите, независимо дали това означава действия или бездействие. Трябва да останем гъвкави и готови да реагираме според данните“, допълни Лагард.
В заключение тя припомни финландската концепция за „сису“ – вътрешна сила и упоритост в лицето на несигурността. „Намираме се на добра позиция днес, но тя не е гарантирана. Нашата задача е да я запазим – с гъвкавост, скромност и здрава опора в данните.“
Източник: БТА
Икономика
Печалбата на банковата система у нас нараства с 4,4 на сто до 2,5 млрд. лева към края на август, сочат данните на БНБ

Печалбата на българската банкова система нараства с 4,4 на сто на годишна база до общо 2,5 млрд. лева към края на месец август тази година, сочат данните на Българската народна банка.
През август 2025 г. активите на банковата система нарастват с 2,4 млрд. лв. (1,2 на сто) до 203,3 млрд. лв. През периода се увеличават кредитите и авансите (с 1,6 млрд. лв., 1.3 на сто) и дълговите ценни книжа (с 881 млн. лв., 2,5 на сто), като дяловете им в структурата на балансовите активи в края на месеца са съответно 63,7 процента и 17,7 процента (63,7 процента и 17,5 процента в края на юли).
Общите брутни кредити и аванси в края на август възлизат на 133 млрд. лв. и спрямо края на юли нарастват с 1,6 млрд. (1,3 на сто). Вземанията от кредитни институции отбелязват растеж с 571 млн. лв. (4,8 на сто) до 12,5 млрд. лв. Брутният кредитен портфейл се увеличава на месечна база с 1.0 млрд. лв. (0,8 на сто) до 120,1 млрд. лв.
Нарастват кредитите за домакинства – с 894 млн. лв., 1,7 на сто (в това число с 622 млн. лв. – обезпечените с жилищен имот), за други финансови предприятия – със 147 млн. лв. (1,6 на сто), и за сектор държавно управление – със 7 млн. лв. (0,6 на сто).
Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 37 млн. лв. (0,1 на сто). В края на август депозитите в банковата система възлизат общо на 171,8 млрд. лв., като спрямо края на юли нарастват с 2,1 млрд. лв. (1,2 на сто). Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 1 млрд. лв., 1,1 на сто), на нефинансови предприятия (с 1,2 млрд. лв., 2,4 на сто) и на други финансови предприятия (със 192 млн. лв., 4,8 на сто).
Намаляват депозитите на кредитни институции (със 183 млн. лв., 1,3 на сто) и на сектор държавно управление (със 177 млн. лв., 4,2 на сто).
Балансовият собствен капитал на банковата система към 31 август 2025 г. е 24,9 млрд. лв., с 272 млн. лв. (1,1 на сто) повече спрямо отчетения към 31 юли. Влияние за увеличението му оказва главно повишението на текущата печалба.
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за осемте месеца на 2025 г. възлизат на 418 млн. лв., с 38 млн. лв. (10 на сто) повече от начислените към 31 август 2024 година.
Източник: БТА
Икономика
Инвеститорите в центрове за данни трябва да сключват дългосрочни договори за ток, за да не повлияят на пазара на енергия, заяви членът на Комисията по енергетика в НС Делян Добрев

Крайното енергопотребление ще расте към 2040 година и това е обосновано от скоростта на навлизане на изкуствения интелект (ИИ) и центровете за данни, които са огромен енергиен консуматор. За да не повлияят тези центрове върху пазара на електроенергия инвеститорите ще трябва или да сключат дългосрочни договори с генериращите мощности или очакваното потребление на електроенергия да се уплътни с нови атомни мощности като 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това каза Делян Добрев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и член на Комисията по енергетика по време на провеждащата се кръгла маса „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ в столичния “Гранд Хотел Милениум“, с организатор от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Според неговата информация има проект за център за данни, чиято първа фаза предвижда консумация на 100 мегавата.
“Първа фаза за проект, който се говори в България е 100 мегавата консумация, следващите три години искат да увеличат мощността до 600- 700 мегавата, един консуматор,“ каза Добрев и припомни, че в момента най-големият енергиен потребител в страната е “Стомана Перник“ с обща консумация от 90 мегавата. “Значи в първата фаза дейта центърът ще е по-голям от най-големия консуматор в страната“.
Според него това не е задължително хубаво.
“Практиката в останалите държави показва, че в момента, в който дойде дейта центърът, цените на електроенергията драстично скачат,“ обясни той, защото съществува възможност инвеститорът да изкупи предлаганата на пазара електроенергия. Но и добави, че тези инвестиции са и добри, ако тези инвеститори отидат в Маришкия басейн и подпишат един дългосрочен 10-15 годишен договор с „Ей И Ес“ (AES), “Контур Глобал“, ТЕЦ “Марица Изток 2“ и така да дадат хоризонт пред региона, като натоварят някоя от споменатите мощности.
“Или трябва тези дейта центрове да отидат при генерацията и да сключат дългосрочни договори с генерацията, за да не повлияят на пазара, или да бъдат комбинирани с нов АЕЦ – 7 и 8 блок, за да можем на тази допълнителна нова консумация да ѝ се отговори с нова генерация,“ каза Делян Добрев и уточни, че тези инвеститори трябва да платят цената. “Чувам, че търсят цени 65-70 евро за 10-годишен договор. Но на тази цена цялата индустрия ще иска да има договори“.
В резултат той заключи, че енергийното потребление ще нараства към 2040 година. Затова, според него трябва да се мисли в посока нови генериращи мощности или уплътняване на сега съществуващите мощности в Маришкия басейн.
На форума участваха още министърът на енергетиката Жечо Станков, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, директорът на Програма „Енергетика и климат“ в ЦИД Мартин Владимиров.
Източник: БТА
Икономика
„Ай Ти Еф Груп“ АД става мажоритарен акционер в Клиър Лендинг“ АД

„Ай Ти Еф Груп“ АД става мажоритарен акционер в Клиър Лендинг“ АД , съобщава компанията „Клиър“.
С придобиването ITF става най-големият акционер в „Клиър“, изкупувайки дяловете на основателите, институционални инвеститори (вкл. Varengold Bank) и група физически лица. „Ен Ви 3“ (NV3) – фонд за дялово инвестиране, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 и управляван в България от Фонда на фондовете, запазва своето участие.
„Клиър“ е първата българска peer-to-peer (P2P) платформа – онлайн услуга, която свързва директно хора, които търсят финансиране (заематели), с хора, които искат да инвестират парите си (инвеститори), без посредничеството на традиционни банки., основана през 2015 година, посочват от „Ай Ти Еф Груп“.
Като стратегически инвеститор „Ай Ти Еф Груп“ не търси краткосрочна печалба от покупка и бърза препродажба, а цели дългосрочно развитие и позициониране на Klear като водеща платформа за алтернативно финансиране и инвестиции в България и региона, пише в съобщението.
Сергей Пантелеев е назначен за изпълнителен директор (CEO) в „Клийр“. Диян Георгиев е назначен за изпълнителен директор. Лоик Льо Пишу, основател и дългогодишен изпълнителен директор, напуска дружеството. Борис Илинов, част от екипа на „Клиър“ от създаването ѝ, поема отговорност за ресори „Финанси“ и „Продуктово развитие“.
На Българската фондова борса цената на акциите на „Ай Ти Еф Груп“ днес се качи до 6,35 лева едната. Преди година книжата на дружеството се търгуваха по 4,81 лева. През лятото компанията раздаде 0,3429 лева дивидент за 2024 година.
/СЛС/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“