Балкани
Европейският парламент е започнал процедура по отнемане на имунитета на румънската евродепутатка Диана Шошоака

Европейският парламент официално е започнал процедура по отнемане на имунитета на румънската евродепутатка Диана Шошоака, след като Главната прокуратура на Румъния я обвини в 11 престъпления, включително екстремистка пропаганда и незаконно отнемане на свобода, съобщават сайтовете Зиаре и Хотнюз, позовавайки се на съобщение на председателя на ЕП Роберта Мецола.
Мецола съобщи днес, че институцията е получила искането на румънските власти за отнемане на имунитета на евродепутата и лидер на крайнодясната партия SOS Румъния Диана Шошоака.
„Компетентните власти в Румъния отправиха до мен искане за отнемане на имунитета на г-жа Диана Шошоака. Това искане ще бъде изпратено към правната комисия“, посочи председателката на ЕП.
Искането за отнемане на имунитета е подадено от Главната прокуратура на 23 септември. В началото на тази седмица евродепутатката беше информирана за започналото срещу нея досъдебно производство по 11 обвинения.
Имунитетът на един евродепутат може да бъде отнет след искане на компетентен орган. В случая на Шошоака това искане е от Главната прокуратура на Румъния. Според регламента на ЕП след съобщението, направено от председателя Мецола на пленарно заседание, тя предава искането на комисията по правни въпроси.
„Комисията може да поиска всякакви информации или обяснения, които смята за необходими. На визирания евродепутат му се предоставя възможност да участва в изслушване и може да представи документи или други писмени доказателства по случая“, посочва Хотнюз, позовавайки се на ЕП.
След това комисията приема решение за одобрение или отхвърляне на искането за отнемане на имунитета, което ще бъде подложено на пленарен вот.
„Парламентът взема решение на базата на гласуване с обикновено мнозинство. След вота председателят съобщава незабавно решението на парламента на евродепутата и компетентните органи на страната членка“, предвижда още регламентът на ЕП.
Засега не е ясно кога може да се състои гласуването, с което ще бъде решено дали ЕП е съгласен или не с отнемането на имунитета на Диана Шошоака, отбелязва сайтът.
Обвиненията срещу лидера на крайнодясната парламентарна партия SOS Румъния включват незаконно отнемане на свобода (във връзка със задържането на италиански журналистически екип през 2021 г.), публично пропагандиране на култа към лица, осъдени за извършване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, публично пропагандиране на фашистки, легионерски, расистки или ксенофобски идеи, концепции или доктрини, отричане, оспорване, одобряване, оправдаване или омаловажаване на Холокоста и последствията от него, както и обида на длъжностно лице.
„Аз съм най-неудобният политик, казвам истината, сама съм срещу системата (…) Едва чакам да ме арестуват, да видим какви репортажи ще направим зад решетките“, заяви Шошоака преди изслушването в прокуратурата тази седмица.
Обвиненията за незаконно отнемане на свобода са свързани със скандал от 2021 г., когато Шошоака беше обвинена от журналисти от италианския телевизионен канал РАИ Уно, че ги е държала против волята им в офиса си, където били дошли за интервю с нея, напомня телевизия Диджи 24.
През 2024 г. лидерката на SOS Румъния участва в събития за отбелязване на 86 години от смъртта на лидера на румънското легионерско движение Корнелиу Зеля-Кодряну, а когато конституционните съдии й забраниха да участва в президентските избори същата година, тя реагира с гневно включване на живо в Ютюб, в което отправи възхвала към Зеля-Кодряну, посочва още телевизията.
Кандидатурата на Шошоака не беше допусната нито на президентските избори през ноември 2024 г., които впоследствие бяха анулирани, нито на повторението им през май 2025 г.
Източник: БТА
Балкани
До края на октомври ще подпишем ново газово споразумение с Русия, обяви сръбският президент Александър Вучич

Сръбският президент Александър Вучич изрази надежда, че до края на октомври Сърбия ще подпише ново споразумение за доставка на газ с Русия, което по думите му ще укрепи значително позицията на Сърбия и би й гарантирало известна сигурност.
„Всичко ще бъде наред, ако се държим рационално, отговорно и сериозно и сме единни“, каза Вучич по време на извънредно изявление, предавано онлайн след наложените днес санкции на петролната компания НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), която е оператор на единствената рафинерия в Сърбия и чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“.
Сръбският държавен глава сподели очакванията си, че страната ще получи ново газово споразумение и че „това, което наскоро е обсъдил с руския президент Владимир Путин в Пекин, ще бъде изпълнено“.
По време на посещението си в Москва на 9 май президентът на Сърбия Александър Вучич каза, че доставката на руски енергийни ресурси има изключително значение за Сърбия и изрази надежда, че и при новото газово споразумение доставките ще продължат при добри условия, припомня ТАСС.
По време на извънредното си изявление по-рано днес Вучич посочи, че е получил покана да отиде в Москва за среща на върха по енергийни въпроси, но това е невъзможно, тъй като по това време (14-16 октомври) председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще посети Белград.
В края на септември директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович съобщи, че Сърбия ще подпише нов договор за внос на газ от Русия през октомври.
„Ще приключим разговорите тази седмица, но споразумението за газ няма да бъде подписано през септември, а през октомври. През следващия месец ще удължим съществуващото споразумение със същите условия, които имахме досега“, подчерта Баятович тогава и допълни, че над 90 процента от капацитета на сръбските складове са запълнени със синьо гориво и че запасите ще бъдат достатъчни в рамките на три-пет месеца.
Източник: БТА
Балкани
Турция ще бъде част от работна група, които ще следи за прилагането на плана за прекратяване на огъня в Газа

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза днес, че Турция ще бъде част от работна група, която ще следи на терен за прилагането на споразумението за прекратяване на огъня в Газа между Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“.
Бихме искали Турция да участва в работна група, която ще следи прилагането на споразумението на място, заяви в Анкара Ердоган в реч, предавана пряко в социалните мрежи.
Страната е сред ключовите посредници между въоръжената групировка „Хамас“ и Израел за постигане на прекратяване на огъня в Газа. Турска делегация, в която участва и директорът на турското разузнаване МИТ Ибрахим Калън, е в египетския курорт Шарм Ел Шейх и участва в преговорите с Израел по прекратяване на огъня в Газа.
Ердоган заяви също така, че Турция има желание да участва на международно ниво в усилията по възстановяване на инфраструктурата в Газа. Президентът на Турция подчерта също така, че спешната доставка на хуманитарна помощ в Газа е ключова наред с размяната на затворници и заложници, както и прекратяването на огъня.
Израел и „Хамас“ постигнаха споразумение днес да преустановят бойните действия в ивицата Газа, за да бъдат освободени всички останали заложници в замяна на пускането на свобода на голям брой палестински затворници, като приеха елементи от мирния план, предложен от администрацията на американския президент Доналд Тръмп
/СУ/
Източник: БТА
Балкани
Германският външен министър вижда възможност за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС

Германският външен министър Йохан Вадефул вижда „прозорец на възможност“ за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС, предаде ДПА.
На конференция в Белфаст днес Вадефул каза, че страните кандидатки за присъединяване към ЕС имат големи надежди за напредък, но че „съществува и голям страх, че в крайна сметка това ще бъде безкраен процес, който няма да доведе до никакви резултати“.
Инициативата Берлински процес, стартирана през 2014 г. от бившия германски канцлер Ангела Меркел, има за цел да насърчи сътрудничеството на ЕС с Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Северна Македония и Косово.
Настоящият председател на инициативата е Обединеното кралство, което излезе от ЕС след референдум през 2016 г.
Вадефул заяви, че присъединяването на страните от Западните Балкани към Евросъюза „не трябва да се случи в някакъв момент, а трябва да се случи в обозримо бъдеще“.
По думите му настоящият мандат на Европейската комисия и Парламента, който е до 2029 г., предоставя възможност, която „трябва да бъде използвана“.
Процесът на присъединяване на страните от Западните Балкани е в застой през последните години, което предизвиква нарастваща загриженост в ЕС, че държавите от региона все повече се насочват към Русия и Китай.
Сред страните от Западните Балкани Черна гора се счита за най-напреднала в присъединителния процес, като преговорите продължават от 2012 г.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“