Финландия започна тази седмица, оповестявайки откриването на команден щаб на сухопътните войски на НАТО, и я продължи с привличането на Литва в Коалицията за убежищата за гражданската защита в Украйна след президентско присъствие на баскетболен мач.

Финландският президент Александер Стуб прие литовския си колега Гитанас Науседа в среща на лидерите на държави от Източния фланг на НАТО, граничещи с Русия. Тя доведе до двустранни споразумения в отбранителната сфера с оглед на заплахата от Москва, предадоха национални медии на двете страни.

В същото време световната агенция Ройтерс обърна внимание на думите на Стуб по време на съвместната му пресконференция с Науседа в Хелзинки във вторник, че е необходимо „да се координират мерките в областта на сигурността със САЩ“.

„Трябва да координираме мерките в областта на сигурността със САЩ, които по същество ще осигурят подкрепата за това. Ние се фокусираме върху тези въпроси с нашите началници на отбраната, които изготвят конкретни планове за това как би могла да изглежда такава операция“, каза финландският държавен глава, цитиран от Ройтерс, редом до литовския президент. Стуб обаче уточни, че преди да бъдат приложени гаранциите за сигурност, в Украйна трябва да бъде прекратен огънят.

„Постигаме напредък по този въпрос и се надяваме скоро да има решение“, добави той, предупреждавайки, че не е оптимист за мирно споразумение между Русия и Украйна в обозримо бъдеще, отбеляза световната агенция.

Предната вечер – в понеделник, двамата президенти присъстваха на мача между Финландия и Литва от груповата фаза на Европейското първенство по баскетбол за мъже, оповести сайтът на литовското президентство. Националният тим на балтийската държава спечели с 81:78 в многофункционалната зала „Нокия Арена“ в Тампере. Финландия е един от домакините на шампионата заедно с Латвия, Полша и Кипър. Държавните лидери бяха придружени и в залата от съпругите си – Сузане Инес-Стуб и Диана Науседиене.

След мача Науседа влезе в съблекалнята на баскетболистите и отпразнува заедно с тях успеха. Това написа самият президент в страницата си в социалната мрежа „Фейсбук“, като възкликна „Всички ние сме Литва!“

От друга страна, за радост на Стуб, Финландия сътвори една от сензациите на шампионата, като отстрани големия фаворит за титлата Сърбия на осминафиналите вчера с 92:86. 

Финландският щаб на НАТО

Финландското министерство на отбраната обяви на 1 септември, че е открило щаб на НАТО в град Микели. „На 29 август 2025 година министърът на отбраната на Финландия Анти Хякянен реши да даде старт на дейностите на Многокорпусното сухопътно командване Север (MCLCC-N – Multi-Corps Land Component Command North, бел. ред.) на НАТО в Микели, Финландия“, написа сайтът на ведомството.

„Разполагането на Многокорпусното сухопътно командване Север във Финландия е една от най-важните ни задачи за първите години от членството ни в НАТО. В първите месеци на правителствения мандат активно пропагандирахме целите си на министерско и командно ниво, както и в различни комисии на НАТО. Преди една година, през лятото на 2024 г., министрите на отбраната на НАТО одобриха създаването на щаба във Финландия. По-късно – през есента на същата година, избрах Микели за място на командването. Планирането напредва бързо и сме много доволни, че можем да стартираме MCLCC-N, както беше първоначално планирано“, каза министърът на отбраната Анти Хякянен на уебстраницата на ведомството си. Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г.

В мирно време Многокорпусното сухопътно командване Север ще действа на основно ниво на готовност и ще планира, подготвя, командва и контролира съвместни учения и други мирновременни дейности, отбеляза финландското Министерство на отбраната. В извънредни условия то ще планира, командва и контролира сухопътни операции и отбрана на Севера, се допълва в съобщението.

„Създаването на MCLCC-N е мащабен проект дори за голяма организация като НАТО. Командването е неразделна част от възпирането и отбраната на НАТО, а Финландия играе основна роля в сухопътната отбрана на НАТО на север. Това ще засили сигурността на Финландия и на Алианса“, каза министър Хякянен. Финландия има 1200-километрова граница с Русия.

Първите служители започнаха работа в MCLCC-N в Микели на 1 септември. Целта е няколко десетки военнослужещи да работят постоянно в командването в мирно време.

„Пожелавам успех на първите служители от персонала, които започват работа в Микели. Въпреки че тепърва MCLCC-N стартира, ние няма да спираме да усъвършенстваме дейностите му през следващите години. Ще тестваме и оценяваме способността на командването да изпълнява задачите си във всякакви ситуации на изпитание за сигурността, например чрез учения“, каза Хякянен.

И Литва става част от украинско-финландската коалиция за убежища

Литва възнамерява да се присъедини към инициативата на Финландия за разработване на мрежа от убежища в Украйна с цел гражданска защита, заяви президентът Гитанас Науседа, цитиран от сайта на литовското радио и телевизия (ЛРТ/LRT.lt). Украйна и Финландия обявиха на 28 май създаването на Коалицията за убежища за гражданска защита на Украйна (Civil Protection Shelter Coalition), обяви тогава сайтът на украинското правителство.

„Литва приветства и напълно подкрепя инициативата на Финландия да ръководи Коалицията за убежища в Украйна и ние сме готови да се присъединим“, каза литовският лидер на съвместната пресконференция с финландския си колега в Хелзинки във вторник. „На свой ред Литва кани Финландия да се присъедини към нашата водеща инициатива за изграждане на нови училища в цяла Украйна“, добави Науседа.

Финландската инициатива има за цел да изгради убежища, да сподели опит в тази област между държавите и да използва инструменти за финансиране на убежищата, които могат да бъдат и сглобяеми. Литва е една от първите страни, които стартираха проекти за възстановяване на Украйна, без да чакат края на войната, отбелязва ЛРТ.

През октомври миналата година правителството одобри насоки за участието на Литва във възстановяването и реконструкцията на Украйна за периода 2024–2027 г., които предвиждат подкрепа за изграждането на училища и приюти, закупуване на оборудване за разминиране, помощ за европейската интеграция и укрепване на устойчивостта на енергийния сектор.

Учредяването на Коалицията за убежищата в Киев в края на май бе скрепено с обща декларация на тогавашния министър-председател на Украйна Денис Шмигал (наследен на поста от Юлия Свириденко, а сега министър на отбраната) и финландския премиер Петери Орпо.

Според Шмигал тази инициатива има за цел да координира усилията на партньорски държави в изграждането на убежища, да осигури обмен на най-добри практики в тази област и да създаде механизми за финансиране на изграждането на съоръжения за гражданска защита.

„Благодарни сме на правителството на Финландия за подкрепата и солидарността му с украинския народ, който смело се бори за своята независимост и свобода срещу руския агресор“, каза тогава Шмигал, цитиран от сайта на украинското правителство.

Вилнюс ще закупи мини, кораби и бронирани машини от Хелзинки

Литва обмисля закупуване на военна техника, включително бронетранспортьори „Патрия“, от Финландия, заяви президентът Науседа във видеоизявление, разпространено от неговия кабинет във вторник. „Говорим за мини, кораби, друга военна техника, като обмисляме закупуване на бронирани бойни машини от финландския производител „Патрия“, каза той, цитиран от ЛРТ.

Модел от веригата бронетранспортьори „Патрия“ вече е съвместно разработен от Финландия и друга балтийска държава – Латвия, като редица бройки са предадени на Украйна като част от пакет военна помощ. 

На 2 септември Науседа откри бизнес форум във Финландия, в който според литовското президентство са взели участие 50 представители на бизнеса в Литва и около 200 души от финландски компании. „Има сечения на интереси и наистина искам посещението ми да допринесе за укрепване на икономическите връзки, не само на отбранителните, на нашите две страни“, заяви Науседа.

В началото на юли Ройтерс съобщи, че догодина Литва и Финландия ще започнат собствено производство на противопехотни мини, за да захранват с тези боеприпаси своите армии и Украйна. Двете страни, които граничат с Русия (Литва с ексклава Калининградска област), се оттеглиха от Отавската конвенция, забраняваща използването на такива мини, припомня ЛРТ.

„Ще похарчим стотици милиони евро за противотанкови мини, но също и за противопехотни мини. Това ще бъде значителна сума“, каза през юни, когато Литва се оттегли от договора, заместник-министърът на отбраната на Литва Каролис Алекса пред Ройтерс, добавяйки, че ще бъдат поръчани десетки хиляди противопехотни мини.

Министерството на отбраната на Литва заяви, че страната ще започне официални преговори за придобиване или производство на противопехотни мини, след като оттеглянето ѝ от Отавската конвенция влезе в сила на 27 декември.

Държавният съвет по отбрана реши, че Литва ще трябва да отпусне още 12-13 милиарда евро за отбрана до 2030 г., за да създаде първата военна дивизия на страната, която ще обедини налични и нови части, както и да закупи ново оборудване и да се подготви за приемане на пълния състав на разполагащата се поетапно в страната германската бригада (до 2030 г. трябва да се настанят 5000 военнослужещи). Това би увеличило разходите за отбрана до 5-6 процента от БВП.

Източник: БТА