Основните индекси на Нюйоркската фондова борса откриха сесиите си възходящо, ден след като S&P 500 и Nasdaq достигнаха рекордни върхове при затварянето вчера, предаде Ройтерс. Инвеститорите следят внимателно и изказванията на водещи представители на Управлението за федерален резерв (УФР), които може да окажат сериозно влияние върху очакванията за водената парична политика от централната банка. След положителното си начало обаче водещите бенчмаркове обърнаха посоката и минаха в зоната на загубите. 

Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average спада с 43,51 пункта, или 0,09 на сто, до 46 651,7 пункта към 17:50 часа българско време.

Широкият индекс S&P 500 губи 6,43 пункта, или 0,1 на сто, до 6733,85 пункта.

Технологичният Nasdaq Composite изтрива 23,709 пункта, или 0,1 на сто, до 22 917,958 пункта.

Търговците очакват УФР да намали основната лихва с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) на срещата си по-късно този месец, заради поредица от доклади от миналата седмица, предполагащи отслабване на пазара на труда.

Акциите на производителя на полупроводници  Ей Ем Ди (AMD) поскъпнаха с 3,9 на сто след ръст от 23,7 на сто в сесията предния ден, след като компанията обяви сделка с „ОупънЕйАй“ (OpenAI), която ще използва чиповете й за ИИ инфраструктура.

Книжата на американския производител и търговец на бира „Констълейшън Брандс“ (Constellation Brands), собственик на марката „Корона“ (Corona), поскъпнаха с 3,3 на сто, след като отчете по-нисък от очаквания спад в продажбите през второто тримесечие.

Акциите на „Тесла“ (Tesla) поевтиняха с 0,8 на сто преди събитие, на което се очаква да бъде представена по-достъпна версия на най-продавания си автомобил с повишена проходимост (SUV) „Модел Уай“ (Model Y).

Книжата на Ай Би Ем (IBM) поскъпнаха с 4,6 на сто, след като компанията обяви партньорство със стартъпа за изкуствен интелект „Антропик“ (Anthropic).

Източник: БТА

Основни въпроси, свързани с процеса по въвеждане на еврото като национална валута в България, доверието на гражданите, отражението върху културния и туристическия сектор и ролята на институциите бяха обсъдени по време на информационна среща в Габрово, организирана от Министерството на финансите. В събитието участваха представители на държавни и местни институции, експерти от банковия и застрахователния сектор, синдикални организации и граждани.

С напредването на информационната кампания за въвеждане на еврото в България гражданите стават по-информирани и по-уверени, каза зам.-министърът на финансите Методи Методиев, който откри и модерира днешната информационна среща. По думите му проучванията на обществените нагласи показват повишено доверие, като все повече хора възприемат въвеждането на еврото като добре подготвен и структуриран процес.

Кметът на община Габрово Таня Христова подчерта, че въвеждането на еврото е общо усилие на държавата, на общините, на бизнеса, на гражданите и изисква координация. Ние вярваме, че тя ще бъде осигурена на най-високо ниво, каза тя. Въвеждането на еврото като официална валута на нашата държава не е само технически въпрос. За да се случи по успешен начин, това трябва да е скрепено с истинско доверие, последователност, професионализъм и задължително с участието и подкрепата както на държавата, така и на местните власти, ангажираност от страна на бизнеса и на всички граждани, посочи кметът.

Въвеждането на еврото е голяма промяна, но тя води до голяма възможност за повече сигурност, за повече предвидимост и за по-стабилно развитие в културния сектор, каза министърът на културата Мариан Бачев. Той уточни, че двойното обозначаване на цените, което действа от 8 август, не е основание за повишаване на цените на културните услуги и продукти, като всяко увеличение трябва да се обосновава с реални икономически фактори и да бъде прозрачно.

Според зам.-министъра на туризма Павлин Петров с въвеждането на еврото като национална валута България ще се позиционира още по-добре в европейското семейство като дестинация за туризъм. Според него единната валута ще улесни пътуванията и плащанията и ще насърчи растежа в сектора.

Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев изрази увереност, че всички страхове от въвеждането на еврото ще бъдат преодолени още един-два месеца след 1 януари 2026 година, след което ще ни остане да комбинираме ползите. Той посочи, че влизането на страната ни в еврозоната не е автоматичен път към благоденствие, но е възможност. Тази възможност зависи от нас и ако се ползваме от нея, резултати ще има, подчерта Дончев. 

Главният касиер на Българската народна банка Стефан Цветков представи презентация на новите евробанкноти и монети и очерта ползите от въвеждането на еврото. Еврото е платформа за растеж, но и за доверие, и за по-голяма сигурност, заяви той. 

В рамките на втория дискусионен панел бяха разяснени различни аспекти от процеса по въвеждане на еврото, които засягат физическите и юридически лица. Експерти от Министерството на финансите, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт, банковия и застрахователния сектор отговориха на въпроси на гражданите и дадоха допълнителни разяснения.

В края на дискусията специалистите отговаряха на въпроси на граждани и дадоха допълнителни разяснения по дискутираните теми. 

Източник: БТА

Засиленото търсене на продукти, свързани с изкуствения интелект (като чипове, сървъри и телекомуникационно оборудване), както и увеличението на вноса в САЩ преди въвеждането на по-високи мита от администрацията на президента Доналд Тръмп, поддържат стабилна световната търговия със стоки през 2025 г., но перспективите за 2026 г. се влошават, прогнозира днес в свой доклад Световната търговска организация (СТО), цитиран от Франс прес.

През тази година СТО няколко пъти промени своите прогнози заради несигурността около въздействието на новите тарифи, наложени от Тръмп, посочва АФП.

Според новите прогнози на Световната търговска организация обемът на световната търговия със стоки се очаква да нарасне с 2,4 на сто през тази година (спрямо прогноза от 0,9 на сто през август).

В същото време прогнозираният растеж за 2026 г. е ревизиран надолу до 0,5 на сто (спрямо прогнозата през август за ръст от 1,8 на сто). Прогнозира се растежът на износа на услуги в световен мащаб да спадне от 6,8 на сто през 2024 г. до 4,6 на сто през 2025 г. и до 4,4 на сто през 2026 г.

„Устойчивостта на търговията през 2025 г. се дължи в голяма степен на стабилността, осигурена от многостранната търговска система, основана на правила“, коментира в изявление Нгози Оконджо-Ивеала, генерален директор на СТО.

„Настоящите смущения в световната търговска система са призив за действие към държавите, за да я преосмислим и да изградим заедно по-здрави основи, водещи към по-голямо благосъстояние за всички“, добави тя.

Според икономисти на СТО ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да достигне 2,7 на сто през 2025 г. и 2,6 на сто през 2026 г.

От встъпването си във втория президентски мандат през януари президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе на няколко етапа нови допълнителни мита върху внасяните в страната стоки.

Администрацията на Тръмп наложи основна ставка от 10 на сто на всички държави, като за някои от тях, чиито износ към САЩ надвишава американския внос от тези държави, са определени значително по-високи ставки.

Президентът на САЩ си постави за цел да възроди американската промишленост чрез протекционистка политика, която представлява пълен обрат спрямо досегашната политика на Вашингтон, насочена към поддържане на отворена икономика.

През април СТО прогнозира, че обемът на световната търговия със стоки е възможно да спадне до 1,5 на сто през 2025 г., в зависимост от водената търговска политика на Доналд Тръмп.

„Умереният отговор на страните на промените в митата“ спомогна за предотвратяване на спад в обема на търговията, отбеляза Нгози Оконджо-Ивеала.

Други фактори също са подпомогнали световната търговия да устои – увеличението на разходите за продукти, базирани на изкуствен интелект, увеличеният внос в САЩ преди покачването на митата и силният обмен между други държави, особено между развиващите се икономики, добави тя.

„Юг-юг търговията“ (търговията между развиващите се страни, различни от Китай) е нараснала с 8 на сто в стойностно изражение през първата половина на 2025 г., в сравнение с 6 на сто за световната търговия като цяло, уточни СТО. Търговията „юг-юг“, включваща партньори, различни от Китай, нараства дори по-бързо – с около 9 на сто.

Въпреки това, с влизането в сила на по-високите мита през август, икономисти от СТО очакват негативните ефекти върху търговията да се усетят през 2026 г.

Източник: БТА