Италианският орган за защита на конкуренцията и пазара (AGCM) обяви днес, че е наложил глоби на обща стойност 20 милиона евро (22 милиона долара) на компанията, която е управлявала билетната каса на Колизеума в Рим, както и на шест туроператора, предадоха световните агенции.

Фирмите са обвинени в това, че са принуждавали туристите да закупуват билети на завишени цени.

Разследването е започнало през юли 2023 г., след като антимонополният орган установи, че е „практически невъзможно“ да се закупят онлайн по-евтини билети за посещение на известния римски амфитеатър – най-посещаваната забележителност в Италия.

Твърди се, че тези седем компании са създали система за масово изкупуване на най-евтините билети с помощта на изкуствен интелект, правейки ги недостъпни за туристите.

Въпросните компании са предлагали на посетителите много по-скъпи билети, включващи например гидове, опции за пропускане на опашка от чакащи и други.

Основната глоба, възлизаща на 7 милиона евро, беше наложена на компанията „КуупКълчър“ (CoopCulture), която управлява официалния билетен офис за Колизеума в периода 1997-2024 г., „след като съзнателно е допринесла за феномена на сериозна и продължителна липса на билети за достъп до Колизеума на базова (най-ниска) цена“, обяви антимонополният орган в прессъобщение.

Шест туроператора, базирани в Италия, Германия, Нидерландия и Ирландия, също бяха глобени за използване на ботове и други автоматизирани системи за закупуване на големи количества билети, правейки ги недостъпни за отделни туристи, се уточнява в прессъобщението.

Според последните официални данни за 2023 г., публикувани от Министерството на културата, Колизеумът е най-посещаваната забележителност в Италия с 12,3 милиона посетители, следвана от Пантеона в Рим с 5,19 милиона посетители и музея „Уфици“ във Флоренция с 5,13 милиона.

Източник: БТА

Литовската централна банка обяви днес, че е глобила британската финтех компания „Револют“ (Revolut) с 3,5 милиона евро (3,83 милиона долара) за пропуски в предотвратяването на прането на пари, предаде Ройтерс.

Финансовата компания, чието седалище е в Лондон, извършва дейност в Европейския съюз с литовски лиценз и е под надзора на Европейската и Литовската централни банки.

Глобата е наложена след рутинна проверка, която установи „нарушения и недостатъци в наблюдението на бизнес отношенията и операциите“, се казва в изявление на централната банка на Литва.

„Те са довели до това, че („Револют“) невинаги е определяла правилно подозрителни парични операции или транзакции“, пише в изявлението, без да се уточняват подробности.

От финтех компанията обявиха, че разследването не е установило потвърдени случаи на пране на пари и констатациите му са свързани с подобрения в съществуващия контрол.

„Револют“ се ангажира с най-високите стандарти за спазване на регулаторните изисквания и си сътрудничи с (Литовската централна банка) за предприемане на незабавни действия за справяне с процедурните недостатъци“, обяви говорител на компанията в изявление.

Финансовият стартъп е подписал споразумение с централната банка на страната и предприе стъпки за отстраняване на недостатъците, обяви Литовската централна банка.

Глобата е най-голямата, налагана някога от централната банка на Литва, и е определена в зависимост от тежестта на нарушението и приходите на „Револют“.

Финансовата компания е оценена на 45 милиарда долара след вторично публично предлагане на акции на нови и вече съществуващи инвеститори, обяви дружеството през август, което я прави по-скъпа от някои от най-големите банки в Европа. 

„Револют“ реализира рекордна печалба от 438 милиона бр. лири (559,5 милиона долара) през 2023 г., преди облагането с данъци.

Източник: БТА

В европейски мащаб се очаква да се реализират политики за задължително разделно събиране на текстилните отпадъци, както и за тяхното оползотворяване, каза днес за БТА Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ) и мениджър „Устойчиво развитие“ в TexCycle. Тя подчерта, че през последните години ЕК смята текстилната промишленост за ключова за прехода към кръгова икономика. Преди имаше залитане точно в обратната посока – ниско качество на продуктите, бърза консумация и след това изхвърляне, посочи Желева. По думите й сега тенденциите се обръщат и има много законодателни инициативи, които да регулират промените на политиките. Според Желева вече се акцентира върху по-качествените продукти, които съдържат естествени влакна и имат по-малко въздействие върху околната среда, или дори материите да са изкуствени, да бъдат изработени така, че да се ползват по-дълго време.

По данни на БАКТ у нас ежегодно се генерира около 100 000 тона текстилен отпадък, допълни още Желева. По думите й всеки европеец потребява годишно около 19 килограма текстил. Това е и една от причините да се мисли в посока въвеждане на задължително разделно събиране. Много често се изхвърлят дрехи, които могат да се ползват повторно, допълни Желева. Събраните разделно минават през сортиране и се прави преценка кои са годни за повторна употреба. Обикновено това са около 50 процента от дрехите, допълни Желева. По думите й част от изхвърляните материи – около 10-11 на сто, стават и за рециклиране. С тях могат да се произвеждат памучни кърпи за почистване. Част от текстила се рециклира и механично, макар че в това отношение има да се извърви дълъг път, тъй като продуктите не са произведени, за да бъдат рециклирани и често са смес от материи, основно памук и полиестер, обясни Желева. Тя уточни, че влакната в платовете няма как да се разделят, но все пак и така могат да се влагат в производството на продукти от нетъкан текстил, в мебелната и автомобилната индустрия, в изолации.

Компанията TexCycle стартира първите системи за разделно събиране на текстил през 2018 година в община Стара Загора, каза още Желева. По думите й през годините фирмата е започнала да работи в още 49 населени места и днес разполага с над 300 контейнера, около половината от които в София. По думите на Желева в страната има още една компания, която реализира система за разделно събиране на тъкани в почти същия обем.

Общините имат интерес към поставянето на такива контейнери, хората ги възприемат много добре, дори по-добре отколкото тези за опаковки, допълни Желева. Тя уточни, че фирмата получава запитвания от много населени места, но към момента им отказва, тъй като не може да си позволи да разширява системата на доброволен принцип.

Реализацията на кръговата икономика и устойчивите практики за намаляване на текстилните отпадъци бяха акцент на събитие, което се проведе днес в базите на ТexCycle във Варна. Инициативата е част от международния проект Green-Tex, по който компанията е партньор, уточни Желева. По думите й проектът се реализира по програмата Интеррег „Дунавски район“ и обединява 9 държави. Основната цел е да обменяме добри практики за устойчив текстил и да набележим предизвикателствата пред сектора, обясни Желева. В рамките на проекта се изграждат и системи за разделно събиране, като българската компания помага на партньорите от Букурещ. На следващ етап акцентът ще падне върху производството на мостри от рециклирани влакна, допълни Желева. Тя подчерта, че една от големите теми за ЕС е вълната. Тя е малък процент в производството на текстил, повече се използват синтетични материи, тъй като процесът по събирането и обработката на вълна е скъп и вече почти не се извършва в Европа, каза експертът.

На въпрос дали модната индустрия е склонна да партнира на усилията за устойчива текстилна промишленост, Желева посочи, че част от представителите на този бранш вече осъзнават отговорността си. „Да, тяхната цел е да произвеждат модни дрехи, но примерно се стараят да правят дизайн от един тип материя, да е рециклируема, или организират системи за обратно приемане“, обясни още тя. И уточни, че в магазините на някои от големите вериги вече има секции за артикули, които са втора употреба.

За един от най-масовите продукти – дънките, Желева коментира, че фирмата ТexCycle работи с партньор по изпълнението на специален проект за рециклиране точно на тези дрехи. Тя уточни, че процент от влакната могат да се използват за производството на нови дънки.

Източник: БТА