Службите на Европейската комисия (ЕК) одобриха официално третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Промените бяха направени с цел подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България. 

От ведомството припомнят, че сред основните изменения в плана е създаването на нова агроекологична интервенция, която е под формата на многогодишен ангажимент и е насочена към използване на екологосъобразни земеделски практики. Финансирането й ще се осъществи чрез прехвърляне на 65 млн. евро от бюджета на интервенцията, насърчаваща практиките на интегрирано производство.

В интервенция „Биологично растениевъдство“ се повишава процентът на средното ниво на подпомагане за всички групи култури. В резултат на предложения от заинтересовани страни в интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаб инфраструктура в селските райони“ се увеличава максимално допустимата стойност на проекти за обществени площи от 100 000 на 500 000 евро. По този начин се осигурява по-ефективно финансиране на дейностите за подобряване условията на живот в селските райони.

За младите и нови земеделски стопани е въведен гратисен период за придобиване на професионални компетентности, както и възможност за назначаване на втори ръководител, ако кандидатът е жена и ползва отпуск по майчинство. В интервенцията „Инструменти за управление на риска“ интензитетът на подпомагане се увеличава до 70 процента за всички култури, за да бъде в съответствие с досега прилаганата държавна помощ за застраховане в земеделието.

По интервенцията „Подкрепа за оперативни групи в рамките на  Европейското партньорство за иновации (ЕПИ)“ се разширява допустимостта на партньори, включвайки висши училища по икономика. 

С одобрението се приема и прехвърлянето на част от неизползваните средства в рамките на секторните интервенции за пчеларство за 2025 г. 882 539 лв. ще бъдат разпределени към интервенции с повишено търсене, а остатъкът ще се използва за втори прием на заявления. 

От 2026 г. се облекчават изискванията за практикуване на подвижно пчеларство, увеличава се финансовата подкрепа за инвестиции в материални активи и се въвеждат нови допустими разходи за модернизация на пчеларските стопанства. 

Очаква се това да доведе до подобряване на условията в дейността на пчеларите, улесняване на достъпа им до финансиране и по-добра адаптация на сектора към климатичните и икономическите предизвикателства. Също така се увеличава и подкрепата за консултантски услуги по проектите. 

С Третото изменение на Стратегическия план се гарантира адаптиране към промените в европейското законодателство, постига се опростяване и по-голяма прецизност в условията по прилагането на интервенциите, изтъкват от Министерството.

Комитетът по наблюдение одобри трето изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. по време на шестото си заседание, съобщиха в средата на март от Министерството. „Предложените изменения са във връзка с подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите, насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България“, каза тогава ресорният заместник-министър д-р Лозана Василева и допълни, че предстои направените промени да бъдат изпратени за одобрение и до службите на Европейската комисия.

Източник: БТА

Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България беше открита в Бургас. Представители на правителството, Българската народна банка, държавни институции, местните власти, социални партньори и Европейската комисия подчертаха значението на плавния и прозрачен преход към единната валута. Министри и експерти акцентираха върху икономическите ползи от членството в еврозоната от 1 януари 2026 г. – стабилност на цените, защита на спестяванията, достъп до инвестиции, конкурентоспособност на бизнеса и улеснена търговия на вътрешния и европейския пазар.

Специално внимание беше обърнато на подготовката на институциите за обслужване на гражданите: българските пощи ще подпомагат обмена на левове в евро в над 2230 населени места, където няма банки, а БНБ е готова с логистика, техника и информационни материали. От своя страна местните власти и бизнеса ще осигурят диалог и подкрепа на обществото, а от Европейската комисия посочиха, че еврото е стратегическа инвестиция и символ на европейското единство, която носи трайни ползи и минимални рискове. 

В рамките на информационната кампания ще бъдат организирани редица срещи както във всички областни градове, така и в по-малките общини. По време на откриването на кампанията в Бургас министър-председателят Росен Желязков каза, че въвеждането на еврото трябва да бъде информиран и спокоен процес, който да не създава обществено напрежение. Тази кампания, както самото ѝ име подсказва, е информационна. Тя не е пропагандна и не цели да създава предварителни очаквания. Тя има за цел да разяснява, посочи Желязков. По думите му кампанията трябва ясно да обясни пътя към приемането на еврото, свързаните с него предизвикателства и очакваните от институциите трудности, както и начините, по които могат да бъдат смекчени евентуални негативни ефекти. 

С приемането на България в еврозоната постигнахме една стратегическа цел за страната – пълната ѝ интеграция в рамките на Европейския съюз, заяви министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя подчерта, че членството на страната ни в еврозоната е гаранция за икономическа и ценова стабилност, за повече инвестиции, за икономически растеж и за повишаване на доходите. По думите ѝ ключът към успеха за въвеждане на еврото е българските граждани, бизнесът и местните власти да получават обективна информация за всеки етап от процеса.

Енергетиката е най-близо до хората, защото ако тя не работи стабилно, няма какво да плащаме и в нашите домакинства. Запазването на регулирания пазар за битовите потребители гарантира устойчиво ниски сметки за електроенергия, каза министърът на енергетиката Жечо Станков. Той посочи, че държавата е демонстрирала стабилен подход за въвеждането на единната валута, като гарантира спокойствие на гражданите за техните доходи и спестявания. Ангажиментът на премиера, на цялото правителство, на държавните и общинските институции, както и на социалните партньори, е гаранция, че това, което предстои на 1 януари с въвеждането на еврото, ще бъде нещо добро и ще се случи по правилния начин. Това ще остане в новата българска история като положителна стъпка, каза Станков. 

Българските пощи ще имат ключова роля при обмяната на левове в евро в над 2230 населени места, където няма банкови клонове или банкомати, заяви министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Той съобщи, че вече са закупени и внедрени всички необходими технически средства – броячни машини, баркод четци, детектори за фалшиви банкноти, системи за видеонаблюдение и други. 

Южното ни Черноморие е ярък пример за това как сътрудничеството между местната власт, държавата и бизнеса може да създава качествен и конкурентен туристически продукт. Това коментира министърът на туризма Мирослав Боршош. По думите му кампанията е насочена към професионален, обективен диалог с бизнеса и местните власти. Министърът подчерта, че сектор туризъм отдавна е провел необходимите разговори с бизнеса и местните власти във връзка с присъединяването на България към еврозоната.

България вече премина етапа на политическите декларации по отношение на присъединяването към еврозоната. Сега централна роля заемат практическите действия. Онези конкретни стъпки, които ще определят доколко успешно ще бъде реализиран преходът към новата валута за икономиката, за бизнеса и най-вече за хората. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. По думите му бизнесът ще бъде сред основните бенефициенти при въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година – отпадат разходите за обмен, улесняват се трансакциите, намаляват се рисковете при търговията и се повишава конкурентоспособността.

С присъединяването си към еврозоната България става част от общност, в която близо 400 милиона граждани на 20 държави членки на ЕС използват еврото като национална валута, подчерта зам.-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов. Сред основните приоритети на министерството са двойното обозначаване на цените в левове и евро по ясен и четлив начин, спазването на правилата за превалутиране и закръгляване, наблюдението на движението на средните цени на основни стоки и услуги, както и контролът върху необоснованото им повишаване.

Еврото има трансформираща сила. Присъединяването към еврозоната е стратегическа инвестиция, както беше при присъединяването ни към ЕС преди 18 години. Това заяви ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова. Тя припомни, че днес 341 милиона души използват еврото, което е втората по мощ валута в света, символ на европейското единство и източник на икономически растеж. Ръководителят на Представителството на ЕК у нас отбеляза, че България ще се присъедини към еврозоната в момент на рекордно високо обществено доверие към зоната – 83 процента. 

Процесът на присъединяване към еврозоната е дълъг път, извървян с усилията на много партньори, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. По думите ѝ в следващите месеци ще се проведат множество събития почти във всички градове и населени места в страната, в които ще участват всички институции с отговорности по процеса на въвеждането на единната валута – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт, както и представители на бизнеса, синдикатите и гражданските организации.

За Бургас и региона е чест и привилегия именно от тук да започне националната кампания за въвеждане на еврото, заяви кметът на общината Димитър Николов по време на официалното откриване на инициативата в Международния конгресен център в крайморския град. Той подчерта, че Бургаски регион има важна роля в националната икономика, тъй като около 70 на сто от летните туристически продукти се развиват в областта. „Голяма част от туристите, които посещават региона, идват от държави, където отдавна е въведена единната европейска валута. Това ни поставя една крачка напред в работата с еврото, но предстоят детайли и специфики, които е важно да бъдат разяснени“, каза Николов. 

Източник: БТА

Министерството на земеделието и храните започва трети прием на заявления за подпомагане по интервенция „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., съобщиха от ведомството.

Целта е да се насърчи социалното приобщаване и да се подобри качеството на живот в селските райони чрез подобряване на транспортната свързаност между населените места, повишаване на енергийна ефективност на обществените сгради и модернизация на водопроводната и уличната мрежа.

Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ по интервенцията е определен за всеки кандидат, съгласно Приложение № 3 „Списък с бюджети съгласно Методика за определяне на гарантирани бюджети за общините в обхвата на дефиницията за селски райони“ от Условията за кандидатстване.

В рамките на третия прием общините, които са подали заявления за подпомагане в проведените през годината два приема, ще имат възможност да кандидатстват с проекти на стойности до запълване на определения за тях гарантиран бюджет. Тези от тях, които не са участвали в предходните два приема, ще могат да подготвят и подадат заявления за подпомагане до максималната стойност на определеният за тях гарантиран бюджет. 

Приемът ще бъде отворен до 16 януари 2026 г., като подаването на заявленията за подпомагане по интервенцията ще бъде изцяло по електронен път чрез Системата за електронно управление (СЕУ).

За улеснение на кандидатите е изготвено и Ръководство за подаване на заявления за подпомагане по интервенциите от Стратегическия план, което е налично в СЕУ. 

Разяснения по Условията за кандидатстване могат да се искат до три седмици след началото на приема, като запитванията се подават чрез СЕУ, с ясно посочване на името на приема, информират от Министерството.

Вторият прием на заявления за подпомагане по интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаби инфраструктура в селските райони“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (2023-2027 г.) беше отворен на 2 май. Бюджетът по интервенцията е в размер на 1 млрд. лева. Средствата са разпределени под формата на гарантирани бюджети за всяка една от 215-те общини на територията на селските райони на страната.

Източник: БТА