Балкани
ФЕНА: Приемането на Програмата за реформи на Босна и Херцеговина 2025 ще бъде още една стъпка към членство в НАТО

Когато Министерският съвет на Босна и Херцеговина приеме документа „Програма за реформи на Босна и Херцеговина 2025“, който в момента е в процес на обществено обсъждане, това ще стане още една стъпка към пълноправно членство в НАТО, заяви Йосип Бъркич, председател на Комисията за сътрудничество с НАТО и заместник-министър на външните работи на Босна и Херцеговина, в изявление за босненската агенция ФЕНА.
Комисията публикува проекта на документа и покани както експерти, така и широката общественост да участват в процеса на консултации чрез дигиталната платформа eKonsultacije.
Комисията също така заключи, че освен държавните институции, в процеса на консултации трябва да участва и широката общественост.
След консултациите се очаква проектът да бъде обсъден на заседанието на Министерския съвет на Босна и Херцеговина, насрочено за 30 октомври.
На 23 октомври Босна и Херцеговина прие в Брюксел първата си Индивидуално разработена програма за партньорство (ITPP) с НАТО, обхващаща периода 2025–2028 г. Този документ представлява нова стратегическа рамка за сътрудничество между Босна и Херцеговина и НАТО, съобразена с концепцията „Един партньор, един план“.
„Всяка година приемаме така наречената програма за реформи, а за 2025 г. Комисията за сътрудничество с НАТО я е подготвила и представила за обществено обсъждане. Структурата на документа е идентична с предишните програми и обхваща пет ключови области – върховенство на закона, икономика, ресурси и други сектори, които институциите на Босна и Херцеговина планират да приложат през годината. След като Министерският съвет приеме документа, той ще стане още една стъпка в процеса на Плана за действие за членство (ПДЧ), който ни води към пълноправно членство в НАТО“, подчерта Бъркич.
Председателят на Комисията за сътрудничество с НАТО добави, че Индивидуално разработена програма за партньорство представлява практическото прилагане на реформите, планирани за 2025 г., и определя конкретни задачи, които институциите на Босна и Херцеговина възнамеряват да изпълняват.
Първата индивидуално разработена програма за партньорство, приета в Брюксел, установява нова стратегическа рамка за сътрудничество между Босна и Херцеговина и НАТО.
Документът обединява всички съществуващи механизми за сътрудничество, включително Годишната национална програма (ГНП), изграждането на отбранителен капацитет, оперативната съвместимост, реформите в сектора за сигурност и засилването на гражданско-военното сътрудничество.
Индивидуално разработена програма за партньорство се основава на принципа на споделена отговорност, което означава, че НАТО и Босна и Херцеговина съвместно определят приоритетите и дейностите. Целта е постигане на конкретни резултати, укрепване на институциите, борба с корупцията, професионализиране на въоръжените сили на Босна и Херцеговина, повишаване на прозрачността в реформите и укрепване на международната позиция на Босна и Херцеговина като надежден партньор.
Програмата е съобразена с Плана за действие за членство, който представлява последният етап преди Босна и Херцеговина да получи официална покана за присъединяване към Алианса.
Планът за действие за членство в НАТО (MAP) позволява на НАТО да наблюдава напредъка на дадена страна в ключови области: реформа в отбраната, върховенство на закона, политическа стабилност и демократични стандарти.
Босна и Херцеговина участва в Плана за действие за членство в ЕС (MAP) от 2010 г.
„Това е един от най-важните документи напоследък. Въпреки че Босна и Херцеговина редовно представя на НАТО своите програми за реформи, все още липсва политически консенсус за присъединяване към Алианса. Знаем, че винаги е имало съпротива от страна на представителите на Република Сръбска. Въпреки това, предвид ситуацията в света – особено агресията на Русия срещу Украйна – малки държави като нашата получават ясен сигнал, че трябва да спазваме това, което вече сме подписали. Този документ ни дава надежда, че сме близо до края на процеса и че НАТО вероятно ще се отнесе благосклонно към Босна и Херцеговина. Нашите войници вече отговарят на стандартите на НАТО, което е похвално и трябва да бъде признато от обществеността“, каза Дияна Гупта, президент на Атлантическия съвет на Босна и Херцеговина.
Марина Пендеш, бивш министър на отбраната на Босна и Херцеговина, заяви пред агенция ФЕНА, че всяка форма на сътрудничество с НАТО от Брюксел показва, че Босна и Херцеговина е постигнала значителен напредък.
Според Мирко Околич, бивш заместник-министър на отбраната на Босна и Херцеговина, Индивидуално разработена програма за партньорство представлява продължение на партньорството с НАТО, но не и автоматично членство.
„Това е форма на стратегическо сътрудничество; политическата воля за пълноправно членство не се е променила съществено напоследък. Фокусът остава върху техническото изпълнение на реформите. Вярвам, че след обществените обсъждания документът ще стигне до Министерския съвет и след това остава да видим как ще продължат“, каза Околич, подчертавайки, че политическият консенсус относно присъединяването към НАТО не се е променил напоследък.
Въпреки че както НАТО, така и местните участници приветстваха Индивидуално разработена програма за партньорство, основната пречка остава липсата на политически консенсус в Босна и Херцеговина.
Това е особено очевидно в Република Сръбска, където властите изразиха резерви относно членството в НАТО.
Като основен инструмент за координация на НАТО с партньорите Индивидуално разработена програма за партньорство определя всички аспекти на сътрудничеството между Босна и Херцеговина и НАТО в рамките на стратегическа и ориентирана към резултатите рамка, като подчертава основните цели на страната в контекста на евроатлантическата интеграция.
Първата Индивидуално разработена програма за партньорство между Босна и Херцеговина и НАТО е практичен и стратегически документ, потвърждаващ, че страната работи за изпълнение на техническите стандарти на Плана за действие за членство.
Приемането на документа в Брюксел заедно с очакваните стъпки от страна на Министерския съвет на Босна и Херцеговина е знак за силна международна подкрепа, но резултатът, официална покана за присъединяване към НАТО, все още зависи от вътрешнополитическия консенсус и решенията на държавите членки на НАТО.
Докато не бъде постигнато политическо споразумение, Босна и Херцеговина ще продължи да прилага реформи, да докладва за напредъка и да укрепва капацитета на своите институции и въоръжени сили, демонстрирайки пред международната общност готовността си за партньорство и интеграция в Алианса.
По настоящем Босна и Херцеговина остава във фазата на Плана за действие за членство, на една крачка от пълноправното членство, но все още не е получила официална покана за присъединяване към Алианса.
Босна и Херцеговина участва в Плана за действие за членство от 2010 г., което представлява последният подготвителен етап преди официална покана за членство.
(Новина, избрана от босненската агенция ФЕНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Румънски прокурори прекратиха дело срещу мъж, за когото се твърдеше, че се е опитал да нахлуе с автомобил в двора на руското посолство в Букурещ

Прокуратурата към съда на букурещкия Първи сектор прекрати дело срещу 53-годишен мъж, за когото се предполагаше, че се е опитал да се блъсне с автомобила си в портала на посолството на Русия в Букурещ, съобщава новинарският сайт Зиаре, който определя решението като „неочакван край“ на инцидента от миналата седмица.
По време на разследването прокурорите са установили в резултат на токсикологичен анализ, че мъжът, който е стоматолог по професия, не е употребявал наркотици или психоактивни вещества, както и че не е бил с отнето право да управлява моторно превозно средство, както се твърдеше в първоначалните данни, предоставени от букурещката жандармерия.
От решението също така става ясно, че прокурорите са стигнали до извода, че лицето не е имало намерение да се блъсне в портата на посолството, посочва сайтът.
Няколко дни след инцидента стоматологът заяви, че не е възнамерявал да нахлуе в двора на руското посолство, а само да обърне автомобила си пред сградата. По време на маневрата един жандармерист, намиращ се на пост пред сградата, възприел този ход като заплаха за сигурността и поискал от шофьора да спре.
Мъжът казва, че се е изплашил и излязъл от колата, след което бил задържан от органите на реда.
Жандармерията заяви тогава, че в кръвта на мъжа са били установени две забранени вещества.
Инцидентът е станал на 23 октомври в 3:15 часа през нощта.
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
МИНА: Черна гора е единствената страна в региона без увеличение на цената на електричеството от четири години, каза шеф на Електрическата компания

Председателят на Съвета на директорите на Електрическата компания на Черна гора (EPCG) Милутин Джуканович каза, че Черна гора е единствената страна в региона, която не е увеличавала цената на електричеството от четири години, и добави, че една от причините се крие в стратегическите инвестиции в местни мощности, предаде за БТА черногорската агенция МИНА.
Джуканович отбеляза проектите Solari 3000+/500+ и 5000+, соларната електроцентрала „Железара“ и соларните електроцентрали „Въртац“, „Къпино Поле“, „Крупац“, „Стедим“ и „Грачаница“, които се изпълняват или ще бъдат изпълнявани от дъщерни дружества на Електрическата компания.
„Колкото повече нови източници на електроенергия имаме, толкова по-стабилни ще бъдат цените“, отбеляза Джуканович в своя публикация.
Той каза, че тези програми са пример за това как по-голяма енергийна независимост и икономическа стабилност могат да се постигнат чрез местни знания и труд. Естествено, в ход са и други значими проекти.
Джуканович заяви, че благодарение на проектите Solari 3000+/500+ и 5000+, Черна гора вече разполага с близо 100 MWp инсталирана соларна мощност. Само чрез големите програми са инсталирани над 8600 соларни системи, а индустриалните проекти като „Железара“, „Въртац“ и „Къпино Поле“ са добавили над 14 MWp. Това поставя Черна гора сред най-бързо развиващите се страни в региона в областта на възобновяемата енергия.
„Ефектите от тези проекти са измерими и многостранни. Електрическата компания генерира над осем милиона евро от свободната енергия, която може да се продава на пазара на по-високи цени“, каза Джуканович.
Той добави, че потребителите спестяват близо 6 милиона евро, тъй като значителна част от потреблението им се покрива от собствена, практически безплатна енергия. Държавният бюджет получава близо 15 милиона евро приходи от данъци, вноски и данък добавена стойност (ДДС).
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)
Източник: БТА
Балкани
КНА: Новият ръководител на мироопазващите сили в Кипър ще се срещне с кипърския президент в сряда

Новият ръководител на мироопазващите сили в Кипър – УНФИКИП (UNFICYP), и специален представител на генералния секретар на ООН Хасим Диане ще се срещне с кипърския президент Никос Христодулидис в сряда, 29 октомври, предаде за БТА кипърската агенция КНА.
Както каза говорителят на правителството Константинос Летимбиотис пред КНА, Диане ще посети Президентския дворец в сряда в 11:30 ч., за да се срещне за първи път с президента Христодулидис.
На въпрос относно предстоящото посещение в Кипър на личния пратеник на генералния секретар на ООН Мария Анхела Олгин и срещата ѝ с президента на републиката, Летимбиотис каза пред КНА, че се очаква официално съобщение от ООН.
Сенегалският дипломат Хасим Диане замени Колин Стюарт, който наскоро се пенсионира.
При пристигането си Диане каза, че се чувства поласкан и благодарен, че е на острова, добавяйки, че очаква с нетърпение да работи с всички страни. Диане има над 25 години опит в международните отношения и е заемал висши ръководни позиции в Организацията на обединените нации.
Кипър е разделен от 1974 г., когато Турция нахлу и окупира северната една трета на острова. Поредицата кръгове на водените от ООН мирни преговори досега не доведоха до резултат. Последният кръг от преговори през юли 2017 г. в швейцарския курорт Кран Монтана завърши безрезултатно.
През 2025 г. генералният секретар на ООН беше домакин на две неофициални срещи за Кипър – през март в Женева и през юли в Ню Йорк, а в края на септември, в края на Седмицата на високо ниво на Общото събрание на ООН, проведе тристранна среща с кипърските лидери. Очаква се по-късно тази година да се проведе неофициална среща в по-широк формат.
Мария Анхела Олгин, личният пратеник на генералния секретар на ООН за Кипър, е натоварена със задачата да разговаря със страните, а бившият еврокомисар Йоханес Хан, определен от Европейската комисия за специален пратеник за Кипър, също се очаква да допринесе за процеса на уреждане, в сътрудничество с Олгин.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
-
Балканипреди 3 месецаКак ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 3 месецаДунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Балканипреди 3 месецаИлие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 2 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 3 месеца„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Българияпреди 2 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
