Новият грузински закон за „чуждестранните агенти“, влизащ в сила днес, е „сериозна пречка“ пред демокрацията и „застрашава“ присъединяването на Грузия към Европейския съюз, заяви Европейската комисия, цитирана от Франс прес.

Според Брюксел този закон представлява „още една агресивна стъпка на грузинските власти за потискане на инакомислието, ограничаване на свободите и по-нататъшно свиване на пространството за дейност за активисти, гражданското общество и независимите медии“.

Този вид закон „застрашава“ процеса на присъединяване на Грузия към ЕС, предупредиха в съвместно изявление ръководителят на европейската дипломация Кая Калас и европейският комисар по разширяването Марта Кос.

ЕС е „готов да разгледа възможността за връщане на Грузия на пътя ѝ към членството в ЕС, ако властите предприемат надеждни стъпки за преодоляване на отстъплението от демокрацията. Отговорността за това е изцяло на грузинските власти“, допълват европейските представители.

Грузинският парламент наскоро прие закон за „чуждестранните агенти“, пряко вдъхновен от САЩ, който замени силно критикувания закон за „чуждестранното влияние“, довел до масови демонстрации през 2024 г.

В САЩ така нареченият закон ФАРА задължава всяка структура, представляваща чужда държава, организация или партия, да декларира дейността си пред властите, посочва АФП.

Грузинските власти представят новото законодателство като отговор на споровете около предишния закон.

Неправителствени организации обаче смятат, че вместо това правителството може да използва закона, за да затегне още повече примката около гражданското общество и опозицията.

Грузия е затънала в политическа криза и от края на 2024 г. е разтърсвана от ежедневни демонстрации.

Протестното движение се засили, след като в края на ноември премиерът Иракли Кобахидзе обяви, че правителството му няма да се стреми да започне преговори за членство в ЕС преди 2028 г.

Управляващите от партия „Грузинска мечта“ са обвинявани в авторитарен уклон и в отклоняване на бившата съветска република от европейския ѝ път – нещо, което облагодетелства Москва.

Източник: БТА

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет увери съюзниците в Индо-тихоокеанския регион, че няма да бъдат оставени сами да се справят със засилващия се военен и икономически натиск от страна на Китай, като същевременно настоя те да допринасят повече за собствената си отбрана, предаде Асошиейтед прес.

На форума за диалог в областта на отбраната и сигурността „Шангри-Ла“ в Сингапур Хегсет каза, че САЩ ще укрепят военната си мощ зад граница, за да се противопоставят на бързо нарастващата според Пентагона заплаха от страна на Пекин, особено по отношение на настъпателната му позиция спрямо Тайван.

Китай организира многобройни учения, за да тества как би изглеждала една блокада на смятания от Пекин за негова територия самоуправляващ се остров, който САЩ обещаха да защитават.

Китайската армия „репетира наистина“, заяви Хегсет в основната си реч на форума по сигурността в Сингапур. „Няма да му придаваме привидно хубав вид – заплахата, която Пекин представлява, е реална. И тя може да бъде пагубна“, добави американският министър на отбраната в най-острия си досега коментар по отношение на Китай от встъпването му в длъжност през януари.

Китай има заявена цел до 2027 г. военните му сили да могат да превземат Тайван със сила, ако се наложи – срок, който експертите смятат по-скоро за амбициозна цел, отколкото за краен срок за започване на война.

Китай също така изгради изкуствени острови в Южнокитайско море, за да поддържа нови военни аванпостове, и разработи модерни хиперзвукови и космически способности, което накара САЩ да създадат своя собствена космическа система за противоракетна отбрана „Златен купол“.

Хегсет посочи, че Китай вече не просто изгражда военните си сили, за да превземе Тайван, а „активно се подготвя за това, всеки ден“.

Министърът на отбраната на САЩ обърна внимание и на амбициите на Китай в Латинска Америка, особено по отношение на усилията му да увеличи влиянието си в района на Панамския канал.

Хегсет призова страните от Индо-тихоокеанския регион да увеличат разходите си за отбрана до равнища, близки до 5 процента от БВП, които сега европейските държави са принудени да отделят.

„Трудно е да се повярва, че след няколко пътувания до Европа казвам това, но благодарение на президента Тръмп азиатските съюзници трябва да се поучат от примера на страните в Европа“, каза американският министър на отбраната, цитиран от Ройтерс.

„Страните от НАТО се ангажират да изразходват 5 процента от своя БВП за отбрана, дори Германия. Така че няма смисъл страните в Европа да правят това, а ключовите съюзници в Азия да харчат по-малко за отбрана при наличието на още по-голяма заплаха, да не говорим за Северна Корея“, добави Хегсет.

„Всички ние трябва да дадем своя принос“, каза американският министър на отбраната.

След речта му ръководителката на европейската дипломация Кая Калас отвърна на коментара на Хегсет, че европейските страни трябва да съсредоточат усилията си в областта на отбраната в собствения си регион и да оставят Индо-тихоокеанския регион повече на САЩ. Тя заяви, че при положение че севернокорейските войски се бият за Русия, а Китай подкрепя Москва, европейската и азиатската сигурност стават „много силно свързани“.

Хегсет също така повтори обещанието, дадено от предишните американски правителства, за укрепване на военния капацитет на САЩ в Индо-тихоокеанския регион, за да се осигури по-стабилна възпираща сила. Макар че и правителствата на Барак Обама, и на Джо Байдън също поеха ангажимент за завой към Тихия океан и сключиха нови военни споразумения в целия регион, той така и не бе осъществен в пълна степен.

Вместо това военните ресурси на САЩ от Индо-тихоокеанския регион редовно се изтеглят в подкрепа на военните нужди в Близкия изток и Европа, особено след началото на войните в Украйна и Газа. През първите няколко месеца от втория мандат на президента Доналд Тръмп случаят също е такъв, посочва АП.

„В крайна сметка една силна, решителна и способна мрежа от съюзници и партньори е нашето ключово стратегическо предимство“, каза Хегсет и добави: „Китай завижда на това, което имаме заедно, и вижда какво можем да постигнем колективно в областта на отбраната, но от всички нас зависи да гарантираме, че ще реализираме този потенциал, като инвестираме“.

Индо-тихоокеанските държави през годините са се опитвали да балансират в отношенията със САЩ и Китай. Пекин е основният търговски партньор за много от тях, но също така предизвиква опасения у тях, отчасти поради все по-агресивните си претенции към природни ресурси, като например критично важни риболовни райони.

Хегсет предупреди, че да се играе и с двете страни, като се търси военна подкрепа от САЩ и икономическа от Китай, носи риск.

„Икономическата зависимост от Китай само засилва зловредното му влияние и усложнява нашето пространство при вземането на решения в областта на отбраната по време на кризи“, каза Хегсет.

Попитан как ще съчетае това изявление със заплахата на Доналд Тръмп за високи мита за повечето страни от региона, Хегсет заяви, че „се занимава с танкове, а не с търговия“.

Китай обикновено изпраща своя министър на отбраната на тази конференция, но тази година Дун Цзюн не присъства в знак на несъгласие с позицията на САЩ заради митническата война, която Тръмп разпали с Пекин. Неговото отсъствие беше нещо, от което американската делегация заяви, че възнамерява да се възползва.

„Ние сме тук тази сутрин. А някой друг не е“, каза Хегсет.

Член на китайската делегация, съставена от офицери на по-ниско ниво от Националния университет по отбрана, попита Хегсет доколко САЩ ще се ангажират със съществуващите регионални политико-икономически организации. В някои от тях Китай има по-доминиращо влияние, посочва АП.

Американският министър на отбраната заяви, че САЩ ще бъдат отворени за сътрудничество с всички държави, които желаят да работят с тях.

„Ние няма да гледаме само в рамките на това как предишните правителства са гледали на този регион“, каза той и добави: „Ще отворим вратата си за страни от целия спектър – както традиционни, така и нетрадиционни съюзници“.

Хегсет заяви, че ангажирането на американската подкрепа за индо-тихоокеанските държави няма да изисква от местните правителства да се присъединят към Запада по културни или климатични въпроси.

„Ние не сме тук, за да оказваме натиск върху други държави да приемат нашата политика или идеология. Не сме тук, за да ви проповядваме за климатичните промени или културните въпроси“, каза Хегсет и добави: „Ние уважаваме вас, вашите традиции и вашите въоръжени сили. И искаме да работим с вас там, където общите ни интереси съвпадат“.

Не е ясно дали САЩ могат или искат да изместят Китай като основен икономически двигател в региона, отбелязва АП. Стремежите на Хегсет обаче следват посещението на Тръмп в Близкия изток, в резултат на което бяха сключени нови споразумения в областта на отбраната за милиарди долари.

Източник: БТА

Шведското правителство съобщи днес, че от 1 юли ще въведе нови правила за затягане на контрола върху чуждестранните кораби, насочени срещу така наречения сенчест флот на Русия в Балтийско море, предаде Франс прес.

От началото на руската инвазия в Украйна броят на петролните танкери, чиито собственици са трудно установими или нямат надлежната застраховка, рязко нарасна, което позволи на Москва да изгради таен флот, който да изнася нейния петрол въпреки санкциите.

Корабите от „сенчестия флот“ редовно са обвинявани от европейски държави, че умишлено или не повреждат подводни кабели и представляват заплаха за околната среда.

„Правителството прие нова наредба, която затяга контрола върху чуждестранните кораби, като изисква информация за тяхната застраховка“, се казва в изявление на шведското правителство и се добавя: „Мярката има за цел да се бори с този флот и по този начин да подобри морската безопасност и опазването на околната среда“.

„Шведската брегова охрана и морската администрация ще отговарят за събирането на застрахователна информация не само от корабите, които акостират в дадено пристанище, но и от тези, които преминават през териториалните води или изключителната икономическа зона на Швеция“, се допълва в изявлението. 

Финландия и Швеция, които наскоро се присъединиха към НАТО, обръщат особено внимание върху свързаните с енергийната и комуникационната инфраструктура инциденти в Балтийско море, които зачестиха от края на миналата година насам.

Обявената днес мярка „подчертава засиленото присъствие на Швеция в Балтийско море, което само по себе си има възпиращ ефект“, заяви шведският министър-председател Улф Кристершон, цитиран в изявлението.

„Тя също така предоставя на Швеция и нашите съюзници важна информация за кораби, които биха могли да бъдат включени в списъците със санкции. Наблюдаваме все по-голям брой тревожни инциденти в Балтийско море, което изисква от нас […] да се подготвим за най-лошото“, добави той.

На 20 май Европейският съюз прие 17-и пакет санкции срещу Русия, насочени срещу близо 200 кораба от нейния „сенчест флот“, припомня АФП.

Източник: БТА