Икономика
Фабричната активност в Азия отслабва, тъй като търговските споразумения със САЩ не успяват да стимулират търсенето

Производствените центрове в Азия се сблъскаха с продължаващо вяло търсене през ноември, което удължи спада във фабричната дейност. Това се случва въпреки напредъка в търговските преговори със Съединените щати, които до момента не са довели до осезаемо възстановяване на поръчките, показват публикуваните в понеделник индекси на мениджърите по покупки (PMI).
Данните очертаха разнопосочна картина за региона: Китай, Япония, Южна Корея и Тайван отчетоха спад в производствената активност, докато голяма част от икономиките в Югоизточна Азия отбелязаха растеж, предава Ройтерс.
Изследователската компания „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics) предупреди, че данните не съвпадат напълно с реалната търговска статистика в региона. „Износът от по-голямата част от Азия се увеличава през последните месеци и смятаме, че краткосрочните перспективи за производствените сектори, задвижвани от износа, остават благоприятни“, коментира Шиван Тандон, икономист за Азия в компанията.
Азиатските износители са изправени пред значителна несигурност, породена от мащабните мита, въведени от американския президент Доналд Тръмп. Въпреки че сключените търговски споразумения с Япония и Южна Корея и намаляването на напрежението с Китай създадоха известна предвидимост за бизнеса, много компании продължават да се адаптират към новите правила на търговията със САЩ.
В Япония индексът на мениджърите по доставките показа, че новите поръчки продължават да намаляват, с което спадът се удължава до две години и половина. Сред причините са забавящата се глобална бизнес среда, ограничените бюджети на клиентите и по-слабите капиталови инвестиции. Индексът на мениджърите по покупки (PMI) за производствения сектор на Япония, изготвян от „Ес енд Пи Глобал“ (S&P Global), се повиши леко до 48,7 пункта през ноември спрямо 48,2 пункта през октомври, като стойността е близка до предварителното изчисление от 48,8 пункта. Темпът на спад е най-бавният от август насам. Стойности над 50 пункта показват растеж, а под този праг – свиване на активността.
Данните по подотрасли показват, че сегментите на междинните и инвестиционните стоки продължават да срещат слабост, докато производството на потребителски стоки отбелязва леко подобрение.
Новите поръчки са продължили да намаляват и през ноември, като периодът на спад вече достига две години и половина. Според участниците в проучването това се дължи на комбинация от фактори – забавяне на глобалната бизнес активност, по-ограничени бюджети на клиентите и потиснати капиталови инвестиции.
Официални данни същевременно показаха, че капиталовите разходи на японските компании за периода юли–септември са нараснали с 2,9 на сто на годишна база, което представлява забавяне спрямо предходното тримесечие.
Фабричната активност в Южна Корея се сви за втори пореден месец през ноември. Въпреки това финализираното търговско споразумение със САЩ донесе известна яснота за местните производители. Данните за износа показаха ръст за шести пореден месец, надхвърлящ пазарните очаквания, като продажбите на полупроводници достигнаха рекордни стойности благодарение на силното търсене на технологии, а автомобилният сектор също отбеляза ръст след споразумението.
Индексът на мениджърите по покупки (PMI) за производствения сектор на Южна Корея, изготвян от „Ес енд Пи Глобал“ (S&P Global), остана на равнище от 49,4 пункта през ноември – без промяна спрямо октомври и под границата от 50 пункта, която отделя разширяване от свиване на активността. „Както производствените обеми, така и новите поръчки намаляха за втори пореден месец, като според получените коментари слабостта в местната икономика е била допълнително утежнена от въздействието на митата и колебанията в цените“, заяви Усама Бхати, икономист в „Ес енд Пи Глобал Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence).
Новите поръчки спаднаха заради слабост на вътрешния пазар и ефектите от американските мита, макар че темпът на понижение се е забавил спрямо октомври. Спадът в новите експортни поръчки е бил минимален, тъй като по-слабото търсене от САЩ и Япония е било частично компенсирано от по-силни поръчки от други азиатски държави, сред които Индия, Виетнам и Индонезия.
През ноември Южна Корея финализира търговско споразумение със Съединените щати за намаляване на тарифите, което донесе повече яснота след месеци преговори по инвестиционния пакет, включен в предварителното споразумение от края на юли.
В Тайван индексът продължи да отчита спад, макар и с по-бавни темпове. В същото време производителите от нововъзникващите азиатски пазари отчетоха по-добри резултати: Индонезия и Виетнам регистрираха ускоряване на растежа в производствената активност, а Малайзия се върна към разширяване на сектора.
Индия отчете забавяне на фабричния растеж спрямо силния октомврийски резултат, но индексът на мениджърите по доставките на страната остана значително по-висок от този на останалите държави в региона. Това съответства и на други показатели, показващи стабилен растеж в третата по големина икономика на Азия. Данните, публикувани в петък, показаха, че брутният вътрешен продукт на Индия е нараснал с най-бързото си темпо от последните 18 месеца през периода юли–септември, подпомогнат от силни потребителски разходи.
Индексът на мениджърите по покупки (PMI) за производствения сектор на Индия, изготвян от Ейч Ес Би Си (HSBC) и „Ес енд Пи Глобал“ (S&P Global), се понижи до 56,6 пункта през ноември спрямо силното ниво от 59,2 пункта през октомври и под предварителната оценка от 57,4 пункта. Въпреки забавянето показателят остана над границата от 50 пункта, която разделя разширяването от свиването, за 53-и пореден месец – най-дългата серия на растеж от началото на проучването през март 2005 г.
Забавянето се наблюдава в основни подкомпоненти на индекса. Както промишленото производство, така и общият обем на новите поръчки – ключов индикатор за търсенето – са отчели най-слабия си темп на растеж от февруари насам. Според участниците в проучването това се дължи на предизвикателни пазарни условия, забавяния при стартирането на проекти и засилена конкуренция между компаниите.
Особена тревога предизвикват въведените от Вашингтон мита, макар че в проучването не се споменава изрично за износ към САЩ, които са основният търговски партньор на Индия. Международното търсене се е охладило, като новите експортни поръчки отчитат най-слабото разширяване от повече от година, въпреки че продажбите към клиенти в Африка, Азия, Европа и Близкия изток остават стабилни.
Отново „Кепитъл Икономикс“ подчертава разминаването между индекса и реалните търговски резултати. „Износът в повечето азиатски икономики расте и ние очакваме краткосрочните перспективи за експортно ориентираните производствени сектори да останат благоприятни“, заяви Шиван Тандон.
Независимо от това азиатските предприятия продължават да работят в условия на неясни търговски правила и несигурна външна среда, докато пазарите очакват нови сигнали за предстоящи промени в търговската политика на САЩ.
Източник: БТА
Икономика
Еврото е почти без промяна спрямо долара в сутрешната междубанкова търговия
Икономика
Глобалното въоръжаване стимулира приходите на европейските оръжейни производители, сочи доклад

На фона на войната в Украйна европейските, и особено германските, оръжейни компании са се възползвали значително от ръста на международното въоръжаване през изминалата година. Според доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (Sipri) за 100-те най-големи оръжейни компании в света, приходите на 26-те европейски производители (без Русия) са нараснали средно с 13 процента до общо 151 милиарда долара (около 130 милиарда евро) спрямо предходната година, предават ДПА и АФП.
При германските оръжейни концерни ръстът е над средното равнище. Четирите компании в класацията на института – „Райнметал“ (Rheinmetall), „Дил“ (Diehl), „ТисенКруп Марийн Системс“ (ThyssenKrupp Marine Systems) и „Хензолт“ (Hensoldt) – са увеличили приходите си от оръжейни сделки с 36 процента до 14,9 милиарда долара (12,9 милиарда евро). Като основни причини се посочват засиленото търсене на системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси и бронирани превозни средства заради руската заплаха.
В световен мащаб приходите на 100-те най-големи оръжейни компании са се увеличили с 5,9 процента до 679 милиарда долара (585,57 милиарда евро). Според анализаторите на Стокхолмския международен институт за изследване на мира ключов двигател на този растеж е именно Европа, на фона на войната в Украйна и „възприемането на заплахата от Русия“. Освен търсенето от украинска страна роля играят и усилията за попълване на запасите в държавите, които предоставят оръжие на Украйна, както и разширяването на собствените отбранителни способности на европейските страни.
По отношение на Европа изследователят от института Жад Гиберто Рикар подчертава значителните инвестиции на европейските оръжейни концерни за разширяване на производствените капацитети, като отбелязва, че „нарастващо предизвикателство“ може да бъде осигуряването на необходимите суровини.
„Райнметал“ отчита ръст от 47 процента
Според анализа „Райнметал“ е постигнала най-високи оръжейни приходи в Германия през 2024 г. – 8,2 милиарда долара, което представлява ръст от 47 процента спрямо предходната година. Компанията се нарежда на 20-о място сред най-големите оръжейни производители в света. За сравнение, лидерът в класацията – американската „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin) – е реализирала приходи от около 64,65 милиарда долара, почти осем пъти повече. БТА припомня, че в края на октомври „Райнметал“ и България подписаха договор, който дава началото на проект за изграждане на завод за барут и боеприпаси в страната ни. Контрактът бе подписан два месеца, след като германската компания за пръв път обяви намерението си да участва в изграждането на оръжеен завод в България. Само ден след подписването на договора правителството образува ново дружество с държавно участие в капитала за изграждането на завода за барут и боеприпаси.
„Дил“ е увеличила приходите си с около 53 процента до 2,11 милиарда долара, което институтът свързва с поръчки за наземни системи за противовъздушна отбрана и големи доставки на артилерийски боеприпаси. „Тисенкруп Марийн Системс“ отчита приходи от 2,29 милиарда долара, или ръст от 12 процента, а „Хензолт“ – 2,24 милиарда долара, нарастване с 18 процента.
Руските приходи растат въпреки санкциите
Въпреки широките международни санкции двата най-големи руски оръжейни концерна – държавната корпорация „Ростех“ и корабостроителната група „Юнайтед Шипбилдинг Корпорейшън“ (United Shipbuilding Corporation) – са увеличили приходите си с 23 процента до общо 31,2 милиарда долара. Стокхолмският институт посочва като причина силното вътрешно търсене, породено от продължаващата война срещу Украйна.
Американските оръжейни компании с по-бавен ръст
Приходите на големите американски оръжейни компании са се увеличили значително по-бавно – с 3,8 процента до общо 334 милиарда долара. Според института това се дължи на „масово разпространени забавяния и превишаване на бюджета“. Въпреки по-слабия ръст Съединените щати продължават да генерират почти половината от приходите на 100-те най-големи оръжейни концерна в света.
Спад в Азия и Океания, силен ръст в Израел
За Азия и Океания институтът отчита спад от 1,2 процента, обяснен „почти изцяло“ с десетпроцентно понижение в приходите на осемте най-големи китайски производители.
Трите израелски компании в класацията регистрират значителен ръст на приходите си. Според доклада международната критика към действията на Израел в ивицата Газа е имала „минимално влияние“ върху търсенето на израелско оръжие.
Институтът уточнява, че в много случаи разполага само с данни за приходите, а не за печалбите на компаниите.
Източник: БТА
Икономика
Граждани се редят на опашка пред БНБ за стартовите комплекти с български евромонети

Граждани се редят на опашка пред централната сграда на Българската народна банка (БНБ) в София, за да придобият стартови комплекти с евромонети с българската национална страна, които са в продажба от днес, 1 декември, видя репортер на БТА.
Продажбата на стартовите комплекти в БНБ започна от 8:30 тази сутрин. Комплектите за граждани и юридически лица струват съответно 20 лв. и 200 лв. За гражданите евромонетите са с обща стойност от 10,23 евро и в тях има 42 броя монети, а за юридическите лица пакетите са с 420 евромонети на стойност 102 евро.
Комплектът за физически лица съдържа 2 броя монети с номинал от 2 евро, 2 броя монети с номинал от 1 евро, 4 броя монети с номинал 50 цента, 5 броя монети с номинал 20 цента, 7 броя монети с номинал 10 цента, 6 броя монети с номинал 5 цента, 7 броя монети с номинал 2 цента и 9 броя монети с номинал 1 цент.
Стартовият пакет за юридически лица се състои от 20 монети с номинал от 2 евро, 20 монети с номинал от 1 евро, 40 монети с номинал 50 цента, 50 монети с номинал 20 цента, 70 монети с номинал 10 цента, 60 монети с номинал 5 цента, 70 монети с номинал 2 цента и 90 монети с номинал 1 цент.
Към 8:20 пространството под колоните пред главния вход на централната сграда на БНБ в София вече беше заето от чакащи.
Сред първите, които се закупиха комплект за себе си, беше Ивайло, който каза, че е тук от 6:00 часа сутринта. Той обясни още, че чакащите са се самоорганизирали и са изготвили списък преди отварянето на касите на централната банка.
Стартови комплекти с евромонети по закон могат да продават както в БНБ и търговските банки, така и в „Български пощи“. Юридическите лица могат да закупят стартови пакети единствено в клоновете на търговските банки.
Стартови комплекти с евромонети се продават от БНБ и днес до деня, прехождащ датата на въвеждане на еврото, като не могат да се пускат в обращение до 1 януари 2026 година.
При продажба на стартови комплекти се установява самоличността на получателя – физическо лице или представител на търговеца, а върху продажбата на стартов комплект с евромонети по номинална стойност не се начислява ДДС.
Физическо лице може да закупи до два стартови комплекта с евромонети за една трансакция.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 4 седмици„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 2 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 2 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати

