/СЛС/

Източник: БТА

Цените на петрола се понижиха в азиатската търговия вследствие на увеличение на запасите от бензин и дизел в САЩ и намаления в продажни цени за юли на Саудитска Арабия за Азия, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа, се понижиха с 14 цента или 0,2 на сто до 64,72 долара за барел.

Котировките на американския лек суров петрол са надолу с 24 цента или 0,4 на сто до 62,61 долара за барел.

Вчера данни от САЩ показаха, че запасите от бензин и дизел в страната са нараснали повече от очакваното, което говори за отслабено търсене в най-голямата икономика в света, допълва Ройтерс.

Саудитска Арабия – най-големият износител на петрол – която намали цените си за юли за азиатските купувачи почти до най-ниските нива от четири години. Според анализатори от Ей Ен Зи (ANZ) това показва, че търсенето остава слабо дори в пиковия летен сезон.

Спадът в цените идва след решението на ОПЕК+ през уикенда да увеличи производството си с 411 000 барела дневно от юли. Според Ройтерс, ходът цели да санкционира страни-членки, които надвишават договорените квоти, и да възвърне пазарни дялове.

Допълнителна несигурност внесе и позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп, който определи китайския си колега Си Дзинпин като „твърд и изключително труден за постигане на сделка“. Новите мита върху стоманата и алуминия, наложени от САЩ, също разтърсиха глобалната търговия, а ЕС и Канада започнаха подготовка за ответни мерки.

Източник: БТА

В края на двудневното заседание на Европейската централна банка днес се очаква основната лихва – лихвеният процент по депозитното улеснение, да бъде намалена с 25 базисни пункта до ниво от 2 на сто. Това е четвъртата среща по определяне на паричната политика на банката за 2025 г. Според данни от проучване на „Лондон сток ексчейндж груп“ (London Stock Exchange Group – LSEG), компанията оператор на борсовата платформа в британската столица, вероятността за подобна стъпка е 97,5 процента.

За последно водещата лихва на ЕЦБ бе 2 на сто в края на 2022 г., а връхната си точка от 4 на сто достигна през септември 2023 г., равнище, на което остана до юни 2024 г. Оттогава ЕЦБ намали основните си лихви седем пъти.  

Макар намалението с 25 базисни пункта след започналото днес заседание на ЕЦБ да изглежда предизвестено, следващите лихвени решения на банката изглеждат под въпрос.

Според най-новите предварителни данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани във вторник, инфлацията в еврозоната е спаднала до 1,9 на сто през май – с малко под целта на ЕЦБ за ценови темп от 2 на сто.

Очаква се днес ЕЦБ да представи и най-новите си прогнози за развитието на икономиката и инфлацията в еврозоната.

Управителят на централната банка на Португалия и член на Управителния съвет на банката Марио Сентено заяви през миналия месец, цитиран от Ройтерс, че може да се наложи ЕЦБ да понижи основната лихва под неутралното ниво на основната лихва – което нито стимулира, нито забавя икономическата активност, което според него е в диапазона 1,5 – 2 на сто.

„Не можем да рискуваме да имаме парична политика, която отвежда инфлацията под целта от 2 на сто“, каза Сентено.

Управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало през май съобщи, че има още пространство за облекчаване на паричната политика, докато членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел отбеляза, че лихвените равнища могат да останат стабилни, като по този начин се гарантира ценова стабилност.

Според друг член на Управителния съвет на ЕЦБ – Мартинш Казакс, който е и управител на централната банка на Естония, базовият сценарий на банката – инфлация около целевото ниво от 2 на сто – се потвърждава, което означава, че централната банка вече е близо до приключване на цикъла на намаляване на лихвите.

Източник: БТА