Грузински съд осъди днес на до две и половина години затвор осем проевропейски демонстранти, обвинени в насилие по време на антиправителствените протести миналата година, предаде Франс прес.

Според грузински медии трима протестиращи са осъдени на две и половина години затвор, а останалите петима – на две години. Всички те бяха признати за виновни от съд в столицата Тбилиси за „организиране или участие в групови действия, които са нарушили обществения ред“.

Тези обвинения бяха повдигнати след поредица арести на опозиционни лидери, правозащитници и журналисти – репресии, които предизвикаха безпокойство и осъждане от няколко западни страни, отбелязва АФП.

Грузия, която е официален кандидат за членство в ЕС, бе изправена пред сериозна политическа криза след победата на партия „Грузинска мечта“ на парламентарните избори през октомври 2024 . Резултатът от вота бе отхвърлен от опозицията и предизвика големи протести.

Опозицията обвини партията, която замрази преговорите за членство в ЕС, в проруски авторитаризъм – обвинения, които бяха отхвърлени от правителството.

„Терор в Грузия – друга политически мотивирана присъда днес“, написа в социалната мрежа „Екс“ бившата президентка и опозиционен лидер Саломе Зурабишвили. „Това е ръководена от държавата репресия, която подкопава свободата, справедливостта и европейския път на Грузия“, добави тя.

Десетки хиляди хора излизаха по улиците на Тбилиси в продължение на месеци, но според протестиращите, атмосферата на репресии постепенно е довела до намаляване на броя на демонстрантите, посочва АФП.

Преди миналогодишните избори „Грузинска мечта“ обяви намерението си да забрани всички основни опозиционни партии.

Брюксел заяви, че отстъплението на Грузия от демокрацията я отдалечава от кандидатурата ѝ за членство в ЕС – цел, която е вписана в конституцията на страната и е подкрепяна от около 80% от населението според проучвания на общественото мнение.

САЩ и няколко европейски страни наложиха санкции на някои от лидерите на „Грузинска мечта“.

Източник: БТА

Китайският президент Си Цзинпин днес събра за първи път в Пекин своя руски колега Владимир Путин и севернокорейския държавен ръководител Ким Чен-ун, предаде Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че така Си е демонстрирал солидарност с държавите, които са отхвърлени от Запада заради ролята им във войната в Украйна – най-тежкия конфликт в Европа от 80 години. 

Китайският президент прие руския си колега в Голямата зала на народа, а след това – и в личната си резиденция, наричайки го свой „стар приятел“. 

Няколко часа по-късно бронираният влак на севернокорейския лидер Ким Чен-ун беше забелязан при пристигането на Централната гара в Пекин. Държавните медии в Северна Корея потвърдиха пристигането на Ким като показаха дъщеря му Джу Е, която го придружава. 

Джу Е, която южнокорейското разузнаване смята за най-вероятния наследник на Ким, прави своя дебют на международната сцена след години, през които се появяваше редом с баща си на големи вътрешни събития в Корейската народнодемократична република (КНДР). 

Си, Путин и Ким ще заемат централно място на мащабния военен парад утре по случай 80-годишнината от края на Втората световна война и победата на Китай във Втората китайско-японска война, където китайският президент ще изтъкне визията си за нов световен ред, докато политиката „Америка на първо място“ на президента на САЩ Доналд Тръмп натоварва западните съюзници, посочва Ройтерс. 

Като се изключи церемониалния аспект на срещите, анализатори наблюдават дали тримата лидери може да дадат сигнал за по-тесни отношения в областта на отбраната, предвид Договора за всеобхватно стратегическо партньорство, подписан от Русия и Северна Корея през юни 2024 г., и подобния съюз между Пекин и Пхенян, който може да промени съотношението на военните сили в Азиатско-тихоокеанския регион. 

Това би било удар за Тръмп, който се хвали с близките си отношения и с тримата лидери и изтъква своите заслуги за установяването на мир, докато войната между Русия и Украйна продължава вече три години и половина, отбелязва Ройтерс. 

В едва прикрита критика към своя съперник отвъд Тихия океан вчера, Си заяви на среща с лидерите на повече от 20 незападни държави: „Трябва да продължим да заемаме ясна позиция срещу хегемонизма и силовата политика“. Вчера Си проведе разговори и с индийския премиер Нарендра Моди, чиято страна е сред целите на Тръмп заради закупуването на руски суров петрол, което се смята за подпомагане финансирането на военните действия на Русия в Украйна. 

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт нарече срещата „показна“ и обвини Китай и Индия, най-големите купувачи на руски суров петрол, че са „лоши актьори“, подхранващи войната на Русия. 

На фона на разговорите между Путин и Си, руската компания „Газпром“ и Китайската национална петролна корпорация (CNPC) подписаха споразумение за увеличаване на доставките на газ и сключиха договор за нов газопровод, който може да снабдява Китай в продължение на 30 години. 

В момент, когато Тръмп е насочил погледа си към Нобеловата награда за мир, всяка нова концентрация на военна сила в Изтока, включваща Русия, ще предизвиква сигнал за тревога на Запад, отбелязва Ройтерс. 

„Тристранните военни учения между Русия, Китай и Северна Корея изглеждат почти неизбежни“, написа през март Йончън Ким, анализатор в базираното в САЩ Национално бюро за азиатски изследвания, като посочи как конфликтът в Украйна е сближил Москва и Пхенян. 

„Допреди няколко години Китай и Русия бяха важни партньори в налагането на международни санкции срещу Северна Корея заради ядрените и ракетни изпитания … (те) сега са потенциални военни партньори на КНДР по време на криза на Корейския полуостров“, добави той. 

Севернокорейският лидер предостави над 15 000 войници в подкрепа на войната на Русия в Украйна. През 2024 г. той също така посрещна руския президент в Пхенян – първата подобна среща на върха през последните 24 години – в ход, тълкуван като пренебрежение към Си и опит да се облекчи статута на Ким на парий чрез намаляване на зависимостта на Пхенян от Пекин. 

Около 600 севернокорейски войници са били убити, докато са се сражавали в полза на Русия в руската Курска област, сочат данни на южнокорейската разузнавателна агенция, която смята, че Пхенян планира ново разполагане на войски, отбелязва Ройтерс. 

Вчера Путин заяви на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в китайския град Тянцзин, че трябва да възстановен „справедливия баланс в сферата на сигурността“, кратко изложение на критиките на Русия към разширяването на НАТО на изток. 

В речта си пред ШОС Путин заяви, че Западът се е опитал да вкара Украйна в своята орбита, а след това да привлече бившата съветска република във водения от САЩ военен алианс. „За да бъде украинското споразумение устойчиво и дългосрочно, трябва да бъде елиминирана първопричината за кризата, която току-що споменах и която многократно съм споменавал и преди“, каза руският президент.

Утрешният парад в Пекин ще бъде най-голямото многостранно дипломатическо събитие за Ким Чен-ун, на което лидерът на Северна Корея някога е присъствал, като ще възможност на младия лидер да получи неявна подкрепа за ядрените си оръжия, които са обект на международни забрани, и да разшири дипломатическия си кръг. 

Преди да пресече границата с Китай рано днес, Ким инспектира нова производствена линия за ракети. 

Посещението му имаше за цел „да покаже статута (на Северна Корея) като ядрена сила“ точно преди „да застане редом до Си и Путин, което има за цел да подскаже подкрепата за КНДР като ядрена държава“, заяви Хон Мин, анализатор по въпросите на Северна Корея в Корейския институт за национално обединение. 

На Централната гара в Пекин Ким и дъщеря му бяха посрещнати от висши китайски представители, включително високопоставения функционер от Китайската комунистическа партия Цай Ци и китайския министър на външните работи Ван И, съобщиха севернокорейските държави медии. 

Планирането на всеки детайл е вложено и в китайския парад по случай „Деня на победата“, отбелязващ 80 години от победата във Втората китайско-японска война, като центърът на Пекин е затворен от седмици заради мерки за сигурност и контрол на трафика. 

Наред с представянето на най-модерното военно оборудване пред около 50 000 зрители, властите планират да пуснат по време на парада над 80 000 „гълъба на мира“. 

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА