Сърбия граничи с Хърватия повече от три десетилетия, но мислената линия „фашизъм-антифашизъм“ раздалечава двете страни и се превръща в препъникамък за двустранните отношения, независимо че са минали 80 години от Втората световна война, когато бе създадена хетерогенната федерация Югославия, и 30 години от военната операция „Буря“, когато в четиригодишна война бе отвоювана независимостта на бившата югорепублика Хърватия.

През 21 век двете държави отбелязват с диаметрално различен наратив случилото се през 1995 г. в рамките на 85 часа. 

Докато Хърватия чества по традиция годишнината от „Буря“ с тържества, в Сърбия отбелязват Ден в памет на всички загинали и разселени.

С  операция „Буря“ Хърватия си върна териториите, на които през 1991 г. хърватските сърби провъзгласиха своя държава под името Република Сръбска Краина, противопоставяйки се на отделянето на Хърватия от някогашната Съюзна федеративна република Югославия. Ключовата офанзива започва на 4 август 1995 г. и до 7 август Хърватия си връща 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията.

Годишнината от операция „Буря“ се чества всяка година на пети август – деня, в който хърватските войници влизат в град Книн (Северна Далмация), обявен за столица на Република Сръбска Краина. 

Според  най-новите данни на хърватски неправителствени организации в тази военно-полицейска акция са убити 1170 цивилни, от които 1055 сърби и 60 хървати, 918 войници и 228 души със смесен статут, а над 200 000 сърби са прогонени от домовете си.

По време на възпоменателната церемония в памет на жертвите на операция „Буря“, която се проведе преди няколко дни в северния сръбски град Сремски Карловци, сръбският президент Александър Вучич използва думата „несправедливост“, за да опише един по-дълъг исторически период от време, изпълнен със събития, които сърбите приемат като поражение – разпадането на Югославия, отцепването на Косово, заличаването на Сръбска Краина.

Но сръбският държавен глава не нарече операция „Буря“ „най-големият опит за етническо прочистване след Втората световна война“, както е правил в предишни години като алюзия с методите на Третия райх на нацистка Германия.

„Принудиха ни да мълчим и казаха да гледаме Сърбия в бъдещето“, каза Вучич и добави, „сърцето и душата ми не ми позволяват да търпя това повече. Те винаги водят политика на отслабване на Сърбия“, каза сръбският президент, визирайки международната общност.

„Намериха няколко сръбски слуги, точно както нацистите ги намериха от 1941 до 1945 г. , точно както и австрийците ги намериха в Първата световна война, точно както и българите ги намериха в Балканската война. Ние не се намесваме в други държави, ние просто искаме да запазим сръбското си име и фамилия. Писна ни и ще направим всичко възможно, за да запазим мира“, добави Вучич.

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че операция „Буря“ е била най-голямата сухопътна битка в Европа към онзи момент след Втората световна война, битка, която „разби проекта за Велика Сърбия, победи агресора, промени военния и геополитическия ред на Югоизточна Европа, определи съдбата на Хърватия и позволи края на войната в Босна и Херцеговина“.

„Операция „Буря“ не само освободи Хърватия, но и предотврати друга трагедия в Босна и Херцеговина“, каза той вчера в Книн. 

Пленкович заяви също, че операция „Буря“ е проправила пътя за завръщането на разселените хървати по домовете им и за мирната реинтеграция на хърватския Дунавски регион и град Вуковар, както и за установяването на хърватска власт над цялата национална територия.

„След войната Хърватия също така даде възможност за завръщането на хърватските сърби, които желаеха да се върнат“, добави Пленкович, подчертавайки, че по този начин страната е демонстрирала политическа зрялост, морална отговорност и човешко състрадание.

В речта си Пленкович обърна специално внимание на спомена за 1744-те изчезнали лица по време на операция „Буря“ и заяви, че очаква Белград най-накрая да демонстрира истинска готовност за сътрудничество, защото „без пълната истина за изчезналите не може да има искрени отношения, нито европейско бъдеще“.

Проблеми с изчезналите лица и ненаказани престъпления

Броят на жертвите в операция „Буря“ остава спорен въпрос между Сърбия и Хърватия и до днес.

Според данни на хърватското министерство по въпросите на ветераните 1832 души се водят за изчезнали в периода от 1991 до 1995 г. 

„За убитите цивилни, тъй като проучването не е приключило, използваме данни от Хелзинкския комитет за повече от 600 цивилни, убити в операция „Буря“, казва Весна Тершелич от хърватския център „Документ“. Около 20 000 души са били убити или изчезнали по време на войната, според данни на „Документ“.

През 2011 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага осъди генералите Анте Готовина и Младен Маркач на по 18 години затвор за операция „Буря“, но по-късно те бяха оправдани.

„Присъдата от 2012 г. на Апелативната камара на Хагския трибунал оправда хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач от наказателна отговорност за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Констатациите на съда, че по време на операция „Буря“ са извършени множество престъпления срещу сръбски цивилни, обаче не са поставени под въпрос“, се припомня в изявление на Центъра по хуманитарно право, като се добавя, че повечето от тези престъпления не са преследвани до момента.

„Никоя жертва на операция „Буря“ няма статут на цивилна жертва на войната в Сърбия днес. Както предишните, така и настоящите правни решения пречат на жертвите, убити извън територията на Сърбия, да придобият този статут. Това оставя бежанците от Хърватия без финансова, здравна и психосоциална подкрепа“, се казва в изявлението, цитирано от сръбската редакция на регионалната телевизия Ен1.

Центърът за хуманитарно право призова институциите на Сърбия и Хърватия да спрат „политическата злоупотреба с жертвите чрез употребата на националистически дискурси“.

Центърът припомня също, че от 2015 г. насам годишнините от операция „Буря“ се отбелязват в Сърбия с държавни чествания на централно ниво, организирани съвместно с Република Сръбска.

Съвременните национални наративи за сърбите и хърватите имат по-дълбоки корени  

Най-голямото предизвикателство при справянето с наследството от военните престъпления и страданията в конфликта в Хърватия през 90-те години на миналия век е заличаването на сложността на динамиката на насилието, коментира анализаторът по глобална политика в Европейския институт към Лондонското училище по икономика и политически науки проф. Деница Костовичова пред Би Би Си преди време.

Според нея подобно заличаване е довело до доминиращи национални наративи и от двете страни, които „късогледо и стратегически се фокусират само върху страданията на собствената си страна – като същевременно отричат или маргинализират собствената си отговорност.“

Причината за това е, че политическите елити както в Сърбия, така и в Хърватия все още вярват, че могат да използват етническия национализъм като средство за легитимиране на властта, казва проф. Костовичова. Според нея по ирония на съдбата, подобен национализъм не е донесъл признание на жертвите в собствените им общности.

Анализаторът очертава една тревожна тенденция, че национализмът сякаш се засилва с течение на времето след конфликта, докато годишнината от операция „Буря“ се използва като фокусна точка за подсилване на тези наративи и добавя, че в този смисъл можем да говорим за „замръзнала символична война за памет, водена от елити“.

Това няма да се промени и да се разреши, добавя проф. Костовичова, освен ако не настъпи радикална промяна в управлението и на двете държави.

През последните десетилетия месеците от май до август са наситени със събития, чувствителни за проявите на национализъм от двете страни на границата между Сърбия и Хърватия.  

По време на честванията на 80-годишнината от края на Втората световна война проправителствените медии в Сърбия публикуват множество материали, свързани с трагичната съдба на стотици хиляди брутално избити сърби, евреи и роми в концентрационни лагери под контрола на създадената тогава Независима хърватска държава (НХД), просъществувала в периода 1941-1944 г.  

НХД представлява държава на усташкото движение, обвързана с Третия райх и силите на хитлеристката коалиция, чиято политика е подчинена на идеята за постигане на етническа чистота – всички сърби е трябвало да бъдат хърватизирани, избити или прогонени.

Победата на съюзниците през 1945 г. слага край на Независимата хърватска държава, а много от нейните функционери са избити със или без присъда в новосъздадената от Йосип Броз Тито хетерогенна федерация Югославия, чиято идеология събира в една територия шест федеративни републики, между които е и Хърватия.

Темата за усташите винаги е в състояние да запали искрата на противопоставяне между двете бивши югорепублики  

Темата за усташите  избухна с пълна сила преди месец, когато хърватският националистически фолк рок изпълнител Томпсън и стотици хиляди негови фенове изпълниха пронацистки поздрав от Втората световна война на огромен концерт в Загреб.

Концертът бе определян като най-големия в историята на страната заради присъствието на 504 хиляди зрители. 

Една от най-популярните песни на Марко Перкович, изпълнена на концерта в Загреб, започва с поздрава „За родината – Готови!“, използван от марионетния усташки режим в епохата на нацизма в Хърватия.

Перкович, чието сценично име е Томпсън, на името на американски картечен пистолет, е коментирал преди, че както песента, така и поздравът са свързани с етническата война за независимост на Хърватия от Югославия (1991-1995 г.), в която той се е сражавал с американското оръжие. По думите му будещата противоречия песен е „свидетел на една епоха“.

Според хърватските закони този поздрав е наказуем, но съдилищата са постановили, че Перкович може да го използва като част от песента си.

Перкович има забрана да пее в някои европейски градове заради честите пронацистки препратки по време на концертите си.

Тогава сръбският президент Александър Вучич критикува концертите на Перкович като проява на „подкрепа за пронацистките ценности“, а бившият сръбски президент Борис Тадич коментира, че това е „голям срам за Хърватия“ и „за Европейския съюз“, защото концертът „прославя избиването на представители на една нация, в този случай сръбската“.

Преди дни Томпсън изнесе още един концерт, който съвпадна по време с отбелязването на 30-годишнината от хърватската военна операция „Буря“ .

По същото време без да споменава директно нацистките символи, използвани от Томпсън, сръбското министерство на външните работи изказа безпокойство, че дори 30 години след операция „Буря“ се шири реторика на езика на омразата, а допълнително безпокойство буди, че събитието в Хърватия  „все още се отбелязва в празничен и триумфален тон, без никакво осъзнаване на страданията на жертвите и без истински усилия за тяхното признаване“. 

„Пренебрегването на страданията на един народ отваря вратата за исторически ревизионизъм и потиска универсалните ценности, на които трябва да се основава всеки демократичен и мирен ред“, заявиха от министерството.

Историческият термин „усташи“, който дефинира членовете на усташкото управление в НХД преди 80 години, се използва в обиден контекст в Сърбия и до днес, включително между сърби, които враждуват.

В разгара на студентските блокади в памет на 16-те жертви на инцидент на жп гарата в Нови Сад Александър Вучич каза, че не разбира исканията на младите хора в Сърбия, защото по негово време изхвърляли от университета хърватските студенти, защото са „усташи“.

„Усташи“ и „агенти на чужди държави“ бяха наречени и временно оформилите се като лидери на студентското движение в Сърбия двама братя, които имат хърватско гражданство.

Преди три години сръбският президент Александър Вучич получи индиректен отказ от хърватските власти да посети най-големия концентрационен лагер, създаден в НХД в Ясеновац, заради своя загинал там дядо.

„Това е същото като да забраните на президента на Израел да посети Аушвиц. Това е антиевропейско и антицивилизационно решение, грубо нарушаване на свободата на движение. Това е най-големият скандал между Сърбия и Хърватия в новата история. Засрамете се!“, заяви тогавашният министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич.

Години наред се водят дебати за броя на жертвите в Ясеновац – в хърватската общественост се споменават многократно  по-ниски цифри, а в сръбската – многократно по-високи цифри. Поради това и Мемориалният музей на Холокоста в Съединените американски щати изчислява, че в Ясеновац са загинали между 77 000 и 99 000 души, а според центъра „Симон Визентал“ жертвите са „поне“ 100 000 жертви. 

Въпреки изминалите десетилетия след Втората световна война и хърватската операция „Буря“ възможността за помирение между двете бивши югорепублики все още не може да си проправи път през граничната бразда.

Източник: БТА