Единният пазар на ЕС е могъщ икономически инструмент, но все още не е достигнал пълния си потенциал. За да се случи това, са необходими силна координация на политиките и инвестиции, насочени към задълбочаване на интеграцията му, които да бъдат подкрепени от силен бюджет. Това посочиха експертите от Международния валутен фонд (МВФ) Джей Йо и Александра Фотиу на започналите днес годишни срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. 

Растежът на компаниите в Европа и възможностите им да се възползват напълно от потенциала на единния пазар се възпрепятстват от различните национални регулации и правни режими, труден достъп до финансиране, бюрократични пречки пред наемането на служители от други държави в ЕС и високите и непредвидими цени на енергията, сочат анализите на експертите на МВФ.

За преодоляването на тези пречки могат да се очертаят четири ключови области за реформа не само на общоевропейско, но и на национално равнище, отбелязват Йо и Фотиу.

На първо място се препоръчва разработване на единен правен режим, който да надгради националните и да улесни разрастването на компаниите. Ключово е също така подобряване на достъпа до финансиране чрез насърчаване на участието на венчърен капитал и улесняване на регулациите, насочени към инвеститорите, наред с намаляване на зависимостта от банково финансиране, което не обслужва добре малките иновативния компании. По-благоприятна среда за работа на бизнеса може да бъде създадена и чрез улесняване на мобилността на работната сила, например посредством дигитализация на признаването на професионалните квалификации и улесняване на прехвърлянето на социални и трудови права между държавите членки. Повишаване на енергийна сигурност и намаляване на цените на енергията същевременно може да се постигне чрез инвестиции в енергийна инфраструктура и възобновяеми енергии, както и в разширяване на трансграничните електропреносни мрежи. 

Според анализите на експертите от МВФ тези реформи могат да увеличат брутния вътрешен продукт на ЕС с най-малко 3 процента за следващото десетилетие при очакван растеж в момента около 1 процент, макар че според аналитичните модели ползите вероятно ще се усещат в различна степен в отделните държави. 

За постигането на тези цели многогодишният бюджет на ЕС, закрепен в многогодишната финансова рамка (МВФ), е основополагащ инструмент за подкрепа и координация на националните реформи и инвестиции, както и начин да се подсигури финансирането на обществените блага. 

Експертите на МВФ препоръчват в следващата МФР, която трябва да обхване периода от 2028 до 2034 г., да бъдат удвоени инвестициите в общоевропейски обществени блага като отбрана, чиста енергия и иновации – от 0,4 до 0,9 процента от европейския БВП, което би изисквало значително увеличаване на бюджета, ако не се съкращават вече съществуващи програми. Дори това значително увеличение обаче няма да покрие общите нужди от инвестиции в Европа, оставащата част от които ще трябва да бъде покрито от други източници, включително от частния сектор, според анализите на МВФ. 

За максимална ефективност на европейската подкрепа освен това се препоръчва финансирането да бъде обвързано с резултатите, вместо да се базира на критериите за допустимост, както и да модернизира общоевропейската стратегия за финансиране, например да се прибягва до съвместно поемане на дълг като редовна стратегия за финансиране или намиране на нови източници на приходи като приходи от търговия с въглеродни емисии или евентуални такси за използване на трансгранична инфраструктура. 

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА