Проблемът настъпва, когато вниманието ѝ е насочено другаде или когато темата е твърде поляризираща. Тогава се разкрива лидерския вакуум под нея. Националните столици се оказват без компас, а ако Урсула фон дер Лайен не вземе нещата твърдо в свои ръце, изглежда, никой друг в Брюксел няма нито смелостта, нито политическата тежест да доведе една инициатива докрай.

Нейната сила – централизираното ръководство – се оказва и най-голямата слабост на ЕС, оставяйки го да изглежда нерешителен и реактивен на световната сцена. „Ако нямаме единен глас по тази тема, нямаме глас на световната сцена. Така че това определено е много проблематично“, коментира по темата „Израел“ и върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

Европа изглежда все по-сама и е абсолютно зависима от САЩ за континенталната си отбрана. Речта на Съюза е момент не само да се повтори значението на сътрудничеството с Украйна, но и да се поеме ангажимент за увеличаваме военния произдодствен и иновационен капацитет, както и възможност за проектиране на сила извън границите на ЕС. Пари за муниции, европейски военно-инудстриален комплекс, военна мобилност и нови структури за вземане на кризисни решения. Това е от изключителна важност за Република България по отношение физическата ни сигурност, както и инвестиционен потенциал в страната ни.

Бюджетът, който може да предизвика паника на борда

Сякаш всички тези фронтове не са достатъчни, на хоризонта се задава и битката, която има потенциала наистина да обърне каруцата на втория мандат на Фон дер Лайен – бюджетът на ЕС. Недоволството сред държавите членки расте с всеки изминал ден. Идеята за нов общ европейски заем за финансиране на отбраната и Украйна се посреща с леден отпор от фискално консервативните столици. „Целият икономически и социален модел на ЕС е директно застрашен отвън и отвътре.

В същото време държавите в блока са бесни от плановете за орязване на средствата за традиционни политики като кохезията и селското стопанство. Празните приказки за „нови собствени източници“ на приходи без никакви реални действия само наливат масло в огъня. Тази токсична комбинация вече доведе до все по-силни шушукания в коридорите на Брюксел за нов вот на недоверие към Фон дер Лайен до края на годината. Източници от собственото й политическо семейство – Европейската народна партия (ЕНП), признават, че търпението се изчерпва. Подкрепата им може и да не бъде оттеглена официално, но липсата на ентусиазъм може да се окаже достатъчна, за да тласне недоволните социалисти и либерали към по-силно съпротивление.

Източник: Капитал

По неофициални оценки SpaceX ще трябва да прави между 10 и 20 полета с танкери за презареждане, преди да изпрати спускаемия апарат към Луната. Провал дори само на един или два полета с гориво може да доведе до провал на цялата мисия, а евентуална експлозия ще създаде гигантски облак от опасни космически отпадъци, които обикалят планетата и застрашават бъдещите космически полети. Тук е важно да е отбележи пак, че технологията за трансфер на гориво в орбита е изпробвана само в тестови условия, но не между два космически кораба и в мащаби, включващи тонове втечнен кислород и метан.

Отделно от това съхранението на горивото в Космоса за по-дълъг период също само по себе си е проблем, който компанията на Мъск ще трябва да реши. Въртейки се около Земята, орбиталната „бензиностанция“ ще бъде подложена на екстремни вариации в температурата, когато бъде изложена на пряка слънчева светлина без защита от земната атмосфера. Това вероятно ще предизвиква изпаряване на част от втечненото гориво, което евентуално ще трябва да бъде изпускано, освен ако не бъде разработена технология за обратното му втечняване или за радикално ефективна термоизолация на космическия апарат.

Също така безопасното кацане на ракета с височина на 15-етажна сграда на повърхността на Луната само по себе си ще е инженерно предизвикателство. За разлика от „земната“ и „марсианската“ си версия този вариант на Starship няма да има аеродинамични повърхности, с които да се забавя (тъй като тук няма атмосфера), и ще трябва да прави това със собствените си двигатели. Премахването на стабилизаторите ще спести тегло, но за сметка на това ще трябва да бъдат добавени сгъваеми „крака“ за кацане, защото на Луната закономерно няма и кула с щипки, която да хващат кораба. Също така ще бъдат добавени още двигатели в средата на корпуса на Starship, защото от SpaceX се опасяват, че реактивната тяга от космическите двигатели Raptor може да предизвика облак от опасни отломки, които да повредят апарата.

Космическата индустрия е (умерено) песимистична

Според повечето космически анализатори компанията на Мъск е способна да се справи с всички тези предизвикателства. Големият въпрос е може ли да го направи преди средата на 2027 г., за когато е насрочено кацането на Луната в рамките на мисията Artemis III. И ако отговорът е „не“, тогава възниква следващият въпрос: възможно ли е всичко това да се случи, преди евентуално Китай да забие своя флаг на земния спътник в края на настоящото десетилетие?

Източник: Капитал

Какво ще реши Върховният съд

Както сигнализира Тръмп, топката вече е във Върховния съд – институция с консервативно мнозинство, в която шестима от деветимата съдии са назначени от републикански президенти, включително трима лично от Тръмп. Това на свой ред увеличава вероятността той да получи подкрепа.

„Тарифите бяха позволени да се използват срещу нас от безразсъдни и безотговорни политици“, написа Тръмп в Truth Social. „Сега, с помощта на Върховния съд на САЩ, ще ги използваме в полза на нашата нация и ще направим Америка отново богата, силна и мощна!“

Но съдът неведнъж е спирал президентски инициативи, които надхвърлят законовите рамки. При Байдън например именно тук паднаха решенията за ограничаване на въглеродните емисии и опрощаването на студентски дългове.

Ако върховните съдии потвърдят апелативното решение, митата ще отпаднат, а милиарди долари приходи може да подлежат на връщане. Ако решението бъде отменено, Тръмп ще получи силен, но и рискован инструмент – възможността той да налага мита без съгласието на Конгреса.

Източник: Капитал