Икономика
Еврото остава над 1,13 долара в междубанковата търговия

Еврото задържа позиции над прага от 1,13 долара тази сутрин, съобщиха германски финансови издания.
В междубанковата търговия във Франкфурт единната европейска валута се котираше за 1,1326 долара към 09:23 ч. българско време или малко над нивото си в края на петъчната търговия.
Европейската централна банка определи в петък следобед референтен курс на еврото от 1,1343 долара.
/ИЦ/
Източник: БТА
Икономика
Над 1 процент поевтинява токът за българския бизнес за утре

При средна цена от 187,13 лева (без ДДС) за мегаватчас e търгувана днес електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в пазарен сегмент „Ден напред“, сочат данните след затварянето на борсата. Сделките са на база утрешен ден на доставка – 6 май.
Енергийната борса затвори вчера при средна цена от 189,26 лв. за мегаватчас. Това означава, че електроенергията за българския бизнес утре ще бъде по-евтина с 1,10 процента в сравнение с цената за днешния ден.
Средната цена на пиковата енергия (09:00-20:00 часа) за утре е 173,75 лв. за мегаватчас, докато извънпиковата енергия (01:00-08:00 ч.; 21:00-24:00 ч.) е изтъргувана при средно 200,51 лв. за мегаватчас.
Най-ниската цена в рамките на днешната сесия, при утрешен ден на доставка, е 119,23 лева за мегаватчас, достигната в периода 13:00-14:00 ч., а най-високата е 331,61 лв. за мегаватчас – за 19:00-20:00 ч.
Данните от БНЕБ показват, че са продадени общо 73 748,70 мегаватчаса електроенергия.
В пазарния сегмент „В рамките на деня“ среднопретеглената цена на БНЕБ за 60-минутните продукти към момента е 181,42 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
За 15-минутните продукти среднопретеглената дневна цена към този час е 183,33 лв. (без ДДС) за мегаватчас.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Урсула фон дер Лайен обяви пакет от мерки за 500 милиона евро за привличане на водещи изследователи в Европа

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви днес пакет от икономически стимули в размер на 500 милиона евро в подкрепа на научните изследвания в страните от Европейския съюз, предаде Ройтерс.
Европа се надява да привлече водещи американски учени, недоволни от президента на САЩ Доналд Тръмп, посочва агенцията.
„Науката е инвестиция и ние трябва да предложим правилните стимули. Ето защо мога да обявя, че ще предложим нов пакет от 500 милиона евро за периода 2025-2027 г., за да направим Европа магнит за изследователите“, заяви Урсула фон дер Лайен по време на конференция в Париж. Тя се провежда под егидата на председателя на ЕК и на френския президент Еманюел Макрон, посочва Ройтерс.
„Избираме да поставим научните изследвания и иновациите, науката и технологиите, в основата на нашата икономика. Избираме да бъдем континентът, където университетите са стълбове на обществата, на нашия начин на живот“, посочи Урсула фон дер Лайен.
Страните от Евросъюза трябва да инвестират 3 на сто от брутния си вътрешен продукт (БВП) в научноизследователска и развойна дейност до 2030 г., призова председателят на ЕК.
Еманюел Макрон и Урусла фон дер Лайен обявиха миналия месец, че ще се стремят да поканят в Европа учени и изследователи от целия свят. Тяхната инициатива идва в момент, когато администрацията на Тръмп заплашва да намали федералното финансиране за „Харвард“ и други американски университети.
През април управляващите в Париж стартираха онлайн платформата „Изберете Франция за наука“. Тя се управлява от Френската национална агенция за научни изследвания (ANR) и дава възможност на университети, училища и изследователски организации да кандидатстват за съфинансиране от правителството, за да приемат изследователи.
Източник: БТА
Икономика
ВАС потвърди заповедта, с която на „Йеттел България“ се забранява да не регистрира заявленията на потребителите за прекратяване на услуги, съобщи КЗП

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди заповедта, с която на „Йеттел България“ се забранява да не регистрира и да не отразява заявленията на потребителите за прекратяване на услуги и заплатени парични задължения. Това съобщиха от Комисията за защита на потребителите (КЗП) във връзка с нарушения на правата на хората от страна на мобилните оператори и неизпълнение на влезли в сила съдебни решения и заповеди за нелоялни търговски практики.
Върховният административен съд приема, че поведението на служители на „Йеттел България“ е нелоялно и че нарушава правата на гражданите, съзнателно подхождайки към тях непрофесионално и недобросъвестно. В конкретния казус потребителят е подал заявление за прекратяване на договор и заплатил неустойка, като тези действия не са били отразени своевременно. В резултат на това операторът е продължил да начислява месечни сметки.
Подобни нарушения не могат да бъдат оправдани с технически или човешки грешки, а дружествата трябва да въведат ефективни мерки за превенция и защита на правата на хората, подчертават от КЗП.
БТА припомня, че през март председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова заяви, че „Йеттел България“ продължава да прилага нелоялни търговски практики спрямо уязвими потребители. Според нея непрофесионални действия на служители на мобилния оператор опровергават намеренията на компанията да се ангажира сериозно с разрешаването на проблемите на нейните абонати.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 5 дни
Парламентът прие окончателния вариант на закона за защита на лицата, подаващи сигнали
-
Българияпреди 1 седмица
Дете е пострадало при инцидент с неукрепена сцена на благотворителна инициатива в Стара Загора
-
Святпреди 7 дни
Екипи за действия при извънредни ситуации са реагирали на 286 сигнала за хора, заседнали в асансьори в Мадрид
-
Политикапреди 1 седмица
В момента Путин няма никакъв интерес да спре войната, твърди Тагарев
-
Икономикапреди 1 седмица
Представители на администрацията на Тръмп с противоречиви послания относно евентуални преговори с Китай за митата, посочва Ройтерс
-
Здравепреди 6 дни
Тест от слюнка открива рак на простата, твърдят учени
-
Балканипреди 6 дни
Вдигната е блокадата на РТС, сръбските власти назначиха нов конкурс за Регулаторния орган за електронни медии
-
Святпреди 1 седмица
Доналд Тръмп заяви, че може да се прибегне до налагането на нови санкции срещу Русия заради продължаващите ѝ удари по Украйна