Австрийските граждани възприемат папата по-скоро като морален авторитет, а не като политическа фигура, предаде австрийската агенция АПА, като се позова на проучване на института „Галъп“ и агенция Катпрес.

Според 62% от участниците в анкетата папата има малко влияние на международната сцена, като 71% смятат, че водачът на Римокатолическата църква е „символ за универсални ценности като свобода, човешко достойнство и солидарност“.

Четиресет и пет процента от анкетираните биха искали новият папа Лъв XIV да въведе реформи и да модернизира Католическата църква. В същото време 34% се застъпват за постигането на баланс между традиции и модернизация, докато 9 на сто предпочитат запазването на традиционните структури във Ватикана. 

Според изследването желание за реформи изразяват най-вече бивши католици, както и хора, които биха се отказали от Църквата. Католическите официални празници обаче събират голяма подкрепа: 80% са против премахването им – независимо от вероизповеданията.

Интересът към избора на папа е бил слаб: Само 36% са следили с интерес конклава, а 63% не са се интересували. В анкетата са участвали 1000 души на възраст над 16 години.

Църквата като пазител на исторически и културни ценности

Въпреки че само около една трета (34%) от цялото население би забелязало, ако неделната меса не се състои, Католическата църква се радва на широка социална подкрепа в Австрия, сочи проучването.

Така например 61% имат положително или неутрално отношение към нея. На въпроса „Можете ли да си представите Австрия без Католическата църква?“ 59% отговарят с „Не“, а 31% – с „Да“.

Приносът на Църквата за опазването на историческите и културните ценности и поддържането на традициите се оценява положително – съответно от 83 и 81 процента.

Три четвърти от анкетираните подчертават формиращата роля на църквата в историята и идентичността на страната. Също толкова хора виждат в нея важна подкрепа за нуждаещите се, 72% признават ролята ѝ в житейски кризи, а 61% – ангажираността ѝ със социалната справедливост.

Източник: БТА

Германия и съюзниците ѝ са решени да защитават цялата територия на НАТО, каза днес германският канцлер Фридрих Мерц при посещението си във Вилнюс по повод разполагането на германска бронирана бригада за укрепване на източния фланг на алианса, предаде Ройтерс.

До посещението се стига в момент, когато лидерите на членовете на алианса се готвят да се срещнат през идния месец, за да определят нови цели за попълване на пропуските в техните способности и да обсъдят въпроса колко да изразходват за отбрана след нахлуването на Русия в Украйна.

„Ситуацията със сигурността на страните в района на Балтийско море остава много напрегната“, заяви Мерц, застанал редом до литовския президент Гитанас Науседа, съобщи ДПА.

„Разполагаме тази бригада, за да защитаваме целия източен фланг на НАТО“, каза Мерц. Науседа нарече посещението на Мерц „важен сигнал“.

„Заедно с партньорите ни сме решени да защитаваме територията на алианса срещу всяка агресия. Сигурността на съюзниците ни в района на Балтийско море е и наша сигурност“, каза Мерц пред журналисти.

„Европейските отбранителни способности трябва да бъдат укрепени в дългосрочен план и отбранителната ни индустрия трябва да разшири капацитета си“, посочи Мерц по повод целите на предстоящата среща на върха.

Усилията за увеличаване ангажиментите на НАТО са подложени на натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп, който се оплаква, че САЩ поемат твърде голяма част от средствата за европейската сигурност, отбелязва Ройтерс. Агенцията цитира думите на Мерц, че Германия масирано инвестира в своите войски у дома, наред с разполагането на стотици военнослужещи на Бундесвера в Литва.

Канцлерът на Германия подчерта също така значението на единството на НАТО срещу руската агресия. „Ние заставаме твърдо до Украйна, но също така сме заедно и като европейци, играем и като отбор със САЩ, когато това е възможно“, добави Мерц.

Германската армия открива нови хоризонти с постоянното разполагане на свое подразделение в чужбина. Досегашните базирания бяха на временни. Този ход беше предприет в отговор на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 година.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА