Бизнес активността в промишления сектор в еврозоната се върна към свиване през септември, тъй като новите поръчки намаляха с най-бързия си темп от шест месеца, което показва, че възстановяването в индустриалния сектор на валутния съюз остава крехко. Това показва най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено и публикувано от „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global), предаде Ройтерс.

Композитният индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) на „Хамбург къмършъл банк“, съставен и публикуван от Ес енд Пи Глоубъл, отчитащ промишлената активност в еврозоната, се понижи до 49,8 пунка през септември спрямо 50,7 пункта през август.

Индексът е под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, за първи път от средата на 2022 г.

Входящите поръчки намаляха през септември след краткотрайно увеличение през август, като експортните пазари действаха като особен препятствие. Намалението на новите поръчки беше леко, но отбеляза най-резкия спад от март насам.

Промишленото производство продължи да расте, продължавайки започналия през март ръст, но темпът се забави значително спрямо силното представяне през август. 

Пи Ем Ай в производствения сектор спада до 50,9 пункта през септември при 52,5 пункта през август.

Условията на заетост се влошиха допълнително, тъй като производителите съкращаваха работни места с най-бързите темпове от три месеца. Компаниите също така постигнаха по-голям напредък в намаляването на натрупаните поръчки, като неизпълнените поръчки спаднаха с най-бързите темпове от юни.

Разходите за производство спаднаха за първи път от юни, макар и незначително, докато производителите намалиха продажните си цени за пети пореден месец.

Бизнес доверието остана положително, но отслабна до най-ниското си ниво от април и под средното за последното десетилетие.

Бизнес активността в Германия, най-голямата икономика в Европа, също се свива през септември заради спад в новите поръчки, въпреки че растежът на производството достигна най-високото си ниво от 3 години и половина.

Окончателният индекс Пи Ем Ай, проследяващ активността в промишлеността, се понижава до 49,5 пункта през септември спрямо 49,8 пункта през август, което бе 38-месечен връх.

Въпреки спада, окончателното отчитане е по-добро от предварителната прогноза от 48,5 пункта, като индексът остава малко под границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването.

Новите поръчки се свиха за първи път от четири месеца, като засилената несигурност, силната международна конкуренция и въздействието на американските мита са посочени като причини за спада.

„Това развитие вероятно означава, че производството, което нарасна доста солидно в края на лятото, ще нарасне само незначително през следващите месеци, ако изобщо се увеличи“, заяви Сайръс де ла Рубия, главен икономист на „Хамбург къмършъл банк“.

Въпреки общия спад, производството нарасна за седми пореден месец и с най-бързите си темпове от март 2022 г., подкрепено от силното представяне в сегмента на инвестиционните стоки (машини, оборудване и др.)

Заетостта обаче продължи да намалява, като съкращенията на работни места се ускориха с най-бързите темпове от юни, а запасите също се свиват, макар и с малко по-бавен темп, отколкото през предходните месеци, отчита Сайръс де ла Рубия.

„Съвсем очевидно е, че на обявленията на германското правителство за силен (икономически) растеж на инвестициите и обществените поръчки за отбрана в новия бюджет за 2026 г. не вдъхват особено доверие“, добави той.

Миналата седмица германският финансов министър представи проекта за бюджета за 2026 г., включващ второто по големина ниво на държавен заем в историята, с цел стимулиране на растежа в най-голямата икономика в Европа.

Във втората по големина икономика в еврозоната – тази на Франция, бизнес активността в промишления сектор също се сви през миналия месец, като производството и новите поръчки намаляха рязко на фона на нарастващата политическа несигурност.

Окончателният индекс Пи Ем Ай, проследяващ активността на сектора на промишлеността във Франция, се понижи до 48,2 пункта през септември при 50,4 пункта през август, но малко над предварителната оценка за 48,1 пункта.

Индексът остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от свиването, от януари 2023 г.

„След плахите признаци на възстановяване през август, септември донесе трезва реалност за френския производствен сектор“, заяви Йонас Фелдхусен, младши икономист в „Хамбург къмършъл банк“.

„Спадът на водещия индекс се дължи главно на рязък спад в производството, който от своя страна произтича от влошаващите се условия на търсене“, допълни той.

Новите поръчки, особено в сектора на инвестиционните стоки, отслабнаха, което отразява по-широките икономически нагласи. Като фактор за спада беше посочена и политическата несигурност, породена от падането на правителството на Франсоа Байру.

Въпреки спада в производството, наемането на работна ръка остава положително.

Съставният индекс на заетостта остана в зоната на растеж за пети пореден месец. Въпреки това, голяма част от новоназначените са на временни трудови договори, което показва предпазливост от страна на компаниите.

Поради силната конкуренция, френските производители бяха принудени да предлагат отстъпки, което доведе до намаляване на печалбите, докато разходите за суровини леко се повишиха.

Комбинацията от слабо търсене, нарастващи разходи и ценови натиск очертава предизвикателна среда за производителите, като очакванията за бъдещо производство спадат до най-ниското си ниво от януари.

Проучването показа отчетливо разделение между страните в еврозоната. Нидерландия води увеличението на бизнес активността в еврозоната с най-висок показател за последните 38 месеца, докато растеж се отчита и в Гърция, Ирландия и Испания. Освен в Германия и Франция, свиване на бизнес активността в промишления сектор през септември бе отчетено и в Италия.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Промени в наредбата, касаеща подаването на информация към Централния кредитен регистър (ЦКР), предвижда Българската народна банка (БНБ), става известно от съобщение на официалния сайт на централната банка. Съобщението на БНБ е във връзка с публикации в електронни медии у нас, касаещи измами свързани най-често с теглене на няколко кредита от различни банки или финансови институции в един и същи ден, уточнява БТА.

Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 22 на (БНБ) за Централния кредитен регистър (ЦКР) е предоставена нормативна възможност на отчетните единици (банки, финансови институции и др.) да подават данни към регистъра в срок от 0 до 5 работни дни от датата на сключване на нов договор или при изменение на вече сключен договор за кредит, в т.ч. предоговорени кредити, пише в съобщението.

В ЦКР е създадена техническа възможност в рамките на един работен ден да се подават многократно пакети с входни данни. Това се осъществява съобразно вътрешните ред и процедури, внедрените информационни системи в отчетните единици, обслужващи процеса по кредитиране, динамиката в кредитните портфейли, броя и размера на териториалните им структури и др.

Следва да се отбележи, че в ЦКР данни подават различни по своя характер и обем дейност отчетни единици (банки, финансови институции, платежни институции, дружества за електронни пари и доставчици на услуги за колективно финансиране), като най-големите кредитни портфейли надхвърлят 480 000 броя при финансовите институции, а при банките са над 1 млн. броя кредити, посочват от БНБ.

Ежемесечно в ЦКР се отчитат над 7,3 млн. кредити, подавани от над 260 отчетни единици. БНБ предвижда да бъдат съкратени сроковете за подаване на данни към регистъра по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 22 за ЦКР след провеждане на обществено обсъждане със заинтересованите страни, пише в съобщението.

От БНБ пишат, че с оглед повишаване качеството на информацията, ЦКР предоставя възможност на отчетните единици да получават информация за броя на извършените проверки в регистъра и за броя на отчетните единици, направили проверките за определен период за кредитната задлъжнялост на физическо или на юридическо лице, което е или желае да стане страна по правоотношение с тях във връзка с получаване на кредит. Извършването на множество проверки за дадено физическо или юридическо лице, предшестващи отпускането на кредит, се визуализира в информационната система на ЦКР и може да бъде индикация, че лицето кандидатства за кредит пред няколко институции едновременно.

БНБ е подготвила Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 22 за ЦКР, в която се предвижда да се регламентира подаването на информация в ЦКР за влязло в сила съдебно решение или административен акт в случаи на оспорени по съдебен ред данни за клиент, които се съдържат за него в регистъра. При наличие на основание отчетните единици извършват при необходимост корекции в ЦКР в съответствие с влязлото в сила съдебно решение или административен акт. Добавянето на тези разпоредби ще доведе до по-голяма прозрачност и детайлност в получаваната информация от регистъра, което ще допринесе и за извършването на по-прецизна оценка на кредитоспособността на лицата, както и избягване на практики за безотговорно кредитиране и свръхзадлъжнялост, пише в съобщението.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 22 за ЦКР, отчетните единици носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията съобразно предвидените в Наредбата ред и обхват, както и за спазване на изискванията за защита на личните данни. Подаваната от отчетните единици информация в регистъра следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи, се посочва в съобщението.

Източник: БТА