„Банк ъв Ингланд“ (Bank of Enlgland) намалява лихвените проценти твърде бързо, предупреди главният икономист на британската финансова институция, цитиран от ДПА.

Хю Пил заяви, че темпът на понижаване на лихвените проценти от август миналата година е „твърде бърз“, като се направи равносметка на рисковете за инфлацията във Великобритания.

Говорейки на събитие, проведено в „Барклис“ (Barclays) в Лондон, той каза, че постигнатият напредък при „дезинфлацията“ е частичен сигнал, че облекчаването на паричната политика, което води със себе си понижаване на лихвите, работи.

„Според мен тази отмяна на ограниченията в паричната политика идва твърде бързо, предвид постигнатия досега напредък при трайното връщане на инфлацията към целевия й показател“, подчерта той.

„Продължавам да съм обезпокоен от все по-големите рискове при постигане на инфлационната цел“, добави той.

Пил, който е член на комисията по парична политика на банката, беше сред членовете, гласували против намаляването на лихвите до 4,25 на сто, като вместо това предпочете да останат без промяна.

Базовият лихвен процент на банката е спаднал от пика от 5,25 на сто, когато беше повишен, за да се опита да се потуши нарастващата инфлация в Обединеното кралство.

Той каза, че вотът му за запазване на лихвените проценти на срещата по паричната политика този месец означава по-скоро „пропускане“, отколкото „спиране“ на намаляването на лихвите.

Вотът отразява мнението му, че „темпът на намаляване на банковите лихви трябва да бъде „предпазлив“, по-бавен от 25-те базисни пункта на тримесечие, които прилагаме от август“, каза икономистът.

„Трябва да има „пропускане“ в този тримесечен модел в някакъв момент и реших, че срещата през май е подходящ момент за това „пропускане“, обоснова позицията си икономистът.

Междувременно Пил подчерта, че е загрижен за устойчивостта на инфлацията – което означава, че цените ще останат високи.

„Притеснявам се от факта, че инфлацията остава упорито висока, а динамиката на заплащането остава упорито силна, въпреки че активността е сравнително разочароваща през последните две до три години“, заяви Пил, подчертавайки, че тези му опасения влияят на начина, по който гласува.

Източник: БТА

Геополитическото и търговско напрежение, произтичащо от налаганите американските мита за внос на стоки, представлява риск за стабилността на глобалната финансова система и за световния икономически растеж. Това заяви днес Хосе Луис Ескрива Белмонте, управител на централната банка на Испания (Banco de España) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (органът взимащ решения за паричната политка), цитиран от Ройтерс. 

Непредсказуемостта от налаганата от президента на САЩ митническа политика е един от рисковете, пред който е изправена глобалната икономическа среда, тъй като е „възможно влошаване на доверието на международните инвеститори в икономиката на САЩ“, което също генерира несигурност, отчете Ескрива.

„Тези фактори имат решаващо влияние върху перспективите пред глобалния (икономически  – бел. ред.) растеж и представляват рискове за стабилността на международната финансова система“, допълва той в годишен доклад на централната банка на Испания.

Увеличението на митата би повлияло негативно на световната икономическа активност, особено в САЩ, и в по-малка степен в еврозоната и Испания, обяви Ескрива.

Той определи и рисковете за Испания през следващите тримесечия в несигурна среда.

„Въпреки че износът на Испания към САЩ е относително ограничен, непреките връзки чрез глобалните вериги за доставки, както и глобалните финансови и доверителни канали, са значителни и трябва да се наблюдават внимателно“, отчита Ескрива.

Ако „реципрочните мита“, обявени от Тръмп през април, влязат в сила, средната ставка, която Испания трябва да заплати за износа ѝ за САЩ, ще се увеличи до 18 на сто спрямо сегашното ниво от 12 на сто, добави той.

Източник: БТА

Секторът на здравния туризъм се трансформира. Това е процес, който се подхранва от бурното развитие на технологиите. Това каза в интервю за БТА Ивана Колар, директор на Европейската среща на върха на здравния туризъм.  

Много е трудно да кажем какво ще се случи след 30 години, но базираните на изкуствен интелект решения ще имат все по-важна роля в нашия живот. Включително и за нашето здраве, каза Ивана Колар, която е в Бургас на четвъртия здравен форум на Българския съюз по балнеология и СПА.

„Населението застарява в световен мащаб. В същото време ние искаме да останем млади, да бъдем здрави, да бъдем по-активни. Превенцията в здравния туризъм е много важен аспект. Развитието на медицинския сектор също е много важно. Трябва да следим промените в глобален план, тенденциите в този сектор и да наблегнем на сътрудничеството, интегрирайки всички нови технологии. Тези новости трябва да включим в нашите оферти, когато говорим за здравен туризъм“, каза Колар. Тя добави, че в бъдеще вероятно ще бъде съвсем нормално да имаме високотехнологични здравни курорти, в които се предлагат всякакви услуги. 

„Дори днес съществува така наречената „one stop shop“ клиника, в която човек може да провери всичко за здравословното си състояние, да получи съвети за това какво може да направи, за да подобри състоянието си“, добави още Ивана Колар. 

Като експерт, участвал в изготвянето на хърватската стратегия за развитие на здравния туризъм, тя се включи в четвъртата конференция за здравен туризъм на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм в Бургас. 

„Разговорът за здравния туризъм е изключително важен, защото здравето е нашето бъдеще. Както видяхме на днешните презентации, интересът към здравния туризъм нараства. Това е един от най-важните сегменти на туризма не само в Европа, но и в света“, коментира Колар. По думите ѝ Хърватия и България имат редица сходства и традиции в балнеологията. 

„Основните услуги, които двете страни предлагат в областта на здравния туризъм, също са сходни – например денталната медицина и пластичната хирургия. Мисля, че можем да научим много едни от други. Може да копираме някои от целите, плановете за действие за това как да се развием още повече и да се позиционираме на световния пазар. Днес е много важно за Хърватия, че Министерството на туризма прие стратегията за развитието на здравния туризъм като основна цел за следващия програмен период. Чрез нея ще бъдат направени инвестиции в този сектор. Имаме фонд за устойчивост – 300 млн. евро ще бъдат инвестирани в хърватските здравни центрове. Това беше първа наша стъпка, за да направим нашия здравен туризъм по-атрактивен и по-добре приет“, посочи още експертът. 

Сезонността в Хърватия също е предизвикателство пред туризма, коментира още Ивана Колар. „Сега здравният туризъм е признат като най-добрата част от сектора, която помага за значителното удължаване на сезона в Хърватия. Сега говорим за туристическа година, а не за туристически сезон. Имаме няколко важни събития, които провеждаме, за да рекламираме здравния туризъм. Те са много важни за нас“, добави ще тя. 

Колар изрази мнение, че предизвикателство пред реализирането на една успешна стратегия за развитие на здравния туризъм е сътрудничеството между различни сектори – туризъм, здравеопазване, образование и други. 

Източник: БТА