Местните инвеститори се опасяваха, че правителството ще трябва да се откаже от диапазона и да девалвира песото, което щеше да засили търсенето на долари и да ускори бягството от валутата. Централната банка изразходва 1.1 млрд. долара за три дни миналата седмица, за да го подкрепи.

Страховете на инвеститорите

Продажбите на долари от своя страна обезпокоиха притежателите на облигации, които се опасяваха, че правителството изразходва оскъдните си валутни резерви, нужни по-късно за погасяване на дълговете, което доведе до резки спадове в цените на облигациите.

Карлос Мелкониан, икономист и бивш ръководител на националната банка на Аржентина, обяснява пред Financial Times, че загубата на изборите е разкрила всички скрити проблеми, като посочи, че политиката на Милей е била напълно непоследователна и че той не проявява интерес към политически споразумения.

Милей получи известно облекчение в понеделник. Офертата за подкрепа от Бесент, която трябваше да бъде обсъдена на среща във вторник между него, Тръмп и Милей, помогна да се успокоят пазарите. Песото поскъпна с 6%, а доходността по аржентинския дълг в долари, която се движи обратно на цените, падна с 3.7%.

В същото време Милей обяви временно премахване на високите данъци върху селскостопанския износ, като по този начин стимулира износителите да продадат част от натрупаните стотици милиарди долари земеделска продукция и увеличи достъпа на централната банка до долари.

Източник: Капитал

Местните инвеститори се опасяваха, че правителството ще трябва да се откаже от диапазона и да девалвира песото, което щеше да засили търсенето на долари и да ускори бягството от валутата. Централната банка изразходва 1.1 млрд. долара за три дни миналата седмица, за да го подкрепи.

Страховете на инвеститорите

Продажбите на долари от своя страна обезпокоиха притежателите на облигации, които се опасяваха, че правителството изразходва оскъдните си валутни резерви, нужни по-късно за погасяване на дълговете, което доведе до резки спадове в цените на облигациите.

Карлос Мелкониан, икономист и бивш ръководител на националната банка на Аржентина, обяснява пред Financial Times, че загубата на изборите е разкрила всички скрити проблеми, като посочи, че политиката на Милей е била напълно непоследователна и че той не проявява интерес към политически споразумения.

Милей получи известно облекчение в понеделник. Офертата за подкрепа от Бесент, която трябваше да бъде обсъдена на среща във вторник между него, Тръмп и Милей, помогна да се успокоят пазарите. Песото поскъпна с 6%, а доходността по аржентинския дълг в долари, която се движи обратно на цените, падна с 3.7%.

В същото време Милей обяви временно премахване на високите данъци върху селскостопанския износ, като по този начин стимулира износителите да продадат част от натрупаните стотици милиарди долари земеделска продукция и увеличи достъпа на централната банка до долари.

Източник: Капитал

Преди да бъде избран в началото на юни, новият полски президент Карол Навроцки обеща да се противопостави на желанието на Украйна за присъединяване към ЕС и НАТО. Обаче продължава да подкрепя Киев, що се отнася до материална и военната помощ. Как бихте оценили първите му стъпки в мандата? И какво да очакваме от неговата политика към войната?

– Нека отбележим, че изявленията, които се правят по време на предизборни кампании, не винаги са надеждни показатели за дългосрочна политика. В своята кампания и малко след изборите президентът Навроцки действително изрази несъгласие с присъединяването на Украйна към ЕС – и получи критики заради коментарите си за членството в НАТО. Но същевременно потвърди, че подкрепата за Киев продължава. По този начин неговата позиция съчетава политическата предпазливост към институционалното разширяване (на двата блока – бел. ред.) с практическата помощ за Украйна. Ако това се запази, очаквам политика, която подпомага Украйна военно и дипломатически – и в същото време остава по-рестриктивна или най-малкото скептична към едни бързи срокове на интеграция в ЕС и НАТО. Определени групи в Полша – например фермерите – възприемат присъединяването на Украйна към ЕС като потенциална заплаха за своите интереси. Така че е вероятно Полша да търси защитни мерки и преходни договорености, за да опази собствените си икономически приоритети във всеки процес на разширяване на международните съюзи.

На срещата на върха на НАТО в края на юни в Хага съюзниците се разбраха да вдигнат разходите си за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт, както настояваше американският президент Тръмп. Колко реалистична е тази цел за Варшава?

– Полша вече отделя приблизително 4% от своя БВП за военни нужди и има амбициозни планове за възлагане на поръчки, както и за трайно развитие на отбранителната промишленост. В момента това е най-високото ниво на разходи сред съюзниците от НАТО, така че достигането на целта от 5% изглежда постижимо, особено като се вземе предвид и силният политически консенсус в Полша за необходимостта от инвестиции в отбраната. Властите също така работят и в посока консолидиране на обществена подкрепа за тези разходи, макар и те да водят все пак до значителна фискална тежест и да налагат известни бюджетни компромиси.

Оптимистично или песимистично гледате на желаното „пробуждане на Европа“ и необходимостта тя сама да се погрижи за собствената си сигурност? Ще могат ли европейците да се справят без американците?

– Европа вече е постигнала осезаем напредък по отношение на това „пробуждане“ и еманципацията от САЩ – вижте обещаните по-високи разходи, новите отбранителни инструменти, инициативите срещу заплахите от дронове и нахлувания по Източния фланг. И все пак една стратегическа автономност без САЩ в момента не е реалистична опция за високоефективно възпиране на противници и водене на военни действия. Надеждният път според мен се крие в засилването на европейския стълб в рамките на НАТО, допълнен с инструментите на Европейския съюз (индустриална политика, производство на боеприпаси, противовъздушна отбрана, борба с дроновете). Аз съм предпазливо оптимистична относно европейското пробуждане. Ако не се случи сега – то няма да се случи никога.

Интервюто взе Драгомир Иванов

Източник: Капитал