Присъединяването към еврозоната е не само преобразуване на валута, а интегриране на България в единния европейски пазар – събитие, което е от изключителна важност за страната, финансовата система, капиталовия пазар и инвеститорите в него. Това посочи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на конференцията „БАУД NextGen: Бъдещето на инвестициите“, която се състои днес в „Event Space 2020“ в София. Организатор на форума е Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

По време на форума Големански избори предизвикателствата пред ръководената от него институция, сред които бъдещото присъединяване на страната към евроозната от 1 януари 2026 година, регулацията на пазара на криптоактиви у нас, разширяване на инвестиционните възможности за капиталовия пазар у нас и възстановяване на диалога между регулатора и бизнеса.

По думите му първото голямо предизвикателство пред всички в страната е присъединяването към еврозоната.

„Това като събитие е много важно за страната ни, важно е за финансовата система, важно е за капиталовия пазар и инвеститорите в него, не само защото това е само едно преобразуване на валута – не, това всъщност е интегриране на България в единния европейския пазар, в единната европейска финансова система“, каза Големански.

Той посочи, че еврозоната означава по-малки трансакционни разходи, по-голяма разпознаваемост на българските финансови продукти в целия Европейски съюз и преодоляване на препятствията, които срещат българските компании, които искат да листнат акциите си на чуждестранни капиталови пазари.

Големански подчерта, че на база информацията, която получават в КФН, небанковият финансови сектор е напълно готов за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година.

По думите му КФН също полага усилия този процес да приключи успешно, тъй като „на него е заложено доверието в нашия капиталов пазар и финансова система“.

В контекста на европейската инициатива Съюз за спестявания и инвестиции (Savings and Investments Union – SIU), която цели да насърчи гражданите да инвестират спестяванията си на финансовите пазари, председателят на КФН посочи, че осигуряването на надеждно функциониране на капиталовия пазар, застрахователния сектор и пенсионноосигурителната система е от сериозно значение, тъй като всички тези сектори са пряко свързани с инвестициите.

Големански подчерта че от 1 януари 2026 година целият външен и вътрешен документооборот на КФН ще бъде изцяло електронен, което би било улеснение за бизнеса и намаляване на административната тежест.

Васил Големански заяви, че откакто е оглавил КФН, заедно с екипа си се опитва да промени някои процеси, като фокусът е насочен към възстановяването на диалога с бизнеса, така че КФН, освен регулатор, да бъде и в ролята на партньор, който да прилага практики, подпомагащи бизнеса.

По думите му институцията се опитва да промени надзорните си практики, така че да бъдат по-скоро подпомагащи бизнеса, отколкото наказващи.

Васил Големански посочи, че КФН работи по проекти, свързани с мултифондовата система, касаеща пенсионноосигурителните фондове, като според него това е и път за развиване на капиталовия пазар, тъй като ще дава възможност пенсионните фондове да инвестират на него.

Сред другите проекти, по които КФН работи, е създаване на възможност първоначалното емитиране на държавни ценни книжа да се случва през Българската фондова борса.

Големанов обърна внимание и на регулацията на криптоаквитите в България, тъй като в средата на тази година бе приет Законът за пазарите на криптоактиви, според който КФН е органът, регулиращ тези дейности у нас.

„Вярваме, че това е бъдещето на финансовата система“, каза той, добавяйки, че в същото време оперативните дейности в процеса по регулацията на този сектор изискват много сериозна подготовка и не бива да се допускат грешки и компромиси.

Източник: БТА

Водещият индекс Nikkei-225 на Токийската фондова борса приключи днешната търговска сесия с исторически максимум на фона на оптимизма за новите икономически стъпки, след като лидерката на управляващата Либерално-демократическа партия Санае Такаичи бе избрана за премиер на страната, предаде Киодо.

Nikkei-225 нарасна със 130,56 пункта или 0,27  на сто, достигайки 49 316,06 пункта, като в хода на търговията скочи до близо рекорден максимум от 50 000 пункта.

Широкият индекс Topix също се повиши – с 1,05 пункта или 0,03 на сто до 3249,50 пункта.

Щатският долар премина над границата от 151 йени в Токио, тъй като търговците разпродава йени, възприемани като сигурен актив на фона на покачването на Nikkei.

По времена търговията доларът се търгуваше за 151,10 –14 йени в сравнение със 150,71– 81 йени в Ню Йорк и 150,74–76 йени в Токио вчера.

Еврото се котираше за 1,1633–1635 долара и 175,79-86 йени спрямо1,1637-1647 долара и 175,45-55 йени в Ню Йорк и 1,1662-1663 долара и 175,80-84 йени в Токио.

Основните индекси на Нюйоркската фондова борса също затвориха възходящо, като инвеститорите очакват с нетърпение тримесечните отчети на големите компании в САЩ тази седмица, а доходността по американските държавни облигации леко се понижи преди предстоящите търговски преговори между САЩ и Китай, предаде Ройтерс.

Промишленият Dow Jones нарасна с 515,97 пункта или 1,12 на сто до 46 706,58 пункта.

Широкообхватният S&P 500 се повиши със 71,12 пункта или 1,07 на сто до 6735,13  пункта

Технологичният Nasdaq прибави 310,57 пункта или 1,37 на сто до 22 990,54 пункта.

Източник: БТА

В България по отношение на водорода сме напълно в крак с развитието, защото и в световен мащаб това нещо все още не е съизмеримо в сравнение с утвърдените енергийни технологии. Това каза заместник-министърът на иновациите и  растежа Георги Ангелов по време на конференция на тема „Стратегически енергийни технологии: България по пътя на иновациите в центровете за данни, съхранението на енергия и зелените горива“, организирана от Net-Zero Lab към Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Събитието се състои в „Гранд хотел Милениум София“. 

Ангелов припомни, че Министерството на иновациите и растежа работи за привличане на инвестиции и поддържането на конкурентоспособността, и отговаря за политиката, която е свързана с развитието на водородната технология в България.

Имаме някои стъпки напред. Има проекти, които са развиват. Имаме активности и по линия на Българската академия на науката, посочи той. По думите му във водещите икономики секторите, които са свързани с енергетиката, са ключови.  

Според Ангелов в България се формира нова общност за енергийни иновации.  

Енергийните политики е добре да бъдат интердисциплинарни и това се наблюдава. Все още не сме го реализирали изцяло и то не само в България, но и в Европа като политика и финансиране, акцентира Ангелов. 

Асен Захариев, началник отдел „Международно сътрудничество“ в Министерство на енергетиката (МЕ), посочи, че министерството работи активно по теми като нови енергийни технологии, зелена енергия, центрове за данни, съхранение на енергия. 

По думите му сектор Енергетика е геополитика. Трябва да се търси по-широко сътрудничество, каза той. 

Захариев припомни, че в края на миналата година МЕ пое инициатива за засилване на регионалното сътрудничество, защото във всеки регион енергийният микс е различен и при правилната комбинация това може да намали цените за индустрия и за домакинствата. 

На ниво Европейски съюз основната цел е внедряване на зелена енергия, отбеляза заместник-министърът и добави, че България работи и за развитие на ядрената енергетика с изграждането на два нови блока на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.  

Актуална е темата и за развитие на малки модулни реактори. Активно работим по тази тема в последните месеци. Има сериозен интерес от бизнеса, каза той.

Източник: БТА