Заплатите на мениджърите в най-големите британски компании, котирани на борсата, са достигнали нов рекорд, като все повече фирми от индекса FTSE 100 са платили на най-висшите си мениджъри поне 10 милиона британски лири (13,5 милиона долара), показва анализ, цитиран от ДПА.

Средната заплата на главните изпълнителни директори на компаниите, чийто акции са включени в индекса FTSE 100, е била 4,58 милиона британски лири през финансовата 2024-2025 година. Това е увеличение с 6,8 процента в сравнение с предходната година и най-високото ниво на заплащане, отбелязано досега, сочи най-новият доклад на мозъчния тръст „Хай пей сентър“ (High Pay Centre).

Това е четвъртата поредна година, в която главните изпълнителни директори получават рекордна сума. 

Данните сочат също така, че средно главен изпълнителен директор на компания от индекса FTSE 100 сега получава 122 пъти повече от средната заплата на служител на пълно работно време във Великобритания. 

В индекса на 100-те най-големи публични компании в Обединеното кралство има 13 дружества, които плащат на своите главни изпълнителни директори 10 милиона британски лири или повече – увеличение спрямо 10 дружества през миналата година.

Сред най-високоплатените шефове във Великобритания е главният изпълнителен директор на фармацевтичния гигант „АстраЗенека“ (AstraZeneca) Паскал Сорио, който е получил заплата в размер на 14,7 милиона британски лири през 2024 година.

Питър Дилнът, главен изпълнителен директор на аерокосмическия гигант „Мелроуз индъстриз“ (Melrose Industries), е спечелил 45,5 млн. бр. лири миналата година под формата на заплата и бонуси. През април акционерите на концерна отхвърлиха споразумения за възнаграждения на директорите му на стойност 200 млн. бр. лири.
 
Същевременно заплатата на Туфан Ергинбилгич, главният изпълнителен директор на „Ролс-Ройс“ (Rolls-Royce), е била намалена с почти 10 милиона британски лири през 2024 г., като общата сума възлиза на 4,1 милиона британски лири благодарение на по-малко награди под формата на акции.

Средната заплата на мениджърите на компаниите от индекса  FTSE-100 е била 5,91 милиона британски лири през 2024-2025 г., установява също така проучването на „Хай пей сентър“. 

Това представлява ръст от 15,4 процента в сравнение с предходната година, като надминава предишния рекорд от 5,79 млн. британски лири, поставен през 2017-2018 година.

Девет компании са били ръководени от жени през цялата финансова година, като средната им заплата е възлизала на 3,27 млн. британски лири.

Изследователската компания призова за премахване на „прекомерните разходи за най-високоплатените служители“ във водещите британски фирми чрез реформи в правилата за определяне на заплатите в корпорациите.

Това може да стане чрез мерките, заложени в правителствения законопроект за трудовите права, които ще гарантират на профсъюзите разумен достъп до работните места, и нови правила, изискващи от компаниите системно да оповестяват заплатите на най-високоплатените си служители.

Източник: БТА

Броят на регистрациите на нови компании в ЕС през второто тримесечие на 2025 г. се увеличава с 4,6 на сто спрямо първото тримесечие на годината, когато е отчетен спад от 5,5 на сто, отчита Евростат. 

За същия период подадените декларации за фалит от компании нарастват с 1,7 на сто спрямо периода януари-март 2025 г., когато спадът е бил 0,3 на сто.

Новорегистрираните компании през второто тримесечие на 2025 г. се увеличават във всички сектори на икономиката спрямо предходното тримесечие с изключение на промишлеността, където не се отчита промяна. Най-висок ръст се наблюдава в секторите на транспорта – 13,1 на сто, информацията и комуникацията – 8,2 на сто и при финансовите услуги – 5,2 на сто.

През второто тримесечие на годината броят на подадените декларации за фалит на компании се различава в отделните сектори на икономиката.

Броят на фалитите се увеличава в 4 сектора, докато в други 4 регистрира намаление. Най-голямо увеличение е регистрирано в сектора на информацията и комуникациите – 13,6 на сто и строителството – 8,1 на сто, докато най-голямо намаление на фалитите е регистрирано в секторите на хотелиерството и ресторантьорството – 7,5 на сто и търговията – 3,7 на сто.

Най-голямо увеличение на новите компании сред страните членки на ЕС през второто тримесечие на 2025 г. спрямо първите три месеца на годината е регистрирано в Нидерландия (57,7 на сто), Испания (27,6 на сто) и Румъния (19 на сто). Най-голям спад на новорегистрираните фирми има в Дания (-18,2 на сто), Кипър (-8,4 на сто) и Германия (-6,2 на сто).

Най-силно увеличаване на компаниите, подали декларация за фалит през второто тримесечие на 2025 г. спрямо първите три месеца на годината, се наблюдава в Латвия (70,7 на сто), Кипър (66,8 на сто) и Словакия (20,1 на сто). За сметка на това най-голям спад на подадените декларации е отчетен в Естония (-28,7 на сто), Испания (-8,3 на сто) и Швеция (-8,1 на сто).

В България новорегистрираните дружества през второто тримесечие на 2025 г. са се увеличили със 7,3 на сто спрямо първите три месеца на годината, когато е отчетен спад от 2,7 на сто, а компаниите, подали декларации за фалит – със 7,7 на сто, след спад през първото тримесечие на годината от 5,8 на сто.

Източник: БТА

Министърът на енергетиката Жечо Станков пое ангажимент помощите за високата цена на електроенергията за минния бранш да продължат. Това стана по време на тържественото събрание на браншовата организация, което е част от националното честване на Деня на миньора. Събитието се провежда в „София Хотел Балкан“.

Станков припомни, че дирекцията, която отговаря в Министерството на енергетиката за предоставянето на концесиите, за контрола, за съхранението на базата данни за подземните богатства е била първата, за която е отговарял като заместник-министър. По думите му още тогава е била разработена стратегия заедно с Българската минно-геоложка камара (БМГК) за минния сектор с хоризонт до 2050 г., която работи, но трябва и да се развива. 

В момента сме в ерата на дигитализацията, на изкуствения интелект, но хората продължават да бъдат най-големия капитал на бранша, каза той. 

По думите му има устойчиво развитие на сектора, което не е свързано само с повишаването на добивите и производителността на труда с внедряването на новите технологии, но и с по-голямата безопасност на хората, с внасянето на по-големи приходи в бюджета, свързано е с новите инвестиции в добива на редки метали и суровини. 

120 000 човека, които са пряко и непряко заети в бранша, заслужават да празнуват, защото могат да осигурят сигурността на енергетиката и трансформацията на енергетиката, а без добива на мед, цинк, злато, сребро, платина, това няма как да се случи, каза той. 

Министърът подчерта, че държавата винаги е била до минния бранш в тежките моменти. 

Източник: БТА