Европейската комисия ще удържи 215 милиона евро от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на България. Причината за това е, че според ЕК България не е изпълнила ангажимента си да създаде независима от политическите парти комисия за борба с корупцията.

Така страната ни ще получи 439 милиона евро за проекти от плана, които трябва да бъдат приключени до края на август 2026 г. 

За да получи цялата сума България трябваше да изпълни 59 реформи в областта на енергетиката, здравеопазването, образованието, пътна карта за климата, промени в имотния регистър, закон за частния фалит и др.

Правителството и Народното събрание могат да спасят тези 200 млн., ако коригират закона за избора на антикорупционна комисия до шест месеца. След това парите ще бъдат безвъзвратно загубени.

В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до България с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца. 

Според годишния отчет на Еврокомисията България и Унгария са с най-малко усвоени средства по плана за възстановяване.

Досега България е получила 1.37 млрд. евро по ПВУ – през декември 2022 г. Общият размер на българския план за възстановяване е 5.69 млрд. евро, които трябваше да получим безвъзмездно от ЕС срещу обещание да изпълним 50 проекта и 50 реформи.

Източник: Offnews.bg

Европейската комисия ще удържи 215 милиона евро от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на България. Причината за това е, че според ЕК България не е изпълнила ангажимента си да създаде независима от политическите парти комисия за борба с корупцията.

Така страната ни ще получи 439 милиона евро за проекти от плана, които трябва да бъдат приключени до края на август 2026 г. 

За да получи цялата сума България трябваше да изпълни 59 реформи в областта на енергетиката, здравеопазването, образованието, пътна карта за климата, промени в имотния регистър, закон за частния фалит и др.

Правителството и Народното събрание могат да спасят тези 200 млн., ако коригират закона за избора на антикорупционна комисия до шест месеца. След това парите ще бъдат безвъзвратно загубени.

В началото на октомври ЕК съобщи, че е изпратила писмо до България с искане за отговор в срок до един месец по повод неизпълненото изискване. Тогава комисията поясни, че ако условията не бъдат изпълнени, изплащането на задържаните средства ще бъде отложено за още шест месеца. 

Според годишния отчет на Еврокомисията България и Унгария са с най-малко усвоени средства по плана за възстановяване.

Досега България е получила 1.37 млрд. евро по ПВУ – през декември 2022 г. Общият размер на българския план за възстановяване е 5.69 млрд. евро, които трябваше да получим безвъзмездно от ЕС срещу обещание да изпълним 50 проекта и 50 реформи.

Източник: Offnews.bg

Едно от неверните твърдения, които се разпространява за бюджета на Европейския съюз е, че Европа харчи половината от него за политики, свързани с климата в рамките на Зелената сделка. Това твърдение обаче е невярно. Реалният дял на средствата, които ЕС насочва към климатични и екологични дейности, е около една трета от бюджета, а не 50%.

Какъв е общият бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. – т.нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) – възлиза на около 1,21 трилиона евро. Към него се добавя и временният инструмент за възстановяване NextGenerationEU (750 млрд. евро), създаден след пандемията от Ковид-19. Така общият финансов пакет за периода възлиза на приблизително 1,8 трилиона евро.

Колко от тези средства са за климатични цели?

Европейската комисия и Европейският парламент са заложили цел поне 30% от общите разходи да се насочват към действия за климата.
Според последния доклад на Европейската комисия от 2024 г. реалният дял е между 32 и 34% от бюджета или около 658 милиарда евро, а не на половината, което би било около 900 млрд. евро.

Предишният бюджет (2014-2020 г.) също имаше цел за разходи за климатични промени – от 20%, която Европейската сметна палата отчете като изпълнена.

В рамките на предложения бюджет на ЕС за периода 2028-2034 г. е заложен по-висок процент за разходи, касаещи климата и околната среда – 35%. Акцентира се върху интегрирането на политиките за климата във всички програми – от земеделие до иновации и транспорт.

Кои програми се считат за „климатични“?

Класификацията „climate-tagged“ (климатично маркиран) се прилага за проекти и разходи, които допринасят за намаляване на въглеродните емисии, енергийната ефективност, опазването на природата или адаптацията към климатичните промени.

Основните пера включват:

• Наука и иновации (програма „Хоризонт Европа“) – около 35% от средствата са за зелени проекти;

• Кохезионна политика – около 30% подпомагат зелени инвестиции в регионите;

• Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) – всяка държава-членка трябва да насочи поне 37% от националния си план към климатични мерки;

• Програма LIFE – изцяло посветена на климата и околната среда (5,4 млрд. евро);

• Обща селскостопанска политика (ОСП) – част от субсидиите се обвързват с „еко-схеми“, но не цялата политика е зелена.

Как се следят разходите?

Всеки проект се оценява по специална методика за „климатично маркиране“. Европейската комисия дава оценка – 0%, 40% или 100%, според това доколко даден проект реално допринася за климата.

Европейската сметна палата обаче отбелязва, че някои разходи може да се маркират като „зелени“ без реален ефект (доклад Special Report 09/2023).

Затова реалният дял може да е по-нисък от официално отчетения.

Извод

Твърдението, че Европейският съюз харчи половината от бюджета си за политики, свързани с климата, е невярно. Реалният дял на средствата, насочени към климат и околна среда, е около една трета от общия бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. Тази сума обхваща широк спектър от програми — от иновации и енергийна ефективност до селско стопанство — но не представлява 50% от бюджета.

Източник: Offnews.bg