Филмът „Made in EU“ на режисьора Стефан Командарев получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм на 43-тото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. Мотивите на журито са, че той е безкомпромисна кинотворба, която освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в младите хора.

Командарев отбеляза, че наградата е за целия екип, направил филма, защото той е не просто от добри професионалисти, а от съмишленици. Нашето общо дело е да се опитаме с нещата, които правим, тази страна България, която наистина обичаме, да се превърне в едно по-добро и по-справедливо място, включително и за кмета на Варна Благомир Коцев, каза от сцената Командарев.

Темата за ареста на Благомир Коцев бе засегната от много от творците и артистите, които връчваха или получаваха награди. Сред тях бяха Мартина Апостолова, Димитър Коцев-Шошо, Константин Божанов, както и зам.-кметът на Варна Снежана Апостолова, която връчи наградата на Община Варна на филма „Гунди – легенда за любовта“. Няколко пъти прозвуча апелът „Свобода за Благо!“, бе изразена подкрепа за Варна и пожелания да живеем в по-справедлива държава.

Наградата за най-добър пълнометражен филм бе връчена от директора на Националния филмов център Петър Тодоров. Той отбеляза, че изказванията от сцената показват, че киното е изкуство за смели хора. Бъдете смели, вдъхновени и творете, защото това е много важно, добави той. „Made in EU“ получи и признанието на младежкото жури на фестивала.

Специалната награда на журито за пълнометражен филм е за филма „Стадото“ на Милко Лазаров. Той благодари на журито и организаторите и завърши с думите „Да живее българското кино! Свобода за Благо!“. „Стадото“ бе отличен още с наградата за музика – на Пенка Кунева, за операторско майсторство – на Калоян Божилов, както и с приза на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД).

Награда за мъжка роля получава Стоян Дойчев за „Пакет вечност“ – за внимателното изграждане на герой, който не се предава при никакви обстоятелства, постигайки сплав от хумор и тъга.

Наградата за женска роля е за Гергана Плетньова за „Made in EU“ за плътност при пресъздаване на образа на една наглед невзрачна, но всъщност силна жена. Тя благодари на журито за оценката и на Стефан Командарев за образа, който бил от най-трудните, които е правила досега.

Константин Божанов получи наградите за режисура и за сценарий за филма си „Безсрамните“. Той каза, че ги споделя със своите главни актриси, както и с композитора Петър Дундаков, с когото се надява да продължи да работи.

Голямата награда за късометражно кино отиде при филма „Гадже“ на режисьора Жорж Ванев. Наградата за дебютен пълнометражен филм е за „Пакет вечност“ на режисьорката Магделена Илиева. Наградата на публиката за пореден път получи режисьорът Ивайло Пенчев – за своя филм „Рожден ден“.

За първи път на фестивала „Златна роза“ бяха връчени две нови отличия. За артистична смелост бе удостоен филмът „Любоф“ на Ивайло Христов. Наградата на Българския клон на Европейската женска аудиовизуална мрежа (EWA BG) за късометражен филм на жена режисьор отиде при „Еraserhead в плетена торба за пазар“ на режисьорката Лили Кос. Тя получи и наградата на Гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци (СБФД) за късометражен филм.

Наградата на СБФД е за „Приказка за майка и син“ на режисьора Димитър Сарджев. „Филмаутор“ връчи своя приз за късометражен филм на „Потомство“ на режисьора Емил Александров. Наградата за сериал отиде при „Те, вълните“ на БНТ с режисьори Неда Морфова и Петър Крумов.

Източник: Offnews.bg

По Рождество Христово в 2024 г. с Божия помощ и благословията на игумена, Величкия епископ Сионий, се засне филм за Бачковски манастир „Успение Богородично“. Премиерата ще се състои на 29.09. от 19 ч. в Сити Марк Арт Център. На християнското събитие домакинът кани по християнски – с вход свободен. Същевременно за поклонение във фоайето на културния център ще бъдат изложени три от най-древните икони от Бачковския манастир – на Св. Архангел Михаил, Св. Йоан Предтеча и Св. Патапий. От векове Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица сбъдва молитви. Хиляди са свидетелствата за Нейната майчина закрила.

Св. Арх. Михаил, снимка Христофор Балабанов

Продуцентът Иво Алексиев споделя, че светинята Бачковски манастир, която е с ранг на най-древен наш ставропигиален манастир, не може лековато – по светски – да бъде разказана. А и никога докрай. Тя е жив организъм с вековен живот. С вековни традиции. Не допусне ли, не поведе ли сама, не би се получило. Затова с чувство на преклонение пред Божията обител избира във филма много личен подход. Оставя я сама да въвлече и увлече зрителя в духовни преживявания, следвайки хронологията на празника. Авторът повече показва отколкото разказва. Спонтанни, непосредствени, ненагласени кадри. Светата обител води. Разкрива се. Споделя се. Отвътре – откъм жив религиозен опит . Откъм 942 години обожение и богослужение.

Св. Йоан Предтеча, снимка Христофор Балабанов

За мото на филма Иво Алексиев избира цитат от Евангелието на Матей: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори… (Матей 7:7-11).“ Зрителят е благословен гост на манастирските братя. Заедно с тях съпреживява светлия празник на Христовото Рождество. Усеща тържествената мистика на отеческото богообщение, озвучена от православни напеви. Става част от радостта на монаси и поклонници, чувайки вестта, че Спасителят е роден и светът не е вече безнадежден.
Разглеждайки реликвите в манастирския музей, зрителят се свързва със света на предците. С техни повели – ценни във време объркано, изстинало, еснафско. Посещава мощехранителницата. Научава за безценните свети мощи на десетки светии, пазени в нея векове наред. Прекланя глава пред саркофага с мощите на последния патриарх на Второто Българско царство Свети Евтимий Търновски, както и пред гробовете на екзарх Стефан и патриарх Кирил. Филмът е озвучен с песнопения на един от най-добрите ни съвременни псалти – Димитър Арнаудов.

Св. Патапий, снимка Христофор Балабанов

Иво Алексиев е подготвил и особена изненада. Зрителят влиза и в най-древната и мистична част на манастира – нейната костница. Строена е през 11 в., още при създаването на обителта, от основателите му – грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани. Разказва манастирският послушник Валери. Непринудено, искрено, с любов към манастира, в който в монашеско подвижничество е решил да прекара остатъка от живота си. В костницата се вижда единствения у нас отворен олтар. Отворен, защото датира от епоха, предхождаща въвеждането на иконостаса като бариера, закриваща пред участниците в богослужението олтарното свещенодействие. Страницата на манастира уточнява: „Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската костница.“ Добре запазената от XII век първоначална стенопис на костницата е сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Алексий Комнин.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Софийската опера и балет се готви за началото на сезонът, който ще бъде открит на 26 и 28 септември с „Тоска“ на Джакомо Пучини под диригенството на Даниел Орен. Репетициите за премиерата започват, съобщиха на пресконференция от Операта.

„Тоска – бих искал да кажа, че това е една от първите жени в операта. В по-голямата част от оперите, които ние познаваме днес, жените са значими (в „Травиата“,“Пепеляшка“ и др.). Много малко обаче са тези примери. Жената остава винаги пасивна, мъжете решават какви да са жените. Тоска е нещо абсолютно различно“, казва Даниел Орен. 

Диригентът посочва, че Флория Тоска (изиграна от Мария Хосе Сири) е жена, която се бори, която обича и е готова на всичко за своята любов, дори да убие. Историята не представлява любовен триъгълник, а критика към тоталитаризма и съществуването на тайни полиции, които Орен нарече „зло“.

Той не пропусна и да сподели своята почит и възхищение към Райна Кабаиванска, с която преди е имал възможност да работи.

Думата взе и тенорът Щефан Поп, който нарече България свой „втори дом“ и сравни процеса на репетиране в Операта с извършване на молитва. Той демонстрира своя глас пред гостуващите и призова публиката да преживее спектакъла.

Други премиери, които предстоят в Операта, са „Селска чест, Палячи“ от Пиетро Маскани и Руджеро Леонкавало през октомври, „Макбет“ от Джузепе Верди и „Гордост и предрасъдъци“ от Лео Муич през март. На 14 ноември пък на сцената ще стъпи Асмик световната оперна сензация Асмик Григорян с галаконцерт отново под диригенството на Даниел Орен.

Софийската опера и балет ще завършат сезона с Вагнеровия фестивал през май и юни с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, като и със спектаклите „Лоенгрин“ и „Танхойзер“ под режисурата на Академик професор Пламен Карталов. През лятото спектакли отново ще се поставят на открито пред храм-паметник „Св. Александър Невски“.

Билетите за спектаклите от новия сезон на Софийската опера и балет са в продажба.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg